Решение № 905 от 26.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С Решение 2868 от 28.04.2022 г. по адм. д. 8117/2021 г. Административен съд София-град (АССГ) е обявил нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-22221020005388-091-001 от 14.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 1053/12.07.2021 г. на и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП и преписката е изпратена на компетентния орган по приходите. С обжалвания съдебен акт директорът на Дирекция ОДОП София е осъден да заплати разноски по делото в размер на 5 470 лв. Срещу решението на АССГ е подадена касационната жалба от директора на Дирекция ОДОП София, чрез гл. юрк. Манчева, в която са релевирани касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба БСБ ОЙЛ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Г. Благов, чрез адв. В. Бърчев от Адвокатско дружество Бърчев и Танев, поддържа искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С РА Р-22221020005388-091-001 от 14.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, частично потвърден с Решение 1053/12.07.2021 г. на и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, са определени на БСБ ОЙЛ ЕООД задължения за довнасяне по реда на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчния период 01.08.2017 г. 31.07.2020 г. в размер на 318 054,46 лв. С обжалваното решение е прогласена нищожността на РА и е разпоредено изпращане на административната преписка на началника на Сектор "Ревизии" при ТД на НАП София за извършване на нова ревизия при спазване на дадените указани при тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд е приел, че по делото не са представени доказателства, като например протокол за разпределение на случая или друг документ, от който да се установява, че ревизията е определена за възлагане на Х. Марков, на длъжност началник сектор Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП София, за да е допустимо възлагането й със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-222102005388-020-001/08.09.2020 г. След като е обсъдил и анализирал събраните по делото писмени доказателства, както и приетата по съда ССчЕ, АССГ е приел, че ЗВР, Заповеди за изменение на ЗВР и РА са издадени при изначална липса на материална компетентност на възлагащия орган Х. Марков, който не е притежавал компетентност да възлага ревизии и да издава РА. Решаващият съд е изложил мотиви, че Заповед РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП София, с която Х. Марков, на длъжност началник секторРевизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП София е оправомощен да изпълнява функциите на възлагащ орган, била издадена седем месеца преди първата ЗВР, като към нея нямало отбелязване, че същата е била действаща и към датата на издаване на ЗВР, Заповеди за изменение на ЗВР и РА. Наред с това, решаващият съд е посочил липсата на представени доказателства, че Б. Стефанова към датата на издаване на ЗВР, Заповеди за изменение на ЗВР и РА е заемала длъжността главен инспектор по приходите. Аналогично, за Т. Николова е прието, че не са налице доказателства, че към датите на издаване на ЗВР и РД е заемала длъжността главен инспектор по приходите. Решението е неправилно. Основателни са касационните доводи, че при постановяване на съдебното решение от АССГ са допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата, както и неправилно тълкуване и прилагане на процесуалния закон. Материалната компетентност на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на РА е регламентирано в чл. 112, ал. 2, както и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) териториалният директор може да възлага със заповед на определени органи по приходите и на служителите на териториалната дирекция, изпълнението на правомощията си по ал. 1 (вкл. по т. 4 възлагането и извършването на проверки и ревизии) и по ал. 2 на същата разпоредба, а териториалната компетентност на съответния териториален директор е определена в нормата на чл. 8, ал. 1 и сл. ДОПК. По отношение на въпроса за материалната компетентност на лицето, възложило ревизията и издало РА, по делото е представена Заповед 2268/23.03.2017 г. на директора на ТД на НАП София, с която Х. Марков е преназначен на длъжността началник сектор Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП София, считано от 03.04.2017 г. Представена е също така и Заповед РД-01-128/18.02.2020 г., с която Х. Марков е оправомощен да изпълнява функциите на възлагащ орган и да издава ЗВР. Заповедта от 18.02.2020 г. не е ограничена със срок и не съществува основание за съмнение относно нейното действие към 08.09.2020 г. и към датите на последващите Заповеди за изменение на ЗВР и РА. Наред с това, процесната заповед е представена повторно в открито с.з. пред АССГ на 12.04.2022 г. (стр. 218 от делото) с изричното отбелязване от служител от отдел Управление на човешките ресурси при ТД на НАП, че същата е актуална към датите на ЗВР и РА, а това обстоятелство е отбелязано и в самия съдебен протокол (л. 298 от делото). С оглед горното, ревизията приключила с оспорения пред АССГ ревизионен акт, е възложена от орган по приходите, притежаващ материална компетентност като не са опорочени и последващите му процесуални действия по изменяне на ЗВР и по издаване на заключителния акт в производството. Нито в ДОПК, нито в ЗНАП съществува нормативно изискване органите по приходите да бъдат оправомощени от съответния директор на териториална дирекция за възлагане на ревизия на конкретно задължено лице. Не съществува правно основание за очакването на първостепенния съд в тази насока. Аналогично в приложимите разпоредби липсва регламентация с императивни правила за определяне на конкретния орган по приходите, възложил ревизията измежду останалите в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Съдът няма задължение да обсъжда по какъв начин тези органи са избрани, стига те да отговарят на условията, предвидени в кодекса относно заеманите от тях длъжности Основателен е и касационния довод за наличието на доказателства за компетентността и другите два членове на ревизиращия екип. Б. Стефанова е заемала длъжността главен инспектор по приходите, видно от заповед 1429/18.05.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, считано от 01.06.2009 г. За Т. Николова е представена Заповед 1936/06.10.2005 г. на изпълнителния директор на НАП, според която тя е назначена на длъжност инспектор по приходите, считано от 12.10.2015 г. Посочените заповеди не са ограничена със срок и не съществува основание за съмнение относно тяхното действие. Мотивите на АССГ, че за лицата, участвали в производството по извършване на данъчната ревизия, не са представени данни за притежанието на електронни подписи, също противоречат на събраните в хода съдебното производство доказателства. Видно от писмо изх. 53-04-564#3/13.08.2021 г. на Дирекция ОДОП София, с което административната преписка е изпратена в АССГ, в същата изрично е посочено, че на стр. 1076, папка І, са представени доказателства за наличие на КЕП на органите, издали ЗВР, РД и РА на електронен и хартиен носител. Приемайки извод за нищожност на оспорения РА, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Този пропуск се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски от касатора - директора на Дирекция ОДОП София ще се произнесе първоинстанционния съд съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение