Решение № 5824 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2031/2018 г.

Решение № 5824 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2031/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 8129/29.12.2017 г., постановено по адм. дело № 6887/2016 г. по описа на Административен съд С.- град, с което е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № Р-22221015007620-091-001/17.02.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 779/14.05.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "В. п. м. -1" ЕООД гр. П., чрез процесуалния си представител адв. Дамянов, в писмена защита становища оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е обявен за нищожен РА № Р-22221015007620-091-001/17.02.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 779/14.05.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП с който на "В. п. м. -1" ЕООД, със седалище в гр. П., е отказано право за ползване на данъчен кредит в размер на 9574,50 лв. за получени доставки на стоки. Административният съд е приел, че РА е нищожен, защото представеният към административната преписка РД не е подписан от нито един от органите - сочени за негови издатели. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. В настоящия случай РА е издаден от Р. Р. Б., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., в качеството и на възложител на ревизията, овластена със Заповед № РД-01- 822/23.06.2015 г. на Директора на ТД на НАП С. и от М. А. К.- Нинова, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., в качеството и на ръководител на ревизията съгласно Заповед № Р-22221015007620-020- 001/12.09.2015 г. и Заповед № Р-22221015007620-020-002/29.10.2015 г., издадени от възложителя на ревизията. Установено е, че така издадените РА и ЗВР са подписани с квалифициран електронен подпис съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като за валидното им подписване от органите по приходите са представени писмени доказателства, от които е видно, че към момента на подписване съответните длъжностни лица са разполагали с валидно удостоверение за квалифициран електронен подпис, съгласно което съдът правилно е приел така издадения РА за издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Установено е също, че представеният към административната преписка ревизионен доклад не е подписан от нито един от органите, които се сочат за негови издатели. В така представения РД липсва цифрово изражение на електронен подпис. Р. орган е представил писмени доказателства, че Р. Б. е разполагала с валидно удостоверение за квалифициран електронен подпис за периода от 25.08.2015 г. до 24.08.2016 г., М. И. Н. е разполагала с валидно удостоверение за квалифициран електронен подпис за периода от 9.12.2015 г. до 8.12.2016 г., а М. А. К.- Нинова - за периода от 19.11.2015 г. до 18.11.2016 г., но така и не са посочени и представени доказателства, от които да е видно, че електронният файл съдържащ РД е подписан с електронен подпис от посочените за негови издатели лица. В съдебно заседание е представен електронен носител - диск, съдържащ файлове. Съдът констатира, че първият файл, съдържащ ревизионен доклад, е идентичен с приложения по делото ревизионен доклад и не съдържа подписи. Вторият файл съдържа информация, че лицето М. И. Н. притежава електронен подпис, валиден от 09.12.2015 г. до 08.12.2016 г., но не се съдържа символика на електронния подпис в документа - ревизионен доклад. Третият файл съдържа информация, че лицето М. А. К.- Нинова притежава електронен подпис, валиден от 19.11.2015 г. до 18.11.2016 г., но отново не се съдържа символика на електронния подпис в документа - ревизионен доклад. Други файлове, обозначени като ревизионен доклад, не са представени. Правилни са изводите на съда, че само по себе си обстоятелството, че органът притежава валидно удостоверение за квалифициран електронен подпис, не е равносилно на подписване на документа. Поради това е невъзможно да бъде направен категоричен извод за автентичността му. Изводът от гореизложеното е, че документът Ревизионен доклад № Р-22221015007620-092-001 от 7.01.2016 г. не е подписан с електронен подпис от сочените като негови издатели длъжностни лица. Съгласно чл. 117 от ДОПК в 14-дневен срок след изтичането на срока за извършване на ревизията се съставя ревизионен доклад, в който се отразяват извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства, и доказателствата за тях; направените фактически и правни изводи и основанията за тях, както и предложение за установяване на задължения. Подписът върху ревизионния доклад удостоверява, че волеизявлението е на съответния административен орган, а от доказателствена гледна точка удостоверява, че той е извършил определени процесуални действия, установил е определени факти и въз основа на тях прави съответното волеизявление. В случая със съставянето на ревизионния доклад въз основа на събраните доказателства органите, извършили ревизията, правят предложение за съдържанието на установителната и разпоредителната част на ревизионния акт, а в теорията и практиката се приема, че ревизионният доклад съдържа мотивите на съставения въз основа на него ревизионен акт на основание чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Когато ревизионният доклад не е подписан от нито един от органите, определени със ЗВР да извършат ревизията и да съставят ревизионния доклад, може да се направи извод, че въобще липсва издаден ревизионен доклад и констатации, въз основа на които да се издаде ревизионен акт. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е действително, правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и изричното искане на ответната страна за присъждане на разноски, следва да му бъде присъдена сума в размер на 600 лв. представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение