Решение № 12915 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5168/2021 г.

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на началника на отдел Оперативни дейности- Пловдив в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение 211 от 12.03.2021 г., постановено по адм. дело 1385/2020 г. по описа на Административния съд Пазарджик, с което по жалба на Цитмед ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-580-0077750 от 06.10.2020 г., издадена от Ж. Михайлова, на длъжност Началник Отдел Оперативни дейности, Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - козметичен център, находящ се в гр. Пловдив, ул. Калофер 18, стопанисван от Цитмед ЕООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, [улица] забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Счита за неправилен изводът на съда, че в случая се касае за първо нарушение, няма открити други такива при проверката, нарушението е преустановено и всичко това е основание да се приеме, че налагането на ПАМ е неоснователно. Твърди, че извършеното нарушение е доказано. ЗПАМ е мотивирана, а срокът за налагане на ПАМ е съобразен с принципа на съразмерност. Неправилно съдът е приел, че не са взети предвид всички факти и обстоятелства, които са от значение за прилагането на ПАМ. В тази насока се позовава на цитирана практика на Върховния административен съд. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лв. и заплащане на държавна такса в размер на 70 лв. Ответникът Цитмед ЕООД не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ ФК-580-0077750 от 06.10.2020 г., издадена от Ж. Михайлова, на длъжност Началник Отдел Оперативни дейности, Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - козметичен център, находящ се в гр. Пловдив, ул. Калофер 18, стопанисван от Цитмед ЕООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, [улица] забрана за достъп до него за срок от 14 дни, издадена по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б а ЗДДС и чл. 187 ЗДДС. Установено е в производството по издаване на ЗПАМ, че на 30.09.2020 г. в 12:00 часа е извършена проверка на търговски обект - козметичен център, намиращ се в гр. Пловдив, ул. Калофер 18, стопанисван от Цитмед ЕООД, при която е извършена контролна покупка на 1 брой слънцезащитен стик на стойност 13 лв., платени в брой от М. Андева - проверяващ, на Т. Милова - козметик, преди легитимацията, като не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство (ФУ) модел Daisy Expect SX с индивидуален номер на фискалното устройство DY455631 и индивидуален номер на фискалната памет 36613667, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на изискванията на Наредба Н 18 от 13.12.2006 г. на МФ. След издаването на Х отчет е установена положителна касова разлика в размер на 13 лв. между наличните парични средства в касата и тези маркирани във ФУ. Пред първоинстанционния съд не е бил спорен фактът на извършване на нарушението. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че спорната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма. Съдът е формирал извод, че допуснатото нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка е инцидентен случай, но след процесния случай не е допускано извършването на други подобни нарушения, доколкото повторни проверки и твърдения в тази насока от страна на контролните органи не са заявени. Съдът е приел, че административния орган неправилно е приел, че факта на извършване на процесното нарушение е единствената и достагьчна предпоставка за прилагане на административната принуда. Съдът е изложил съображения, че въпреки пространното изложение в обстоятелствената част на оспорената заповед, не може да се приеме, поради какви конкретни причини, административния орган е счел, че административната принуда трябва да действа точно 14 дни. Обозначените като мотиви относно продължителността на срока, всъщност съставляват общи твърдения и преповтаряне на нормативни разпоредби, без да е посочен нито един критерий, от който ясно да следва извода на административния орган, че мярката ще постигне, целения с налагането и резултат, единствено ако действието и продължи точно 14 дни. Първоинстанционното решение е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Процесната заповед за налагане на ПАМ запечатване на търговски обект за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на 1 брой слънцезащитен стик на стойност 13 лв. Действително в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен Мотиви относно продължителността на срока, но съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Изобщо не е обсъждана напрактика липсата/ или наличието/ на касова разлика, нито е мотивиран изводът за създадена организация за неотчитане на продажбите в търговския обект. Обосновано съдът е приел, че изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност до степен на липса на мотиви. Настоящият състав намира, че липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Предвид посоченото, недостатъчен се явява касационният довод за безспорност на извършеното нарушение. Доводът на касационния жалбоподател, че заповедта е била съобразена с принципа на съразмерност, изглежда в още по-голяма степен неоснователен, предвид настъпилата извънредна епидемична обстановка в страната. Този факт е нов и следвало да бъде взет предвид при решаване на делото по същество (арг. от чл.142, ал.2 АПК). При всяко положение обаче, при налагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да изложи конкретни мотиви за определяне на срока на мярката, спазвайки принципа на чл.6, ал.2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Цитираната практика на Върховния административен съд е неотносима към настоящият спор, тъй като в конкретният случай не са изложени конкретни мпотиви за определяне на срока на ПАМ. Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение