Решение № 3893 от 11.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9807/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенцията по вписванията (АВ) срещу решение 249/30.06.2022 г., постановено по адм. д. 594/2021 г. по описа на Административен съд Добрич (АС-Добрич) и по частна жалба на Т. Н. Д. срещу Определение 270/29.06.2022г. постановено по същото дело. Решението на АС Добрич се обжалва като недопустимо, постановено по недопустим иск и като неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на съдебното решение като се твърди, че с влязло в сила протоколно определение от 13.04.2022г. съдът е прекратил производството по делото в частта по жалбата на Т. Н. Д. срещу отказ на изпълнителния директор на АВ , обективиран в писмо изх. 66-00-517/09.11.2021г., на основание чл.159 т.3 и т.4 от АПК, поради оттегляне на оспорения акт и отпаднал правен интерес на Т. Н. от обжалване на писмо изх. 66-00-517/09.11.2021г. на АВ. В подкрепа на искането си за отмяна на решението на АС Добрич касаторът развива съображения, че акта, от който се претендират вредите, не е отменен като незаконосъобразен, липсва неправомерно поведение на АВ при обработването на лични данни на Т. Н. Д., не е доказано наличието на претърпени вреди, както и причинна връзка между твърдяното противоправно обработване на лични данни и вреди. Иска се да бъде обезсилено обжалваното решение, алтернативно да бъде отменено по подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания, изложени в касационната жалба. С молба от 16.01.2025 г. касаторът иска прекратяване на производството по делото, поради отпаднал правен интерес от оспорването. Претендират се разноски. Ответната страна Т. Н. Д. оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор и в писмена молба от 27.02.2025 г. с характер на писмена защита. Претендира разноски по списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. С частна жалба Т. Н. Д. обжалва определение 270/19.06.20222г. по адм.д. 594/2021г. на АС Добрич, с което съдът е изменил протоколното си определение от 13.04.2022г. в частта за разноските и намалил размера на присъдените на Т. Д. разноски от 1010 лв. на 510 лв. и иска да бъде отменено като неправилно. Ответникът по частната жалба АВ, в отговор на същата, моли за отхвърлянето й като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 249/30.06.2022 г., постановено по адм. д. 594/2021 г. по описа на АС-Добрич АВ е осъдена да заплати на Т. Н. Д. обезщетение в размер на 500 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и преживявания, вследствие на писмо с изх. 66-00-517/09.11.2021 г. на изпълнителния директор на АВ, с което е извършено нарушение на правото й на изтриване, съгласно чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) и незаконосъобразно обработване на личните й данни, съдържащи се в публикувания дружествен договор по партидата на Джи Ди Пи Мениджмънт Консултинг ООД в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2022 г. до окончателното й изплащане, както и са присъдени разноски. Не е предмет на касационен контрол съдебния акт в частта, с която е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 2000 лв. От фактическа страна АС Добрич е приел за установено, че Т. Н. Д. е съдружник в Джи Ди Пи Мениджмънт Консултинг ООД, ЕИК 206044653, което е вписано в ТРРЮЛНЦ, воден от АВ. При заявяване на вписването е представен подписан от съдружниците дружествен договор. На 04.08.2020 г. Т. Н. Д. е поискала от АВ да бъдат заличени личните й данни в дружествения договор - имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаване на личната карта, дата на валидност на личната карта и постоянен адрес, който е обявен от АВ, като е уточнила, че ако обработването е въз основа на нейно съгласие, да се счита, че го оттегля. На 20.08.2020г. с писмо 66-00-517/20.08.2020г. по това искане АВ уведомила Т. Д. за реда, по който се извършва вписване в Търговския регистър, с уточнението, че към заявление за вписване напромени по партидата на дружеството не е приложен препис от дружествения договор със заличени лични данни, съгласно чл. 13, ал. 6, изр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21, ал. 3, т. 2 от Наредба 1 от 14 февруари 2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (НВСДТРРЮЛНЦ), поради което обявяването на представения дружествен договор е извършено въз основа на правилото на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно тази разпоредба, когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях. В посоченото писмо на АВ е указано, че е налице възможност да бъде заявено последващо обявяване на препис от дружествения договор със заличени лични данни, чрез подаване на заявление по образец от регистърно задълженото лице - управителя на дружеството, като за разглеждането на това заявление следва да бъде заплатена държавна такса съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от АВ. Писмо 66-00-517/20.08.2020г. е обжалвано от Т. Д. пред Административен съд - Добрич, който с решение 58/08.03.2021 г. по адм. дело 486/2020 г. го е отменил и е изпратил преписката, на изпълнителния директор на Агенция по вписванията за ново произнасяне по заявление с вх. per. 66-00-517/04.08.2020 г., при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението. С решение 10600/19.10.2021г. по адм.д. 5473/2021г. на Върховен административен съд решението на АС Добрич по адм.д. 486/2020г. е оставено в сила в частта с която е отменен отказа на изп.директор на АВ за заличаване на личните данни на Т. Д. и отменено в частта, в която преписката е изпратена на изпълнителния директор на АВ за изпълнение на указанията, дадени в решението на АС-Добрич, като е постановено изпращане на преписката на администратора на лични данни Агенция по вписванията за ново произнасяне по заявлението на Т. Д. от 04.08.2020г. за изпълнение на задължителните указания в решението на касационната инстанция. В изпълнение на това съдебно решение е съставено писмо изх. 66-00-517/09.11.2021 г. на АВ, с адресат управителя на Джи Ди Пи Мениджмънт ООД - В. Л. П. и с копие до Т. Н. Д., в което се посочва, че за да бъде уважено искането за заличаване на личните данни трябва да се представи заверен препис от дружествения договор на Джи Ди Пи Мениджмънт ООД, в който личните данни на съдружниците, освен тези, които се изискват по закон, да бъдат заличени. Независимо, че в писмото непълно е изписано наименованието на дружеството - Джи Ди Пи Мениджмънт ООД, вместо Джи Ди Пи Мениджмънт консултинг ООД, информацията в писмото относно номер и дата на подадени заявление до АВ и отговора до заявителя, са посочени правилно и се отнасят именно до заличаване на лични данни на Т. Н. Д. в качеството й на съдружник в Джи Ди Пи Мениджмънт консултинг ООД, още повече че Т. Н. Д. е съдружник и в Джи Ди Пи Мениджмънт ООД, ЕИК 205113933, а В. Л. П. е управител и на това дружество. На 24.11.2021г. Т. Д. подала жалба срещу писмо с изх. 66-00-517/09.11.2021 г. на АВ до АС Добрич, с искане за обезщетение в размер на 2000 лв. за причинени й от АВ неимуществени вреди в резултат на това писмо, с което твърди, че е нарушено правото й на изтриване съгласно чл.17 параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 , както и да се задължи АВ да изтрие / заличи личните й данни в качеството й на съдружник вместо Джи Ди Пи Мениджмънт консултинг ООД, ЕИК 206044653, съдържащи се в публикувания дружествен договор по партидата на дружеството. С жалбата е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по конкретно формулирани въпроси. С молба от 31.01.2022г. Т. Д. уведомила АС Добрич, че на 05.01.2022г., в 10.23.05 часа, от АВ е извършено обявяване на дружествения договор на Джи Ди Пи Мениджмънт консултинг ООД със заличени данни на Т. Н. Д., с което са изпълнени указанията на ВАС в решението по адм.д. 5473/2021г. и е налице оттегляне на оспорения административен акт и поради отпадналия й правен интерес производството по адм.