Решение № 54 от 28.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6939/2013 г.

Решение № 54 от 28.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6939/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на С. М. Б., [населено място], чрез адвокат К. Х., за отмяна на влязло в сила решение № 410/27.02.2013 г. по гр. д. № 827/2011 г. на ВКС, I г. о. Молителката иска отмяна на влязлото в сила решение с доводи, че е неправилно. Сочи като основание за отмяна разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди, че ВКС е следвало да установи неистинността на решение от 29.10.2002 г. по гр. д. № 7461/2001 г. на СРС и да го изключи от доказателствата по делото, а не да се позовава на него и да приеме, че договорът за прехвърляне на процесния имот срещу издръжка и гледане е развален. По делото било приложено определение на СГС от 27.04.2011 г., с което е указано на съдията по вписвания да извърши заличаване на вписване от 08.03.2010 г. на цитираното решение. Освен това вписването е направено след изтичане на шестмесечния срок по чл. 115 ЗС. Неправилно ВКС приел, че развалянето на договора има обратно действие и е трябвало да съобрази, че по сключения договор липсва "модалитет", както неправилно е приел и че не е налице придобивна давност. В определението си по чл. 288 ГПК ВКС не е посочил кой е същественият спор, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответниците по молбата Л. Й. К., Ц. К. К. и Е. Й. М. оспорват същата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о. констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. С атакуваното решение на ВКС, Iг. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е отменено решение от 11.05.2011 г. по гр. д. № 5177/2010 г. на Софийския градски съд и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от С. М. Б. против Л. Й. К., Ц. К. К. и Е. Й. М. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост върху 1/5 ид. ч. от подробно описан недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото, а съгласно чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Сочените от молителката в случая доводи за неистинност на съдебното решение не могат да послужат като основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не е налице установена по надлежен съдебен ред неистинност на документ, която да рефлектира върху решаването на делото. Самата молителка твърди, че описаните в молбата съдебни актове са приложени по делото, но не са преценени от съда. Молителката като страна по делото, е могла да се позовава на твърдяните обстоятелства по предвидения в ГПК процесуален ред в инстанционното разглеждане на делото. Ето защо на това основание молбата не може да бъде уважена. Не е налице и основанието на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не се доказва атакуваното решение да е основано на постановление на съд, което впоследствие да е отменено. Всички доводи в молбата са за неправилност на влязлото в сила съдебно решение и могат да се направят само по реда на инстанционния контрол, който вече е изчерпан. Те се отнасят до приетото по съществото на спора от решаващия съд и не могат да бъдат предмет на проверка в настоящото производство. Те са неотносими в производството по отмяна по чл. 303 ГПК. То е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице сочените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.