Решение № 7831 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3765/2013 г.

Решение № 7831 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3765/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Ямбол, чрез процесуален представител, против Решение № 21 от 15.02.2012 г. по адм. дело № 272/2012 г. на Административен съд - Ямбол, с искане за частичното му обезсилване като недопустимо или отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът - "Геострой-инженеринг" ЕООД, гр. Ямбол, чрез своя процесуален представител, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Ямбол в производство по чл. 179 и сл. АПК е отменил Заповед № РД/02-00594 от 29.10.2012 г. на кмета на Община Ямбол, с която на основание чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) са определени границите на районите на територията на Община Ямбол, включени в системата на организираното поддържане на чистотата, в които през 2013 г. ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, в частта по отношение на включения в район VI поземлен имот с идентификатор 87374.42.382 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ямбол, собственост на "Геострой-инженеринг" ЕООД. Със същото решение е оставена без разглеждане жалбата на "Геострой-инженеринг" ЕООД срещу Заповед № РД/02-00594 от 29.10.2012 г. на кмета на Община Ямбол, в останалата й част. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Счел е, че са нарушени на изискванията на чл. 66, чл. 68, чл. 69 и чл. 71 АПК, поради което не е спазена процедурата по издаване на общия административен акт, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 от АПК. Решаващият съд е приел също така, че според направеното дефиниране в нормативната уредба - чл. 63, ал. 2, вр. чл. 66 ЗМДТ и § 5, т. 6 ДР на Закона за устройтство на територията (ЗУТ), както и чл. 105, ал. 1, т. 3 ЗУТ, заповедта следва да обхваща само териториите за обществено ползване в строителните граници на населените места, а териториите, които се намират извън населените места не могат да бъдат предмет на заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, респ. включването им ще доведе до материална незаконосъобразност на заповедта досежно такива имоти, какъвто е процесният случай. Решението е неправилно. Заповедта на кмета е издадена по реда на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, тъй като има еднократно правно действие за съответната година и със същия се засягат права и задължения на неопределен брой лица. Предвид правния характер на акта, засегнатите лица на основание чл. 182, ал. 1 АПК притежават правен интерес от оспорването му. Доколкото същият има самостоятелно значение относно определяне границите на районите и видът на услугите, както и честотата на сметоизвозване, твърденията на касатора, че заповедта има само организационен характер, както и аргументите за наличието на хипотезата на чл. 21, ал. 5 АПК са неоснователни. В този смисъл релевираните доводи на касатора за обезсилване на решението на Административен съд - Ямбол като недопустимо са неоснователни. Съдът е направил погрешни изводи относно наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените при издаването на Заповед № РД/02-00594 от 29.10.2012 г. на кмета на Община Ямбол. Спазени са изискванията на специалния закон (чл. 63, ал. 2 ЗМДТ) за публично обявяване на заповедта до 30 октомври на предходната година. Административният акт е публикуван в местен ежедневник, същата е предоставена за публичен достъп на информационното табло на общината (за периода 29.10.2012 г. - 29.11.2012 г.), а наред с това е публикувана и на интернет страницата на административния орган. Неизпълнението на общите норми на чл. 66 и сл. АПК, при условие че са спазени изисквания на специалния закон, не представлява съществено нарушение на процедурните правила, тъй като не ограничават съществено правото на защита на заинтересованите лица и не се отразяват на съдържанието на крайния акт. Касационното оплакване - за нарушение на материалния закон, е основателно. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че нормата на чл. 63, ал. 2, вр. чл. 66 ЗМДТ следва да се тълкува стеснително. Услугите по чл. 62 ЗМДТ по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, не са само в частен, но и в обществен интерес. Предоставянето на тези услуги в по-широки граници е въпрос на финансови и организационни възможности на конкретната община. Тази преценка е по целесъобразност на административния орган и не води до незаконосъобразност на административния акт поради нарушение на закона. Доколкото имота на "Геострой-инженеринг" ЕООД - идентификатор № 87374.42.382 в местност "Чатал могила", гр. Ямбол и находящите се в него сгради, с предназначение животновъдна ферма, се намира в урбанизирана територия с начин на ползване животновъден комплект, включването му в заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не представлява нарушение на материалния закон. С оглед гореизложеното, оспореното решение следва да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед, в посочената част. Предвид изхода от спора и направеното своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, съдът счита, че на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК, такива следва да бъдат присъдени съобразно чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд, седмо отделение,