д. 594/2021г. следва да бъде прекратено, в частта за заличаването на личните данни на Т. Н. Д. като съдружник във вече посоченото дружество, а производството по делото да продължи в частта по иска за осъждането на АВ да й заплати 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на извършеното нарушение на правото й на изтриване, съгласно чл.17 пар.1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Разпечатка от интернет страницата на АВ, ТР, по партидата на дружеството и копие от дружествения договор със заличени лични данни на съдружниците са представени като приложение към молбата. С протоколно определение от 13.04.2022г., съдът, на основание чл.159 т.3 и т.4 от АПК, е оставил без разглеждане жалбата на Т. Н. Д. срещу писмо изх. 66-00-517/09.11.2021г. на АВ и прекратил производството по делото в частта на жалбата на Т. Н. Д. срещу отказа, обективиран в писмо изх. 66-00-517/09.11.2021г. на АВ, като осъдил АВ да заплати на Т. Д. 1010 лв. разноски по делото. Определението на съда от 13.04.2022г. е съобщено на АВ на 23.06.2022г. По молба на АВ от 21.06.2022г. за изменение на определението от 13.04.2022г. в частта за разноските, с Определение 270/29.06.2022г., като приел наличието на своевременно направено възражение за прекомерност на разноските от страна на АВ, съдът е изменил протоколно определение от 13.04.2022г. в частта за разноските, като осъдил АВ да заплати на Т. Н. Д. направените по делото разноски в размер на 510 лв. В останалата си част протоколно определение от 13.04.2022г. не е обжалвано е влязло в сила. С обжалваното пред настоящата инстанция Решение 249/30.06.2022 г., постановено по адм. д. 594/2021 г., от правна страна АС Добрич е обосновал, че предявения от Т. Н. иск за обезщетение с правно основание чл.39 ал.2 от ЗЗЛД във вр. с чл.82 от Регламент (ЕС) 2016/679 в резултат на неправомерно обработване на личните й данни е частично основателен, приемайки, че АВ е администратор на лични данни, че дружествения договор на Джи Ди Пи Мениджмънт консултинг ООД е бил обявен с лични данни на Т. Д., достатъчни да я идентифицират, а разпространението им в ТР ги е направило общодостъпни за неограничен кръг от лица, приемайки, че с влязлото в сила решение на АС Добрич по адм.д. 486/2020г. е призната незаконосъобразността на отказа да се уважи искането за заличаване на лични данни, в резултат на извършено от ответника АВ нарушение на чл.17 пар.1 от Регламента, постановявайки, че този въпрос не подлежи на обсъждане от съда. АС Добрич е приел, че с издаването на писмото от 09.11.2021г. АВ, като администратор на лични данни, е продължила неправомерното им обработване, неспазвайки изискванията на чл.17 от Регламента, при което достигнал до извод, че е налице първата предпоставка от фактически състав на чл.82 от Регламент (ЕС) 2016/679 във вр. с чл.39 ал.2 от ЗЗЛД. С позоваване на събрани в производството гласни доказателства, съдът е приел за доказани претърпените неимуществени вреди и наличието на причинна връзка между нарушението и вредите, определил периода на нарушението от 09.11.2021г. до 05.01.2022г. за непродължителен и обосновал справедлив размер на обезщетението от 500 лв., с лихва за забава от 05.01.2022г. Над тази стойност първоинстанционният съд е приел иска за обезщетение за неоснователен и го отхвърлил. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Молбата от 16.01.2025 г. на АВ до касационната инстанция, с направено искане за прекратяване на производството по адм.д. 9807/2022г., поради отпаднал правен интерес от оспорването, тъй като е извършено заличаване на личните данни на Т. Д. в дружествения договор на Джи Ди Пи Мениджмънт консултинг ООД, за което е представено като доказателство копие от дружествения договор със заличени данни, е неоснователна. В първоинстанционното производство, преди почти три години, с влязло в сила протоколно определение от 13.04.2022г., съобщено на АВ, на основание чл.159 т.3 и т.4 от АПК, на същото фактическо основание, е било прекратено производството по адм.д. 594/2021г. на АС Добрич, в частта за заличаването на личните данни на Т. Н. Д. като съдружник в Джи Ди Пи Мениджмънт консултинг ООД. Поради това не са налице предпоставките за прекратяване на производството, на основание чл.221 ал.4 от АПК. Решението на АС Добрич е действително и допустимо като постановено от законен състав на административен съд, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба, съдържаща и предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушението. С влязло в сила съдебно решение, постановено по адм. д. 486/2020 г. по описа на АСДобрич, е отменен отказ на АВ за заличаване на личните данни на Т. Д., съдържащ се в писмо 66-00-51720.08.2020 г., а преписката е върната за ново произнасяне на АВ по заявлението за изтриване на лични данни, съдържащи се в дружествения договор на Джи Ди Пи Мениджмънт консултинг ООД. В частта за изпращане на преписката на административния орган, решението на АС Добрич е отменено от ВАС с решение по адм.