Решение № 6043 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14984/2013 г.

Решение № 6043 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14984/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Палекс" ЕООД, гр. София срещу Решение № 5662 от 26.08.2013 г., постановено по адм. д. № 6135/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2041109581/30.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 779/09.04.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните по делото доказателства установяват реалното извършване на услугите, предмет на издадените му от "Арткомерс Ели" ЕООД фактури. Навежда довода, че отношенията между предходните доставчици са ирелевантни спрямо преките доставки, относно които не е осъществена проверка в телевизиите, излъчили рекламните клипове. Сочи, че не е обсъден въпросът за вида на стоките, обект на договора за консигнация, поради което необосновано е прието, че те са продадени от ревизираното лице и е начислен следващия се за доставките ДДС. В тези насоки излага бланкетни доводи в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отмени обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП в о. с. з., чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд -София град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 2041109581/30.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 779/09.04.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. София, в частта, с която на "Палекс" ЕООД, гр. София е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 624 500 лв. по фактури, издадени от "Арткомерс Ели" ЕООД, както и в частта, с която е доначислен ДДС в размер на 988 758.47 лв. за липсващи и продадени стоки и са определени лихви за забава за сумата от общо 74 491.34 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснован е и съответства на материалния закон. Това заключение е изведено след като съдът е приел, че ангажираните доказателства не установяват реалното извършване на услугите, предмет на издадените през д. п. м. 10.2010 г. - м. 05.2011 г. от " Арткомерс ели" ЕООД фактури, с предмет на доставките "получена външна услуга", с оглед на което е достигнал до извода, че данъкът по тях е неправомерно начислен и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за получателя не е налице право на данъчен кредит по тях. Преценил е още, че представеният договор за консигнация от 02.05.2011 г. е съставен за целите на процеса, а съвкупният анализ на събраните доказателства не подкрепя твърдението на ревизираното лице, че към датата на извършване на инвентаризацията - 14.07.2011 г. липсващата стоковата наличност на дружеството е предадена на друго лице. Поради това е счел, че заведените счетоводно стоки са продадени от "Палекс" ЕООД и за осъществените от него доставки той е следвало да начисли ДДС. След като е констатирал, че това не е сторено, решаващият състав е достигнал до заключението, че с РА законосъобразно на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 988 758, 47 лв., ведно със следващите се лихви за забава. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства съобразно доказателствената им сила, въз основа на който са формирани логически обосновани фактически изводи и материално законосъобразни правни доводи. Неоснователно е оплакването на касатора, че ангажираните по делото доказателства установяват реалното извършване на спорните услуги, предмет на издадените от "Арткомерс ели" ЕООД фактури. В качеството им на положителни факти от обективната действителност, осъществяването на услугите подлежи на главно и пълно доказване, а доказателствената тежест за това лежи върху страната, която претендира от настъпването им изгодни за себе си правни последици. В случая, именно ревизираното лице претенира принадлежност на правото на приспадане на данъчен кредит по тези доставки, поради което то е следвало и да установи, че рекламните видеоклипове са излъчени, респективно- че е получил услугите. Както правилно е преценил първоинстанционният съд, съвкупният анализ на събраните доказателства не обосновава такъв извод, а липсата на фактурирани доставки от страна на която и да е телевизия или телевизионен канал към подизпълнителя "Арткомерс ели" ЕООД е само индиция в подкрепа на тази констатация. Действително, предходните доставки по веригата не се включват в предметните предели на спора, в рамките на който на изследване подлежат преките такива, но при неустановеност на реалното извършване на услугите изводът на съда за наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е правилен. За касатора не е налице право на приспадане на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно, поради което отхвърляйки жалбата в тази й част решаващият състав е постановил обосновано и материалнозаконосъобразно решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция намира, че липсват инвокираните основания за отмяна на атакувания съдебен акт и в останалата му част. Не би могъл да бъде споделен доводът на касатора, че изводите на съда са необосновани поради неустановеност на вида на стоките, предмет на договора за консигнация. Те са включени в оборотната ведомост към 31.07.2011 г. и са отразени счетоводно по сметки 304 и 305 и именно въз основа на тези вписвания е определен размерът на релевантната данъчна основа. Първоинстанционният съд последователно е обсъдил констатациите на органите по приходите при извършената инвентаризация, противоречивите данни в декларациите на представляващия ревизираното дружество и ангажирания договор за консигнация, в резултат на което правилно е приел, че достоверността на неговата дата не се подкрепя от останалите събрани доказателства. При установената към 31.07.2011 г. липса на стоки в склада на дружеството и неотчетени продажби на такива, обоснован е изводът на решаващият състав, че ревизираното лице се е разпоредило с тях без да издаде изискуемите се съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС документи, поради което и по аргумент от чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът за тези доставки е дължим за данъчния период, за който е станал изискуем и същият законосъобразно е доначислен от органа по приходите. Приемайки, че в тази си част РА е законосъобразен и отхвърляйки жалбата срещу него, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова вече е присъдено, а разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК ограничава неговия размер до минималното възнаграждение за един адвокат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение