Решение № 2705 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5654/2014 г.

Решение № 2705 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5654/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Ясен Замфиров Симов, действащ като едноличен търговец (ЕТ) "Олимпик - Ясен Симов", с. Горско Ново село, област Велико Търново, срещу решение № 113 от 21.03.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 964/2013 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 04-1301227 от 29.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 471/14.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Велико Търново. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства във връзка със защитните му доводи, което довело до неправилно приложение на закона. Посочва, че още в хода на ревизионното производство са събрани доказателства за реалност на спорните доставки на услуги, доказана с писмени доказателства и съдебно-счетоводна експертиза. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да отмени РА, като му присъди направените по делото разноски. Подробни съображения излага в писмени бележки чрез адв. Иван Иванов от АК - гр. Велико Търново. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново оспорва жалбата в писмен отговор от 17.04.2014 г. Поддържа, че не са налице доказателства за реално извършени транспортни услуги от доставчиците "Любо транс" ЕООД и "СД Транспорт" ЕООД, поради което правилно и обосновано е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2011 г. на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 16, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), респ. е определен допълнителен данък по чл. 48, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). В декларации по чл. 92 ЗКПО доставчиците декларирали приходи в по-малък размер от стойността на издадените фактури и нямали назначени по трудови правоотношения лица. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред административния съд РА № 04-1301227 от 29.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 471/14.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново, на касатора е установено допълнително задължение за данък почл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 26 724.69 лв. и лихви за забава в размер на 3 410.23 лв. С РА е увеличен финансовия резултат на ЕТ за 2011 г. със сумата от 178 054.52 лв., представляваща отчетени разходи за транспортни услуги по фактури, издадени от "Любо Транс" ЕООД (63 броя фактури на стойност 116 054.00 лв.) и от "СД Транспорт" ЕООД (35 броя фактури на стойност 62000.52 лв.). Органът по приходите е установил, че по посочените фактури не са доказани реално осъществени сделки, поради което разходите, отчетени въз основа на тях, не следва да се признаят за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 16, ал. 1 ЗКПО. В хода на ревизията доставчикът "Любо Транс" ЕООД не е представил доказателства, а доставчикът "СД Транспорт" ЕООД е представил такива, които са преценени от органа по приходите като недостатъчни да обусловят извод за реално извършени транспортни услуги за международен превоз на стоки. При извършени проверки в информационната система на НАП било установено, че доставчиците не са регистрирани по ЗДДС, а в подадените ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2011 г. са декларирали доходи в по-малък размер от стойността на издадените фактури. Доставчиците нямали отчетени разходи по изпълнение на транспортните услуги. В представени от ревизираното лице (РЛ) товарителници били вписани други доставчици на транспортни услуги ("Олимпиктранс" ЕООД, ЕТ "Континентал 66 - Н. Иванов", ЕТ "Стефчо Здравков"), които са проверени в хода на ревизията. Установено е, че са преки доставчици на РЛ, като издадените от тях фактури са отразени в дневниците за покупки на лицето и участват във финансовия резултат за 2011 г. Същите не са издавали фактури на "Любо Транс" ЕООД и "СД Транспорт" ЕООД. Посочено е в РА, че ЕТ "Олимпик - Ясен Симов" е създал със собствен ресурс предмета на доставките, като е знаел, че участва в привидни доставки, което се потвърждавало от факта, че услугите са извършени с негови транспортни средства. За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Приел е за правилни изводите на приходните органи за липса на реално осъществени доставки на услуги, обуславящи документална необоснованост по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, респ. непризнаване на разходите по фактурите за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО и определяне на допълнителен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Възраженията в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата по делото относно действителното осъществяване на доставките са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно установените по делото факти относно осъществяването на фактурираните стопански операции от "Любо транс" ЕООД и "СД Транспорт" ЕООД и изводите за наличие на основанията по чл. 26, т. 2 ЗКПО във връзка с чл. 10 от ЗКПО за увеличение на ФР на ревизираното лице се подкрепят от събраните по делото доказателства и са логически обосновани. Няма спор, че реалността на доставките е основополагаща при определяне на данъчното облагане за косвени данъци, какъвто е ДДС и за преки, какъвто е корпоративният данък по ЗКПО. Документалната обоснованост на разходите по смисъла на чл. 10 ЗКПО означава не само счетоводно отразяване на първичен счетоводен документ, а този документ да отразява вярно стопанската операция. Това означава, че е необходимо по категоричен начин да се установи, че обективираният във фактурата разход е по доставка на услуга, която е реално осъществена. Затова не е достатъчно да се установи счетоводното отчитане на съответния документ, а той да отразява действително осъществена стопанска операция. В този смисъл първоинстанционният съд правилно не е кредитирал приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Същата е дала най-общо заключение, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и счетоводните записвания по процесните фактури са правилни. Обосновано решаващият съд е приел, че тези изводи на експерта не са достатъчни, за да обосноват реалност на стопанските операции. Правилно заключението е обсъдено съвкупно с всички доказателства по делото съобразно чл. 202 ГПК. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения и несъответствие на фактическите изводи на съда на събрания по делото доказателствен материал. За доказване реалността на доставките са представени единствено спорните фактури. Фактурите, издадени от "СД Транспорт" ЕООД, са с предмет "извършен транспорт България -Турция", Турция - България или Турция - Румъния с автомобил, собственост на ЕТ "Олимпик". С идентичен предмет са фактурите, издадени от "Люботранс" ЕООД. Не са представени други, относими към извършването на международен автомобилен транспорт документи, като лиценз за извършване на международен превоз на товари, международен превозен документ - товарителница и за разходи, свързани в превоза. Напротив, в представените международни товарителници като превозвачи са вписани други лица - "Олимпиктранс" ЕООД, ЕТ "Континентал 66 - Н. Иванов", ЕТ "Стефчо Здравков". Доказателствата са анализирани и обсъдени в тяхната съвкупност. Въз основа на тях е направен правилен извод за липса на реални доставки на услуги, респ. липса на документална обоснованост по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, което от своя страна е основание за непризнаване на разходите за данъчни цели по чл. 26, т. 2 ЗКПО, респ. за определяне на допълнителен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. Наличието на издадени фактури не е достатъчно, за да бъде признат за данъчни цели документираният с тях разход, като аргумент за това следва от установения в чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗСч принцип на предимство на съдържанието пред формата. Този принцип изисква сделките и събитията да се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. След като в случая не е доказано, че фактурираните услуги са реално доставени, не е налице правно основание за отразяване на разходите по фактурите за данъчни цели. Фактурите не отразяват вярно стопански операции, поради което осчетоводените по тях разходи са документално необосновани. Неоснователна е тезата на касатора, че превозът е осъществен с автомобили под наем, за която сделка няма законово изискване за форма за действителност. За целите на процеса единствено доказаният факт е осъществил се факт от обективната действителност. В случая доказателствената тежест за установяване на благоприятния факт за реално осъществени доставки е на ревизираното лице, което не е провело необходимото пълно доказване на релевантните за спора факти. По изложените съображения и като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставен в сила При този изход на спора на ответника по касация не се дължат разноски, доколкото са присъдени в пълен размер съобразно обжалваемия интерес от първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,