д. 5473/2021г. и преписката е върната за ново произнасяне на администратора на лични данни с акт, съдържащ фактическите и правни основания за издаването му. В останалата част, решението на АС Добрич е оставено в сила с решението на касационната инстанция. Независимо от лаконичността на мотивите в обжалваното пред настоящата инстанция решение на АС Добрич, доколкото в преобладаващата му част е обсъждано нарушение на чл.17 пар.1 от Регламента, произтичащо от акт ( писмо 66-00-51720.08.2020 г.), който не е бил предмет на оспорване с жалбата, инициирала производството пред първоинстанционния съд, по същество АС-Добрич правилно е приел наличието на нарушение от страна на администратора на лични данни на правото по чл. 17 от ОРЗД на субекта на данни, изразяващо се в отказ в писмо изх. 66-00-517/09.11.2021г. да бъдат заличени оповестени (обработени без основание) в ТРРЮЛНЦ данни, за които законът не изисква да бъдат обявявани. Правилни са и установяванията на съда от фактическа страна, че на 05.01.2022 г. всички лични данни, с изключение на саморъчния подпис на Т. Д., за които не е налице задължение да бъдат обявявани, са заличени, т.е. обработването им е преустановено, въз основа на влязло в сила съдебно решение. В съответствие с фактите по делото са и изводите на АС Добрич, че вредите произтичат от писмо изх. 66-00-517/09.11.2021г. на АВ, а периода на нарушението на чл.17 пар.1 от Регламента е от 09.11.2021г. до 05.01.2022г. За установяване на вида на вредите, АС Добрич е разпитал в качеството на свидетел в о.з. на 22.06.2022г. Г. В., приятелка и съученичка на жалбоподателката. Според показанията на св.В., с Т. Д. са приятелки, виждат се често и общуват всеки ден по фейсбук, като две години преди датата на разпита й, т.е. към 2020г. Т. Д., която е адвокат, й споделила, че в Търговския регистър, Агенция по впиванията, са достъпни и се виждат личните й данни, като ЕГН и адрес. Св.В. сочи, че й е известно, че Д. води дела срещу АВ, била ги е спечелила и вместо да заличат данните, отново й отказват. Свидетелката установява, че от този факт Т. се почувствала безсилна да води дела срещу АВ и да не бъде изпълнено решение на съда, както и била ядосана, а във връзка с тежко дело, по което била адвокат, изпитала страх за сигурността си. Според св.В. Т. Д. работи като адвокат във фирма, която се бори за защита на личните данни. При тези свидетелски показания, първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че същите установяват че ищцата се притеснявала, че личните й данни са публично достояние на неограничен кръг от лица и могат да бъдат неправомерно използвани от трети недобросъвестни лица. Посочил, че чувството на безсилие и разочарование у ищцата се засилвало от факта, че тя била действащ адвокат и работела в областта на защитата на личните данни, както и че неблагоприятен ефект върху нейната лична сфера е оказало и обстоятелството, че АВ предоставя специализирани услуги за автоматизиран, достъп до базата данни от ТР на трети лица като Апис Европа АД, Сиела Норма АД и Лакорда АД и в резултат на последното извел извод, че извършването на тези услуги е породило по-големи притеснения и тревожност у ищцата за личната и неприкосновеност, като се има предвид естеството на осъществяваната .от посочените дружества дейност, създаваща предпоставки за по-широка публичност и достъпност на информацията,, свързана с нейните лични данни. Съдът посочил и, че причиняването на негативни емоции и преживявания от нарушената сигурност на защитимото благо (личните данни) е достатъчно, за да се направи извод, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди. Тези изводи на първоинстанционния съд са необосновани и не съответстват на доказателствата по делото. Свидетелските показания, на първо място, се отнасят за период от време, неотносим към периода на нарушението, приет от съда / 09.11.2021г. 05.01.2022г./. Свидетелката В. дава сведения за период отпреди две години, считано от 29.06.2022г., т.е. за средата на 2020г. Споделянето за притеснение от оповестяването на личните данни в ТР-АВ от страна на Т. В. е единственото установено негативно преживяване на ищцата, но за период, неотносим към периода на нарушението, приет от АС Добрич. Следователно, изводите на първата инстанция, че неблагоприятните изменения в емоционалното и психическо състояние на ищцата, са в резултат на неправомерното обработване от АВ на личните данни на Т. Д., като съдружник в Джи Ди Пи Мениджмънт консултинг ООД, не се основават на събраните по делото доказателства. Поради това и правните изводи на АС Добрич, за претърпени от страна на Т. Д. вреди, описани в решението, и за наличието на причинна връзка между тях и нарушението на чл.17 ал.1 от Регламента, не кореспондират с доказаните факти по делото и са необосновани. Недоказани са и вредите, претърпени в резултат на чувството за безсилие и разочарование, прието за изпитвано от ищцата в решението на АС Добрич, "засилващо се от факта, че тя е действащ адвокат в областта на защитата на личните данни". Съдът, намира че от една страна тези чувства не представляват действителни нематериални вреди по смисъла на член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679, доколкото не произтичат от опасения ( притеснения) относно защитата на личните й данни, респективно нарушение на Регламента, а са следствие от недобра организация на работа в държавен орган. Краткотрайността на приетия период на нарушението ( по малко от два месеца) касационната инстанция приема, че не може да обоснове отрицателни последици върху психиката на ищцата, която е действащ адвокат.В тази връзка е и т. 5 от решение от 04.10.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-200/23, OL, ECLI:EU:C:2024:827, според което член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че ограничената по продължителност загуба на контрол от субекта на данните върху личните му данни, поради обявяването им онлайн в търговския регистър на държавата членка, може да е достатъчна, за да причини нематериални вреди, стига субектът на данните да докаже, че действително е претърпял такива вреди, дори и минимални, но без понятието нематериални вреди да изисква да се докаже наличието на допълнителни осезаеми отрицателни последици. Според съображението по т. 140 - 142 от това решение на СЕС За тази цел член 82, параграф 1 от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че самото нарушение на този регламент не е достатъчно, за да възникне право на обезщетение, защото наличието на материални или нематериални вреди, които са били нанесени, е едно от условията за правото на обезщетение, предвидено в член 82, параграф 1, също както наличието на нарушение на този регламент и на причинно-следствена връзка между тези вреди и това нарушение, като тези три условия са кумулативни (решения от 4 май 2023 г., Österreichische Post (Нематериални вреди, свързани с обработването на лични данни), C300/21, EU:C:2023:370, т. 32, и от 11 април 2024 г., juris, C741/21, EU:C:2024:288, т. 34). Поради това, лицето, което иска обезщетение за материални или нематериални вреди на основание на тази разпоредба, е длъжно да докаже не само нарушението на разпоредби на този регламент, но и че това нарушение му е причинило съответни материални или нематериални вреди. Тези материални или нематериални вреди не може само да се презумират, поради наличието на посоченото нарушение (вж. в този смисъл решения от 4 май 2023 г., Österreichische Post (Нематериални вреди, свързани с обработването на лични данни), C300/21, EU:C:2023:370). В производството пред АС Добрич не е доказано, че Т. Д. е изпитвала притеснения, равносилно на опасения, по смисъла на т. 143 от решението по дело C 340/21, според която, когато лице, което иска обезщетение на основание член 82, параграф 1, се позовава на опасенията, че в бъдеще с неговите лични данни ще бъде злоупотребено, поради наличието на такова нарушение, сезираната национална юрисдикция трябва да провери дали тези опасения може да се считат за основателни, с оглед на обстоятелствата в конкретния случай и на субекта на данните. В действителност, свидетелските показания на Г. В. установяват изпитвани от ищцата притеснения, не от злоупотреба с личните й данни, а от факта, че всеки може да вижда личните й данни. От практиката на СЕС в решенията по дело С-300/21, C-26/22 