Решение № 13902 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8026/2009 г.

Решение № 13902 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8026/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Образувано е по две касационни жалби от Столична РДНСК, чрез мл. юрисконсулт - Симеонова и от Венета Иванова Пашалийска, Валери Бориславов Христов и Калинка Бориславова Христова, чрез адв. Попов, против Решение от 18.02.2009 г. постановено по адм. дело № 2148/2003 г. на Софийски градски съд, с което са отменени Решение № 15/24.04.2003 г. на Началника на Столична РДНСК и потвърдения с него Акт за узаконяване № 9/28.01.2003 г. на строеж "Основен ремонт и укрепване на вътрешна полумасивна жилищна сграда", находяща се в УПИ VI-14, кв. 185, м. "Западно направление" по плана на гр. София, на името на Венета Иванова Пашалийска, като незаконосъобразни. В касационната жалба на Столична РДНСК се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. В касационната жалба на трите физически лица, подадена от адв. Попов, се поддържат оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците: Александър Недялков Делков, Ели Милкова Маринова и Пенка Милкова Събева, чрез пълномощника си - адв. Лазаров, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Ответниците Валери Димитров Конев и Кмета на Столична община, не се явяват и не изразяват становища. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са частично основателни. С обжалваното решение Софийски градски съд е уважил жалбата на Александър Недялков Делков, Пенка Милкова Събева и Милко Савов Събев (заместен в хода на делото от наследниците си Ели Милкова Маринова и Пенка Милкова Събева), от гр. София, против Решение № 15/24.04.2003 г. на началника на Столична РДНСК и потвърдения с него Акт за узаконяване № 9/28.01.2003 г. на гл. архитект на СО-район "Възраждане" на строеж "Основен ремонт и укрепване на вътрешна полумасивна жилищна сграда", находяща се в УПИ VI-14, кв. 185, м. "Западно направление" по плана на гр. София, на името на Венета Иванова Пашалийска, като ги е отменил. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение на Столична РДНСК и потвърдения с него Акт за узаконяване, са незаконосъобразни, тъй като липсват материалноправните предпоставки на чл. 226, ал. 3 от ЗУТ (отм.), във вр. с чл. 144 от ЗУТ за узаконяване на строежа. Към преписката и делото не са представени визираните в решението одобрени инвестиционни проекти-заснемане за узаконяване от 27.01.2003 г., съгласно изискванията на чл. 226, ал. 3, във вр. с чл. 144 от ЗУТ. Липсата им препятства узаконяване на строежа по реда на чл. 226 от ЗУТ (отм.), независимо, че същия е допустим по действащия ПУП. От данните по делото е установено, че процесният строеж е незаконен, тъй като е изграден от касатора Венета Иванова Пашалийска, при съществено отклонение от издадени строителни книжа - одобрен на 10.12.1999 г. архитектурен проект и Разрешение за строеж от 29.12.1999 г, съгласно чл. 224, ал. 1, т. 3 от ЗУТ (ред. Д. в. бр. 1/2001 г.). Съгласно действащата към момента на произнасяне от административния орган разпоредба на чл. 226, ал. 1, във вр. с ал. 3 и 6 от ЗУТ, незаконните строежи по смисъла на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ подлежат на узаконяване по искане на собственика или на носителя на отстъпено право на строеж, като узаконяването се състои в одобряване на инвестиционен проект-заснемане за узаконяване, привеждане на строежа в съответствие с одобрения проект (ако има фактически различия), заплащане на наложените глоби и дължимите такси и издаване на акт за узаконяване. В случая съдът е направил изводите си за незаконосъобразност на оспорените актове, поради непредставянето на одобрен инвестиционен проект-заснемане за узаконяване на строежа, какъвто съобразно визираната по-горе разпоредба се изисква. Същият, в изпълнение на служебното начало в административния процес, е изискал представянето на одобрения на 27.01.2003 г. проект-заснемане за узаконяване на процесния строеж от компетентния орган - район "Възраждане" при СО, респ. от самата Столична община и след като не го е получил, е приел, че такъв няма. Пред настоящата инстанция касаторите-физически лица, представят цитирания в акта за узаконяване и в решението на Столична РДНСК одобрен проект-заснемане за узаконяване, във всичките му части. Това писмено доказателство се представя за първи път пред касационния съд и не може да бъде обсъждано от него, поради забраната на чл. 220 от АПК за нови фактически установявания. Представеното доказателство е следвало да бъде събрано, както от административния орган - Столична РДНСК, така и от съда, тъй като има съществено значение към оспорения акт за узаконяване. Неприлагането му към административната преписка, видно от писмо на л. 99 от първоинстанционното дело, означава, че органът не е изпълнил задълженията си по чл. 11 и чл. 12 от ЗАП (отм.), като е допуснал издаването на оспорения административен акт без него и без да бъде изяснен факта съществува ли одобрен проект-заснемане за узаконяване от 27.01.2003 г., предхождащ издаването на акта за узаконяване, или не. Съдът незаконосъобразно не е констатирал това съществено нарушение на административнопроизводствените правила от страна на Столична РДНСК, като основание за отмяна на решението му, а го е отменил на друго основание. Независимо от това решението на началника на Столична РДНСК е отменено правилно, като незаконосъобразно. Неправилно обаче съдът е отменил и Акта за узаконяване № 9/28.01.2003 г. на процесния строеж, като незаконосъобразен. Преценката за незаконосъобразността му се явява неправилна, тъй като е направена при неизяснена фактическа обстановка за липсата на проект-заснемане за узаконяване по чл. 226, ал. 3 от ЗУТ (отм.). Още повече, че пред касационната инстанция този проект-заснемане се представя. Поради това касационните жалби са частично основателни, по отношение постановената отмяна на акта за узаконяване, в която част обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено. В останалата част решението се явява правилно, по изложените по-горе съображения, като същото следва да се допълни с връщане на делото, като преписка на административния орган, който след преценка на представения проект-заснемане за узаконяване от 27.01.2003 г. да се произнесе отново по жалбата срещу акта за узаконяване на процесния строеж. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение