Решение № 7226 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5048/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Първо районно управление (РУ) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Пловдив, подадена чрез пълномощник, против решение № 3805 от 31.03.2026 г. по адм. д. № 2729/2025 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отменил негов отказ рег. № 432з-323/ 05.11.2025 г. да издаде разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него за самоотбрана на Г. И. Б.. Според касатора решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател поддържа становище, че е изпълнено посоченото с акта правно основание за отказ за издаване на исканото разрешение, защото спрямо лицето през последните три години е била наложена мярка за защита по Закона за домашното насилие (ЗЗДН). Навежда твърдения за неотносимост към спора на обстоятелството, че към момента на издаване на акта мярката за защита е отпаднала, защото единственият правнорелевантен факт за възникване на основанието за упражняване на правомощието по чл. 155, ал. 1, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е налагането на мерки за защита по специалния закон. Касаторът сочи, че при настъпването на посочените в приложимата правна норма факти е длъжен да се произнесе в условията на обвързана компетентност Иска отмяна на решението като неправилно и произнасяне по съществото на спора, при което да бъде потвърден оспорения отказ като правилен и законосъобразен. Претендира разноските по делото. Ответникът Г. И. Б., чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че Г. Б. е притежавал разрешение № 2017326904, с вписан в него пистолет „Валтер“, кал. 9х17, № S156992, със срок на валидност до 18.12.2026 г. По молба от М. С. З. е образувано гр. дело № 12604/ 2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив. С определение № 9509/ 23.07.2025 г. по същото дело съдът е задължил Г. Б. да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо М. З. и на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН му е забранил да приближава лицето, жилището й, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих, до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. На основание постановеното определение е издал заповед за незабавна защита № 174/23.07.2025 г. на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН. В тази връзка органът е отнел издаденото на Б. разрешение. Поради оттегляне на подадената молба от М. З., районният съд, с протоколно определение № 7788/ 17.09.2025 г. по гр. д. № 12604/2025 г., е прекратил производството по делото и е обезсилил заповедта за незабавна защита № 174/ 23.07.2025 г. Г. Б. е подал заявление № 43200-15019/ 07.10.2025 г. до началника на 01 РУ - Пловдив, с което е поискал да му бъде издадено разрешение за придобиване, носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, респ. да му бъде върнато отнетото разрешение. Във връзка с подаденото заявление е извършена проверка от полицейските органи, която е приключила с изготвена до началника на 01 РУ - Пловдив докладна записка № 432р-24932/ 31.10.2025 г., в която е посочено обстоятелството, че срещу Г. Б. е издадена заповед за незабавна защита № 174/ 23.07.2025 г. от Районен съд – Пловдив. Началникът на 01 РУ - Пловдив е постановил оспорения отказ с рег. № 432з-323/ 05.11.2025 г. за издаване на разрешително за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси с цел самоотбрана поради установяване на обстоятелство по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ - наложена мярка на лицето по ЗЗДН. С решение рег. № 317000-18904/ 13.11.2025 г. горестоящият административен орган е потвърдил издадения отказ. Съдът е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което я е отменил. Обсъдил е релевантните факти и обстоятелства към момента на издаване на постановения отказ от 05.11.2025 г. и е обосновал извод, че прекратяването на съдебното производство, пряко свързано с обезсилването на наложената заповед за незабавна защита, води до последица и заличава факта на наложената мярка и на причинените с нея правни последици, а именно на първоначалните предпоставки за нейното приложение. Посочил е, че административният орган не е съобразил тези факти и, след като основанието за постановения отказ по чл. 58, ал.1, т. 8 ЗОБВВПИ е отпаднало, актът е издаден незаконосъобразно. Решението е неправилно. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат наложени и със заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 ЗЗДН. За приложимостта на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по смисъла на чл. 5 ЗЗДН, както и дали тя е наложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН. Основанието за отказ по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ изисква единствено изследване на обстоятелството дали в рамките на последните три години на лицето да е налагана мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. При наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ административният орган действа в условията на обвързана компетентност. По делото е безспорно, че спрямо Г. Б. е издадена заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН, която попада в предвидения в закона тригодишен период на проверка. При безспорно установените факти неправилен и необоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че с прекратяването на съдебното производство правните последици на заповедта за незабавна защита се заличават с обратна сила. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Следователно, още с издаването й на 23.07.2025 г. тази заповед е влязла в сила и и е произвела правно действие до 25.09.2025 г. (влизането в сила на определението от 17.09.2025 г., с което производството по делото е прекратено). С прекратяване на производството по делото е прекратено и действието на заповедта за незабавна защита, но регулираните с нея засегнати обществени отношения са били породени. Тя е съществувала в периода от 23.07.2025 г. до влизането в сила на определението от 25.09.2025 г., поради което следва да бъде съобразена като валидно правно основание за издаването на обжалвания отказ, тъй като прекратяването на производството не заличава факта на наложената мярка. Органът е постановил отказ да издаде разрешение за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие, доколкото предходното разрешение на лицето е отнето, а основанието за отнемането не предвижда нормативно установена хипотеза това разрешение да бъде върнато на адресата. Предвид изложеното, изводът на Административния съд - Пловдив за незаконосъобразност на постановения отказ е неправилен. Обжалваното решение следва да бъде отменено и, при изяснена и безспорна фактическа обстановка, следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената от Г. И. Б. жалба бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора направено от касатора искане за присъждане на съдебни разноски е основателно. В полза на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пловдив, юридическото лице, в чиято структура е касаторът, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 86, 91 евро, от които 51, 13 евро - равностойността на 100 лева, за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал.3 АПК, чл. 37, ал.1 ЗПП и 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 35, 79 евро платена държавна такса за производството. Воден от горното, Върховният административен съд