и C-64/22, C-182/22 и C-189/22, C-456/22, С-590/22, С-687/21 се извеждат трите кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 82 от ОРЗД на администратора на лични данни, а именно: нарушение на Регламента, което да е нанесло материални или нематериални вреди на физическо лице и причинно-следствена връзка между тези вреди и това нарушение. За да се освободи от отговорността по член 82, параграфи 1 и 2 от ОРЗД, администраторът на лични данни трябва да докаже, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Следователно, поведението на физическото лице, чийто лични данни се обработват от АВ, а именно включването им в дружествен договор, който е подписан от него, предоставянето на копие от този дружествен договор от търговското дружество за обявяване в публичен регистър с незаличени лични данни и непредставяне на друг екземпляр със заличени лични данни и след изрични указания от АВ в този смисъл, не е самостоятелно основание за освобождаване от отговорност на администратора на лични данни. Становището на КЗЛД като национален надзорен орган рег. ПНМД-01-116(20)/01.02.2021 г., издадено на основание член 58, параграф 3, буква б) от този Регламента, също не е достатъчно, за да освободи от отговорност по член 82, параграф 2 органа, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка и който има качеството администратор по смисъла на член 4, точка 7 от Регламента (т. 6 от решение от 04.10.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-200/23, OL, ECLI:EU:C:2024:827). Независимо от неоснователността на така обсъдените основни аргументи на АВ за освобождаване от отговорността за обезщетение, касационната инстанция намира исковата претенция на Т. Д. за неоснователна, поради липса на достатъчно доказателства за претърпени от нея вреди от извършеното нарушение. По изложените съображения се налага извод, че като необосновано е приел наличие на вреда - една от трите предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 82, параграф 1 от ОРЗД за администратора на лични данни АВ, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като е определил обезщетение за нарушението на АВ. Следователно искът по чл. 82 от ОРЗД за присъждане на парично обезщетение, предявен от Т. Д., като субект на лични данни, който не е доказал, че е претърпял вреди от нарушението, извършено от администратора на лични данни АВ, се явява неоснователен. Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Добрич е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което подлежи на отмяна, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а при условията на чл. 222, ал. 2 от АПК трябва да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли като недоказан и неоснователен предявения иск и за сумата от 500 лв. (с лихвата от 05.01.2022 г.), за която първата инстанция е осъдила АВ. Искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпросите, формулирани в отговора на Т. Д. на касационната жалба, съдът намира за неоснователно. По същите въпроси, по искане на Т. Н. Д., състав на Върховен административен съд е отправил преюдициално запитване с определение от 21.03.2023г. по адм.д. 6332/2022г., по което СЕС се е произнесъл с решение по дело С-200/2023г. По водене на делото страните са направили разноски, които претендират, но с оглед окончателния изход на спора и пред двете съдебни инстанции, разноски не следва да бъдат определяни в полза на нито една от тях. Обжалваното от Т. Д. Определение 270/29.06.2022г. по чл. 248 от ГПК е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и по допустима жалба, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалван акт. Споделят се изводите на АС Добрич за своевременно направено възражение от страна на АВ за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна, както и за основателност на същото, съобразно извършените от процесуалния представител на Т. Д. действия по делото, преди прекратяване на производството по отношение на жалбата, в частта й срещу отказ на АВ, съдържащ се в писмо изх. 66-00-517/09.11.2021г., с протоколно определение от 13.04.2022г. по адм.д. 594/2021г. на АС Добрич. Поради това, частната жалба на Т. Д. срещу Определение 270/29.06.2022г., като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение