Решение № 7095 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13131/2009 г.

Решение № 7095 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13131/2009 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Рафаил Атанасов Задгорски от гр. Варна, подадена чрез упълномощен адв. Николай Ташев, против решение № 978 от 08.06.2009 г., постановено от Административен съд - Варна, второ отделение, ХХ състав по адм. д. № 64/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя със съдебното решение и с оспорената заповед се отнемат части от ползвания имот и без тях той става неудобен за ползване по предвиденото предназначение. Касаторът твърди, че одобреният план противоречи на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, преместването на мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура не е икономически оправдано и следва да се държи сметка за бъдещите устройствени планове и изискванията към тях. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Варна оспорва касационната жалба с писмено отговор. Заинтересованите страни - Киряки Костова Панайотова, Станка Янкова Костова, Ганка Йорданова Стефанова, Рада Йорданова Тодорова, Димитра Михайлова Илиева, Деян Георгиев Георгиев, Михаил Йорданов Михайлов, Красимира Йорданова Добрева, Здравка Младенова Георгиева, Йорданка Динева Парашкевова, Панко Георгиев Парашкевов и Николай Георгиев Парашкевов също оспорват касационната жалба с писмено възражение, представено чрез упълномощен адв. Костелянчик, която пледира за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира заплащане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото спорният имот № 1130 по ПНИ с размер от 600 кв. м. е образуван в съответствие с относимите за целта норми на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и ЗУТ, като са спазени всички изисквания за лице и площ и същият е съобразен с местоположението на съществуващата в него сграда. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 978 от 08.06.2009 г. е отхвърлена жалбата на Рафаил Атанасов Задгорски от гр. Варна против заповед № РД - 08 - 7706/05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на с. о. "Манастирски рид, бялата чешма и дъбравата", землище кв. Виница, гр. Варна, в частта относно новообразуваните имоти с № № 1130 и 4105. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е разгледал всички възражения на жалбоподателя и е преценил, че те са неоснователни. Съдът се е позовал на приета съдебно-техническа експертиза, според която отразените в ПНИ улици, срещу които възразява жалбоподателят, са предвидени по проекто-регулационен план, а не по процесния ПНИ. По отношение твърденията на жалбоподателя във връзка с бъдещото регулиране на имота по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, първоинстанционният съд се е произнесъл, че също са неоснователни, тъй като не касаят отрежданията по оспорения план, който е предмет на това съдебно производство. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - Варна точно е констатирал, че съобразно заключението на СТЕ, попадащите в имот № 4105 захранващ електрически кабел и захранваща кутия технически могат да бъдат преместени в имот № 1130, който е отреден за касатора. Следва да се има предвид обстоятелството, че дори посочените съоръжения да не можеха да се преместят, същите не са сред визираните в § 1 в ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ съоръжения, които не позволяват възстановяването на собствеността. Същото се отнася и за попадащото в имот № 4105 лозе. Гореописаните елементи от техническата инфраструктура и трайни насаждения са предмет на оценяване и обезщетяване по реда на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ във връзка с § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ. От съществено значение в случая е обстоятелството, че ползваният от жалбоподателя имот № 1130 по ПНИ с площ 600 кв. м. е съобразен с приложимите за целта разпоредби на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и ЗУТ, като са спазени всички изисквания за лице и площ и същият е в съответствие с изискването за съобразяване с местоположението на съществуващата в него сграда. Оплакванията на касатора, развити в касационната жалба, за икономическа неоправданост на оспорения ПНИ и, че имотът на жалбоподателя става неудобен за ползване са неотносими към настоящото съдебно производство, защото както първоинстанционният съд, така и Върховният административен съд, се произнасят само относно законосъобразността на оспорения административен акт, а не по отношение на неговата целесъобразност. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалби пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да заплати на заинтересованите страни направените по делото разноски, а именно: на Киряки Костова Панайотова - 300 лв. - внесено адвокатско възнаграждение и на Станка Янкова Костова - 500 лв - внесено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение