Решение № 6218 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1393/2017 г.

Решение № 6218 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1393/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Б., подадена срещу решение № 1166 от 14.12.2016 г., постановено по адм. дело № 945/2016 г. по описа на Административен съд С. - област, с което по жалба на Г. П. Д. е отменен мълчалив отказ на касатора да се произнесе по заявление с вх. № ЗДОИ-6/19.08.2016 г., а преписката е върната на кмета за изрично негово произнасяне в 14 дневен срок от влизане на решението в сила. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. О. Д. не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Ответникът по касация е поискал от кмета, който е компетентен орган по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), да му бъде предоставена информация относно сумата на изплатените възнаграждения от община Б. по месеци от януари 2007 г. до юни 2016 г. отделно по трудови правоотношения и по граждански такива, на технически носител. Заявлението отговаря на изискванията на чл. 25 от ЗДОИ. При съобразяване на регламентацията в чл. 2, чл. 9 - 11 от ЗДОИ относно дефинирането на видовете обществена информация, както и на съдържанието на заявлението за достъп до обществена информация, съдът обосновано е приел, че в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ липсва произнасяне по това заявление, поради което е формиран мълчалив отказ. Предвид чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от ЗДОИ, регламентиращи изрично произнасяне на административния орган, мълчаливият отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Ако административният орган счита, че не са налице основания за предоставяне на исканата обществена информация, следва изрично да посочи фактическите и правни основания за това - чл. 37, ал. 1 и 2, и др. от ЗДОИ. Решението е правилно. При внимателен анализ на съдържанието на жалбата, заявлението за достъп до обществена информация и придружителното писмо на кмета на общината се установява, че жалбата отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 5 и 7 от АПК. На първо място, означен е обжалваният мълчалив отказ по административна преписка с посочен номер и дата на заявлението, което очевидно е установено и от кмета, който с писмото е окомплектовал жалбата и административната преписка и ги е изпратил на съда. На второ място, посочено е също така и искането за отмяна на отказа и за уважаване на заявлението за предоставяне на поисканата обществена информация. В този смисъл се явяват несъстоятелни доводите в касационната жалба за това, че са били допуснати нарушения по чл. 150, ал. 1, т. 5 и 7 от АПК, които да са довели до неправилност на съдебното решение. Безспорно е, че по административната преписка не е постановен изричен отказ, който да може да бъде изрично посочен и с обжалването на мълчаливия отказ по конкретното заявление е достатъчно ясно каква точно защита се търси. С оглед на изложеното се налага извод, че правилно е отменен мълчаливият отказ на административния орган, липсват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и първоинстанционното решение следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение