Решение № 6298 от 13.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение 136/ 31.10.2022 г., постановено по административно дело 124/2022 г. от Административен съд - Търговище, с което е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-250-2600/7024#6 от 13.05.2022 г., в частта, с която е намалено искано финансовото подпомагане по заявление на "МРР -16" ООД за подпомагане за кампания 2019 г. в размер на 1619,12 лв. и е върната преписката за ново произнасяне на административния орган. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд - необоснованост и нарушение на материалния закон, иска отмяната му. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба "МРР -16" ООД, град Търговище, чрез процесуален представител в писмен отговор иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но не съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като въпреки изрично дадените указания в решение 2468/16.03.2022 г. по адм.дело 11948/2021 г. на Върховния административен съд, пето отделение, отменящо предходното уведомително писмо за същата кампания, не е обсъдено споразумението на масиви за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл.37 в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската година 2018/2019 г., което е част от административната преписка и е относимо към въпроса дали има застъпване на площи по заявления на двама заявители. Решението е правилно като краен резултат. Необсъждането на писмени доказателства, съдържащи се в преписката, за които е дадено изрично указание с влязло в сила решение, че следва да бъдат обсъдени, е нарушение на административно - процесуалното правило по чл. 35 АПК, задължаващо издателя на акта да изясни и обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и твърденията на страната за липса на застъпване в заявените от нея парцели. Отделно от това въпреки цитирането на влязлото в сила решение и новите таблици, липсват мотиви относно единствения спорен по делото въпрос - защо въпреки представените от страната доказателства се приема, че е налице застъпване с друг заявител, кой е той и какви са точно твърдените факти относно застъпването. Недопустимо е за пръв път в пледоарията след определението за даване ход по същество пред АС процесуалният представител на ответника да формулира фактически твърдения, на които се основава постановеният частичен отказ за финансово подпомагане. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят разноските за касационната инстанция в размер на 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение, платими от ДФЗ, като размерът е незначително над минималния размер по чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение