Решение № 12021 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15658/2011 г.

Решение № 12021 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15658/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Екс Леге Фактум" ЕООД със седалище в гр. София, чрез адв. Слав Стайков, против Решение № 4277 от 04.10.2011 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 4747 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 2000904673/12.10.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП София-град, потвърден с Решение № 465/06.04.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 139 006,34 лв. за данъчен период м. 06.2007 г. по доставки на "Валекс груп" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост, при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса на реални доставки по процесните фактури за комисионни услуги; несъобразяване на представения ревизионен акт на прекия доставчик, за процесния период по ЗДДС, с който не са извършени корекции на декларирания от страна на доставчика ДДС за внасяне по процесните фактури; необсъждане на представените още с възражението против ревизионния доклад писмени доказателства относно реалността на доставките и немотивиран фактически извод, че предмет на фактурите са стоки, а не услуги. Първоинстанционният съд не е обсъдил изобщо приетия за безспорен още с РА факт на действителна продажба на стоките, за която посредник е ревизираното лице. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА в обжалваната част, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото - основателна поради следното: Съдебното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на конкретно обсъждане на доказателства и на конкретни мотиви относно спорните фактически и правни въпроси, което нарушава правото на защита на ревизираното лице и пречи на ефективния касационен контрол върху първоинстанционното решение. Предмет на спора пред административния съд е било правото на данъчен кредит на РЛ като получател по четири фактури от м. 06.2007 г. с издател "Валекс груп" ЕООД и предмет "комисионна услуга по договор от 11.01.2007 г.", "по договор", "аванс по договор за комисионна" и "комисионна услуга по договор от 01.06.2007 г.". Правото на данъчен кредит по тези фактури е отказано при ревизията поради неоткриване на лице за контакти на декларирания данъчен адрес на фирмата - пряк доставчик. Още с възражението към ревизионния доклад са представени комисионни договори и протоколи към тях, които са обсъдени в решението на директора на Д "ОУИ", потвърждаващо РА в процесната част, но не и от първоинстанционния съд. Последният е споменал в мотивите си само договорите и фактурите, но не и протоколите за изпълнение. Отделно от това, предмет на една от фактурите е авансово плащане, за което няма никакви мотиви дали самото плащане е извършено и дали това е достатъчно за признаване на претендираното право. Съдът много подробно е възпроизвел доказателствата относно издаването и осчетоводяването на фактури от ревизираното лице със същия предмет като процесните на "Агро - Резерв" ООД за съдействие при експедиция и доставка на посочени в договори количества зърно, без обаче да направи каквито и да е конкретни фактически и правни изводи във връзка с тези доказателства. Твърдението, в тази връзка, на жалбоподателя за последващи облагаеми доставки, извършени от ревизираното лице със същия предмет като процесните, което е невъзможно без осъществяване на процесните доставки, е останало необсъдено. На практика, административният съд е потвърдил оспорения РА с мотивите на органите по приходите единствено поради факта, че прекият доставчик на ревизираното лице не е бил открит на декларирания данъчен адрес и че ревизираното лице не притежава други годни /според съда/ доказателства освен фактурите за реалното изпълнение на доставките. Посоченото разбиране е в противоречие с трайната практика на Съда на Европейския съюз, изразена и в Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела № 80/2011 и 142/2011. Съгласно това решение, чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), чл. 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Липсата на конкретни мотиви относно посочените по-горе факти, налага отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването на материалния закон. Претенциите за разноски следва да се разгледат при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение