Решение № 4665 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2734/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. К. П. и М. К. П., чрез адв. Щерева, срещу решение 21841 от 31.10.2024 г. , постановено по адм. д. 5650/2024г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба се излагат доводи за частична недопустимост на решението като постановено свръх петитум и частична незаконосъобразност в допустимата му част, поради несъобразяване на трайната съдебна практика по приложението на нормите на чл.52, ал.1,т.5 и чл.53, ал.2 от ЗКИР. Ответникът началник на Служба по геодезия и картография и кадастър /СГКК/ София не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Н. Т. А. в писмени бележки, чрез адв.Хаджиев и адв. Симеонова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение 21841 от 31.10.2024 г. по адм. д. 5650/2024г. по описа на Административен съд София град / с допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива с решение 28301 от 27.12.2024г. по делото/ е отхвърлена жалбата на настоящите касатори срещу изменение на КККР чрез действия на началника на СГКК София по реда на чл.52, ал.1,т.5 ЗКИР за поземлен имот с идентификатор 68134.708.547 по КККР на гр. София и сгради с идентификатори 68134.708.547.1, 68134.708.547.2 и 68134.708.547.3 по КККР на гр. София, изразяващо се в намаляване площта на имот с идентификатор 68134.708.547, заличаване на сгради с идентификатори 68134.708.547.1, 68134.708.547.2 и 68134.708.547.3 и нанасяне на нов имот с идентификатор 68134.708.805 и сгради с идентификатори 68134.708.805.1 и 68134.708.805.2 , както и изменение на КР за имот с идентификатор 68134.708.805 чрез невписването на Е. К. П. и М. К. П. като собственици наред с вписания собственик Н. Т. А.. Прието е, че изменението на КККР е извършено от компетентния орган при спазване формалните изисквания на чл.53а във връзка с чл.52, ал.1, т.5 ЗКИР и чл. 69, ал. 2 от Наредба РД-02-20-5.15.12.2016 г., тъй като новонанесеният имот с идентификатор 68134.708.805 е заявен на основание нот.акт 35/27.02.2023 г., с който по реда на чл.587 ГПК Н. Т. А. е признат за негов собственик по давностно владение , който имот съставлява 1109 кв.м. от имот с идентификатор 68134.708.547, собственост на оспорващите Е. К. П. и М. К. П., вписани в КР по силата на нот.акт за продажба на недвижим имот от 1991г. За неоснователни са приети възраженията срещу невписване в КР на Е. К. П. и М. К. П. за новонанесения имот с идентификатор 68134.708.805 , тъй като техния титул за собственост е предхождащ /от 1991 г./ и чл. 53, ал. 2 ЗКИР в случая не е приложим не са налице документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост. Така постановеното решение е недопустимо в частта, с която е отхвърлено оспорването по отношение изменението на КК с нанасяне на нов имот с идентификатор 68134.708.805 и сгради с идентификатори 68134.708.805.1 и 68134.708.805.2 , намаляване площта на имот с идентификатор 68134.708.547 и заличаване на сгради с идентификатори 68134.708.547.1, 68134.708.547.2 и 68134.708.547.3. Видно от петитума на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство по адм. д. 5650/2024г. по описа на Административен съд София град, Е. К. П. и М. К. П. са оспорили изменението само на КР, но не и на КК, като възраженията им касаят обстоятелството, че в КР е вписан като нов собственик единствено заявителя Н. Т. А.. Петитумът на жалбата съдържа изрично искане да отмените извършеното действие, обективирано в уведомително писмо 24-17986-12.06.2023г., състоящо се в заличаване /неотразяване/ на Е. К. П. и М. К. П. като собственици на новонанесения имот с идентификатор 68134.708.805 по КК на гр. София,район Слатина и да върнете преписката на административния орган за вписването ни в КРс отразяване на документа за собственост нот.акт 155,дело 13395 от 01.11.1991г. Предвид горното, постановеното от административният съд решение в обжалваната му пред касационната инстанция част, с която се отхвърля жалбата срещу изменението на КК по реда на чл.52, ал.1,т.5 ЗКИР за поземлен имот с идентификатор 68134.708.547 по КККР на гр. София и сгради с идентификатори 68134.708.547.1, 68134.708.547.2 и 68134.708.547.3 по КККР на гр. София, изразяващо се в намаляване площта на имот с идентификатор 68134.708.547, заличаване на сгради с идентификатори 68134.708.547.1, 68134.708.547.2 и 68134.708.547.3 и нанасяне на нов имот с идентификатор 68134.708.805 и сгради с идентификатори 68134.708.805.1 и 68134.708.805.2 , на основание чл.159,т.1 АПК и поради липса на надлежен предмет, се явява недопустимо. Първоинстанционният съд не е сезиран надлежно от жалбоподателите за отмяна на изменението на КК, поради което произнасяйки се по законосъобразността на това изменение на КК се е произнесъл свръх петутим, което води до недопустимост на решението в тази му част и се следва обезсилване по реда на чл.221, ал.3 АПК, включително в частта на присъдените разноски в полза на Н. Т. А., като в тази част производството по делото следва да се прекрати. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на Е. К. П. и М. К. П. срещу изменението на КР за имот с идентификатор 68134.708.805 чрез невписването на Е. К. П. и М. К. П. като собственици, обжалваното решение е неправилно. Безспорно е по делото обстоятелството, че изменението на КР е следствие от изменението на КК по реда на чл. 53а, ал. 1 ЗКИР в хипотезата на чл. 52, ал. 1, т. 5 вр. ал. 2 ЗКИР. Заявителят на изменението Н. Т. А. се легитимира с нот.акт 35/27.02.2023 г., с който по реда на чл.587 ГПК е признат за собственик по давностно владение на новонанесеният в КК имот с идентификатор 68134.708.805, който имот съставлява 1109 кв.м. от имот с идентификатор 68134.708.547, собственост на оспорващите Е. К. П. и М. К. П., които са надлежно вписани в КР като собственици на основание нот.акт 155,дело 13395 от 01.11.1991г. Действително разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗКИР предвижда извършване на изменение на КК и КР по ал. 1 след постъпване на данните за вписания акт по реда на чл. 86, ал. 1, но не разпорежда заличаване на съществуващите в КР данни за собственост във всички случаи. В хипотезата на т.5, ал.1,чл.52 ЗКИР основанието за извършеното изменение на КК и на КР с вписване на новия собственик е снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост. Този акт за собственост в случая е нот. акт по обстоятелствена проверка, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, който съгласно ТР 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. 11/2012 г., ОСГК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Следователно в конкретния казус не е отпаднало /отречено/ придобивното основание на вписаните в КР собственици, а именно: нот.акт за покупка на недвижим имот от 1991г., от което следва, че по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР се следва записване в КР на данните за всички лица и документи, т.е. в КР за новонанесения имот, който изцяло попада в изменения имот с идентификатор 68134.708.547, следва да фигурират и Е. К. П. и М. К. П. по силата на нот.акт 155,дело 13395 от 01.11.1991г. Предвид изложеното решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на Е. К. П. и М. К. П. срещу изменение на КР чрез действия на началника на СГКК София по реда на чл.52, ал.1,т.5 и ал.2 ЗКИР за имот с идентификатор 68134.708.805 чрез вписването само на Н. Т. А. като собственик , следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което се отмени невписването в КР на жалбоподателите и се върне преписката в тази част на административния орган за ново произнасяне. С оглед изхода на спора и нормата на чл.143, ал.1 АПК се явява основателна претенцията за присъждане на разноски, заявена надлежно и с приложен списък по чл.80 ГПК от касаторите, поради което Агенция по геодезия, картография и кадастър следва да бъде осъдена да заплати на Е. К. П. и М. К. П. поравно сумата 2210лв разноски за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал.3 , предл.1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение