Решение № 3940 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11678/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните (с предишно наименование министър на земеделието), чрез процесуален представител главен юрк. П. Шишова - Маринова, срещу решение 1088/02.11.2022 г., постановено по адм. дело 414/2022 г., по описа на Административен съд София област (АССО), с което съдът, по жалба на И. Попов, е отменил заповед РД 09-150/25.02.2022г. на министъра на земеделието и храните в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи допустими за подпомагане" за кампания 2021 г., са останали заявените за подпомагане от И. Попов БЗС 15285-434-1-1 и БЗС 15285-435-1-1, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона и Министерството на земеделието и храните (с предишно наименование Министерство на земеделието; МЗ) е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на същото и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - И. Попов, чрез процесуален представител адв. Д. Табутова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССО е образувано по жалба на И. Попов, срещу заповед РД 09-150/25.02.2022г. на министъра на земеделието и храните, издадена на осн. чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА), чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105 от 22 август 2006 год. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната схема за администриране и контрол (Обн., ДВ, бр. 82 от 2006 год.), с която са одобрени окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане за кампания 2021 год. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели, актуализирани за 2021 год. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2021 год., отразяване на резултатите от теренни проверки от областните и общински структури на Министерство на земеделието и храните и проверки на място по чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, в частта й, в която заявените за подпомагане от Попов имоти БЗС 15285-434-1-1 и БЗС 15285-435-1-1 са останали извън слоя Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2021 г. За да отмени оспорената пред него заповед, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Последното се изразява в неправилна преценка за липса на правните основания по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Като е взел предвид назначената в производството съдебно - техническа експертиза, АССО е приел, че не са налице безспорно установени факти, обективиращи извод, че площите са недопустими за подпомагане, поради което съдът е приел липса на материалноправните предпоставки, обуславящи крайния извод на органа за изключването им от слоя Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2021 г. С оглед горните съображения, АССО е заключил, че оспореният пред него административен акт, в обжалваната си част е незаконосъобразен, като издаден в противоречие на разпоредбите на чл. 8 и чл. 10 от Наредба 2 от 26.03.2018 г., поради което следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, при което министърът на земеделието и храните следва да съобрази изложените от първоинстанционния съд мотиви. Така постановеното решението е правилно. С разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП Министерство на земеделието и храните създава системата за идентификация на земеделските парцели- специализиран слой Площи, допустими за подпомагане , който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40, като данните в тази система се обновяват ежегодно чрез дешифриране компютърно разчитане на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверка на място по чл. 37 от същата, с цел отразяване на реално състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на ресорния министър и се обнародва в Държавен вестник . Както правилно е посочил административният съд критериите, при които земеделски площи или части от тях се явяват трайно неподходящи за подпомагане са регламентирани в чл. 10, ал. 1 от Наредба 2/2018 г. а именно: когато са заети от дървесна и храстовидна растителност /т. 1/; когато са заети от нежелана растителност орлова папрат, чемерика айлант, къпина, клек, хвойна, аморфа /т. 2/; когато са заети от бързорастящи дървесни видове с кратък цикъл на ротация извън изброените в приложение 1 на Наредба 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (ДВ, бр. 16 от 2015 г.) /т. 3/; когато са заети от сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени /т. 4/. Що се отнася за критериите, по които земеделските площи или части от тях се явяват временно неподходящи за подпомагане, същите са посочени в ал. 2 на същия член, както следва: това са площите, за които в календарната година се установи, че са изоставени - земеделски площи без наличие на земеделска дейност (производство на продукция или поддържане в състояние, годно за производство), които могат да бъдат приведени в състояние, годно за подпомагане чрез стандартни земеделски мероприятия или чрез премахване на камъни, дървесна, храстовидна и друга нежелана растителност /т. 1/; площите с височина на тревостоя над определени стойности /т. 2/, както и опожарените /т. 3/ и наводнени такива /т. 4/. В процесния случай, съгласно дешифрация на цифровата ортофотокарта, административният орган е посочил, като причини за изключване на процесните площи като недопустими за подпомагане, наличието на бедна или липсваща тревна растителност с множество камъни и клек; площ без видими следи от земеделска дейност; наличие на свлачище в северната част на единия от парцелите, както и такова в южната част на същия. Спорният въпрос по делото е дали посочените констатации са безспорно доказани, респективно дали са налице посочените от административния орган хипотези на чл. 8 и чл. 10 от Наредба 2/2018 г. при направения от него извод за недопустимост. За да изследва този въпрос, административният съд е назначил съдебно - техническа експертиза. Експертът е посочил в приетото по делото заключение, че с оглед спецификите на терена, високата надморска височина, както и влиянието на метеорологичните условия при заснемането на такава височина, от направените самолетни снимки не може да бъде категорично установен размерът на недопустимите площи, което налага съпоставянето им с извършени теренни проверки. След посещение на процесните имоти и след подробен анализ на доказателствата по делото и огледа на място, вещото лице е дало заключение, че по отношение на парцел с идентификатор 15285-434-1-1 недопустимите площи са в размер на 0.27 ха, като останалите 5.13 ха отговарят на критериите за допустимост по Наредба 2/2018 г. Що се отнася до парцел с идентификатор 15285-435-1-1, вещото лице е установило, че е налице тревна покривка като в парцела има компактна група иглолистна растителност /по-малко от 100 кв.м. или 0.01 ха), поради което целият парцел в размер на 1.28 ха отговаря на критериите за допустимост по Наредба 2 от 26.03.2018 г. Решаващият съд е кредитирал изцяло експертното заключение като пълно и компетентно дадено. При тези фактически установявания, съдът правилно и в съответствие с материалния закон е приел от правна страна, че оспорването е основателно. Приел е, че от събраните по делото доказателства, в това число и от заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза не се установява по категоричен начин, че цялата площ на БЗС 15285-434-1-1 и БЗС 15285-435-1-1, са недопустими за подпомагане, което налага извод за незаконосъобразност на запоедта на министъра на земеделието и храните в оспорените части. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1000 (хиляда) лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 01.12.2022 г. Настоящият състав на ВАС отчете фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че претендираната сума е в размер близък до минималния, посочен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата редакция, поради което намира направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,