Решение № 3433 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10971/2017 г.
ВАСII отделение19.03.2018 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 267/17.07.2017 г. и определение № 524/21.08.2017 г., постановени по адм. дело № 314/2017 г. по описа на Административен съд - Враца. ОСЪЖДА община Враца да заплати на А. Х. И. от [населено място] сумата от 400 лв- разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3433 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10971/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Враца против решение № 267 от 17.07.2017 г., постановено по адм. дело № 314/2017 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е отменена негова заповед № 618/13.05.2016 г. за премахване на незаконен строеж "Ограда", находящ се в УПИ [номер] и УПИ [номер], кв. [номер] по плана на[жк], [населено място] и по частна жалба на А. Х. И. от [населено място] срещу определение № 524/21.08.2017 г. по същото дело за изменение на решението в частта за разноските. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, постановено по искане за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Иска се присъждане на възнаграждението в пълен размер. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: I. Касационната жалба е допустима - подадена е срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед на кмета на община Враца за незаконосъобразна на изложеното основание за издаването й. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат. Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото след постановяване на решение № 6090/16.05.2017 г. на ВАС-второ отделение по адм. дело № 12826/2016 г. Решението на ВАС е задължително за Административен съд-Враца при новото разглеждане на делото на основание чл. 297 ГПК вр. чл. 144 АПК, както и указанията по тълкуването и прилагането на закона - чл. 224 АПК. Установено е по делото, че през 2011 г. А. И. извършва ремонтни работи по съществуваща от 1968 г. ограда, както следва: плътната част от бетоновите блокчета на оградата са измазани и на мястото на съществувалата мрежеста част е поставено ковано желязо. Въз основа на тези неоспорени фактически констатации правилно съдът приема, че посочените дейности не засягат конструкцията на оградата и квалифицира извършените работи като текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, за който не се изисква разрешение за строеж, съгласно чл. 151 ЗУТ. При липсата на доказателства за вида и характера на съществувалата ограда, не може да се направи категоричен извод за характера на строителните дейности от 2011 г. По делото липсват такива установявания, с което съдът обосновава материалната незаконосъобразност на заповедта. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. II. Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество е неоснователна. С обжалваното определение е изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на А. Х. И. Счетено е, че следва да се присъдят и разноски в размер на 500 лв. направени по адм. дело № 12826/2016 г. по описа на ВАС. Определението е правилно. Обосновано и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд приема за основателно искането на касатора за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските пред ВАС и за неоснователно в частта за разноските по адм. дело № 336/2016 г. на Административен съд Враца. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във ВАС. III. При този изход на делото разноските по настоящото дело са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника А. Х. И. по направеното своевременно особено искане и до доказания размер на платено в брой адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,