Решение № 2261 от 6.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стар Пост ООД срещу Решение 2318/08.04.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 2368/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Стар Пост ООД срещу Решение ППН-01-64/2020 от 08.02.2021 г. на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) и Стар Пост ООД е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно описва фактическата обстановка по случая. Излага и подробни съображения относно нарушението на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосноваността на решенията на КЗЛД и АССГ. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи, отказът на съда да изиска в цялост Протокол 29/18.06.202 г., Протокол 32/08.07.2020 г., Протокол 44/14.10.2020 г. всички на КЗЛД, които били представени по делото със заличени данни. Твърди, че от решението на КЗЛД не ставало ясно точно, в какво се изразява нарушението на администратора на лични данни. Нарушението не се установявало и от решението на съда. В тази връзка анализира написаното в решението на Комисията и на АССГ. Излага съображения, че дружеството не може да носи вина за това, че някой от куриерите му е злоупотребил при оформянето на пратките. Счита, че наложената имуществена санкция е в доста висок размер, което неправилно не е било отчетено от съда. Моли обжалваното решение да се отмени изцяло, алтернативно да се измени решението на КЗЛД и се намали размерът на наложената имуществена санкция. Претендира направените разноски пред административния орган и двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Симеонов. Ответникът по касация Комисия за защита на личните данни оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното за съдебното производство адвокатско възнаграждение. Изразява становище, че в настоящото производство е недопустимо присъждането на разноски направени пред КЗЛД. Представя писмени бележки. Този ответник по касация се представлява от юрк. Райчева. Ответникът по касация Министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Този ответник по касация се представлява от юрк. Табакова. Ответникът по касация Л. Цветков оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Този ответник по касация се представлява от адв. Младенова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е било Решение ППН-01-64/2020 от 08.02.2021 г. на КЗЛД, с което: 1. Жалба с рег. ППН-01-64 от 23.01.2020 г. подадена от Л. Цветков срещу Стар Пост ООД администратор на лични данни, е обявена за основателна, за извършено нарушение на принципа на поверителност по чл. 5, § 1, б. е от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2016/679 или ОРЗД разкриване на лични данни на трето лице, без правно основание за това, чрез фактическо предоставяне на парка с бар код 4734520 към дата 05.10.2019 г. на това лице; 2. Във връзка с т. 1 и на основание чл. 58, § 2, буква г от ОРЗД на администратора на лични данни - Стар Пост ООД, е разпоредено да приведе съдържанието на вътрешните си правила по повод обработката на данни в контекста на осъществяване на доставка на пратки, за които има изискване за идентификация и верификация на получателя, съобразно ОРЗД, Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), Закона за пощенските услуги (ЗПУ); 3. Определен е срок за изпълнение на разпореждането по т. 2 - 1 (един) месец от влизане в сила на решението; 4. Във връзка с т. 1 допълнително към мярката по т. 2 при условията на чл. 83, § 2 от ОРЗД и на основание чл. 83, § 5, б. а, вр. чл. 58, § 2, б. и от ОРЗД на администратора Стар Пост ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева. Решението е постановено, след като от страна на КЗЛД е установено, че пратка с бар код 4734520 (бланка на Стар Пост ООД), съдържаща електронен фиш К-2966613 от 23.08.2019 г., с получател Л. Цветков и населено място Видин е отразено, че е връчена на Л. Цветков на дата 05.10.2019 г., което е удостоверено с изписването на имена и полагането на подпис в графа подпис, но имената и подписа не са изпълнени от Л. Цветков. За да отхвърли жалбата на Стар Пост ООД решаващият съд е приел, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в законен състав и с необходимото мнозинство, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби на закона и с целта му. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът в телеграфичен стил е представил накратко фактическата обстановка по случая. По делото е установено, че Стар Пост ООД е администратор на лични данни, вписан в регистъра на КРС като оператор, лицензиран да извършва услуги по чл. 39 ЗПУ и регистриран за неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 1-3 ЗПУ. След проведена процедура по Закона за обществените поръчки между Стар Пост ООД и Министерството на вътрешните работи (МВР) е сключен договор от 24.11.2017 г. за извършване на пощенски услуги за нуждите на МВР. Според вътрешните правила на Стар Пост ООД услугата доставка на пратка срещу подпис на получателя се извършва, като пратката се връчва лично на получателя срещу подпис или на друго лице, намиращо се на адреса на получателя, което е пълнолетен член на домакинството, като в товарителницата се вписват имената и родствената връзка на лицето. Производството пред КЗЛД е започнало по жалба на Л. Цветков, в която са изложени оплаквания срещу куриер на Стар Пост ООД, който на 05.10.2019 г. е връчил електронен фиш К-2966613, с който е наложена глоба на г-н Цветков, на неизвестно лице, без да се посочат имената му и родствена връзка с него. Вместо това в известието за доставяне на пратката е посочено, че тя е връчена лично на адресата, като са посочени неговите имена и е положен подпис. Установено е от съда, че Комисията е приела жалбата за разглеждане по същество, уведомила е страните за насроченото откритото съдебно заседание и им е дала възможност да изложат становищата си. Установено е, че в производството пред КЗЛД е извършена графическа експертиза, от която се установява, че подписът и ръкописният текст в известието за доставяне не са изпълнени от Л. Цветков. Видно е, че съдът е установил всички относими към спора факти, установени и от КЗЛД, чието решение е предмет на контрол пред съда. Необсъждането от съда на представените пред КЗЛД множество документи, подробно изброени в касационната жалба, свързани с утвърдените в Стар Пост ООД правила във връзка със защитата на личните данни и сключени и прекратени трудови договори със служители на фирмата, не е съществено нарушение. Тези доказателства не са били обсъдени и в решението на КЗЛД, но и това правилно не е отчетено от решаващия съд като нарушение, тъй като в цитираните документи липсва регламентация какви следва да са действията на куриерите за удостоверяване самоличността на получателите при връчване на пощенски пратки лично на техните адресати. Разпитването на свидетели за изясняване механизма на обучение на куриерите и работата им не би променило безспорно установения факт, че при връчване на пратки самоличността на получателите им се установява чрез устно потвърждаване от самото лице, което е недостатъчно, за да се гарантира защита на личните данни на получателите на пратки. Първоинстанционният съд е събрал гласни доказателства показанията на свидетеля З. Гаджева. От същите се установява, че самоличността на получателя на пратката се установява от куриера, като се задава въпрос на лицето дали то е получателят на пратката. При утвърдителен отговор, тя се предава без да се изисква документ. Обясненията на управителя на дружеството Д. Вълкова, дадени пред КЗЛД в проведеното на 14.10.2020 г. заседание са в същия смисъл. В дружеството липсват установени правила за гарантиране на обстоятелството, че пратките, които следва да се връчат лично на адресатите, се връчват именно на тези лица. Липсата на такива утвърдени правила и липсата на механизъм за осъществяване на контрол гарантиращ, че пратките се връчват лично на адресатите им е довело до предаване на личните данни на Л. Цветков на трето лице. Правилно решаващият съд е посочил, че в случая обработването на личните данни на Л. Цветков е чрез предаване, при безспорно установеното обстоятелство, че пратката за г-н Цветков е предадена на друго лице. Това е нарушението извършено от администратора на лични данни, като неоснователно в касационната жалба се сочи, че не било ясно какво точно нарушение е извършил Стар Пост ООД. Поддържаната от дружеството защитна теза че нямало законова възможност куриерите да изискват документ за самоличност на получателите на пратките, показва, че е ясно какво е допуснатото нарушение на защитата на личните данни. Именно поради неустановена самоличност на получател на пратка с бар код 4734520 същата е била връчена на неизвестно лице и това е довело до нарушение на защитата на личните данни на получателя на практика, за което дружеството, като администратор на лични данни носи отговорност. Неотносимо към спора е дали са налице умишлени действия от страна на куриери на Стар Пост ООД при връчване на пратките. Изложените съображения от решаващия съд относно задълженията на пощенските оператори за опазване на тайната на кореспонденцията са правилни. Какви механизми ще въведе пощенският оператор като администратор на лични данни, за да гарантира защита на данните на получателите на пратки, е в неговите правомощия (чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679), но те следва да са такива, че да гарантират защитата на данните. Правилно е прието от Комисията, че в случая е налице нарушение на сигурността на данните, поради неприложени технически и организационни мерки от страна на Стар Пост ООД, с което е нарушен принципът на поверителност по чл. 5, § 1, б. е от Регламент (ЕС) 2016/679. С оглед така установеното нарушение, правилно и в съответствие с приложимата нормативна уредба, на която се е позовала КЗЛД, на администратора на лични данни е наложена имуществена санкция. В Решение ППН-01-64/2020 от 08.02.2021 г. КЗЛД подробно е мотивирала избраната за приложение мярка по чл. 58, § 2, б. и във вр. чл. 83, § 5, б. а ОРЗД. Решаващият съд правилно е приел, че имуществената санкция е в рамките на предвидената в чл. 83 ОРЗД и е съобразена с тежестта на нарушението. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отказал да събере като доказателства по делото в цялост Протокол 29/18.06.202 г., Протокол 32/08.07.2020 г., Протокол 44/14.10.2020 г. всички на КЗЛД, които били представени по делото със заличени данни. Цитираните протоколи са представени в по делото в заверено копие. Същите отразяват разглеждането на жалба ППН-01-64/23.01.2020 г., като в тази част не съдържат заличени данни. Няма никакви индикации, че в протоколите са заличени данни касаещи разглеждането на преписката образувана по тази жалба. Разглеждането на останалите преписки няма отношение към процесния спор. Решението на Комисията е обективирано в решението по Протокол 44/14.10.2020 г. и в поцесното решение. Обжалваното решение не е необосновано. Съдът, въз основа на събраните доказателства, е възприел правилно всички относими факти и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни и логични, не си противоречат и се основават на правилен анализ на доказателствения материал. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенциите на ответниците по касация за присъждане на разноски се явяват основателни. На КЗЛД и на МВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. На Л. Цветков следва да се присъдят разноски за заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 02.02.2022 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение