Решение № 2261 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5493/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. П. Г. от гр. Враца, чрез процесуален представител адв.Хальова, срещу Решение 753 от 15.04.2024 г., постановено по адм. д. 562/2023 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлен изцяло иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на неправомерни действия и бездействия, посочени в няколко пункта, на служители на Община Враца. Касационният жалбоподател счита, че е налице неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твъди, че съдът е достигнал до неправилни и необосновани правни изводи. Иска се отмяната на съдебното решение и уважаване на исковата претенция. Претендира заплащане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Ответникът Община Враца, чрез процесуалния си представител гл.юрк. Стоянов, поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са допуснати сочените касационни нарушения и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендират се разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд - Враца е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на Т. Г. срещу Община Враца за заплащане на обезщетение общо в размер на 7 061 (седем хиляди шестдесет и един) лева, от които - за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2051 (двехиляди петдесет и един) лева, както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5010 (пет хиляди и десет) лева, в следствие на твърдени неправомерни действия и бездействия на служители от състава на ответника, свързани с отказ за издаване на разрешение за прокопаване на улица, във връзка със свързване на имот, собственост на ищцата, с канализационната мрежа на гр. Враца. Заедно с посочените суми е отправено и искане за присъждане на законната лихва върху тях считано от 19.05.2021 г.. Искът е отхвърлен изцяло с обжалваното решение като недоказан и неоснователен. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че претенцията е недоказана, доколкото не се установява да са налице твърдените от ищцата незаконосъобразни действия и бездействия осъществени от служители от състава на Община Враца. Обоснован е извод, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с претендираните неимуществени и имуществени вреди в резултат на незаконосъобразните действия и бездействия. Съдът е приел, че ищцата не се е справила с доказателствената тежест и не е установила, по безспорен и категоричен начин, наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на фактическия състав на приложимата правна норма - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В резултат на това е приел исковите претенции за недоказани. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Приложен е правилно и материалния закон по отношение претенцията за неимуществени вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да се реализира безвиновната отговорност на държавата и общините по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.4 от АПК Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. В случая, както правилно е приел съдът, не са налице посочените в нормата на материалния закон кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на Община Враца. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по приложимия закон. Първоинстанционният съд правилно е приел, че всички действия, съответно бездействия, от които се твърди да са причинени вреди на ищцата, са законосъобразни и целесъобразни, като всяко действие/ бездействие е в съответствие с дължимото по закон поведение. В този смисъл при изпълнение на служебните си задължения служителите на Община Враца са се ръководили изцяло от закона и не са превишавали или неизпълнявали нормативните си правомощия. Ищцата е имала възможност да обжалва и писмата на главния архитект на Община Враца (с първото от които се обосновава недопустимост за издаването на разрешение за строеж на Сградно канализационно отклонение за жилищна сграда , както и това от 10.09.2021 г., с което се прекратява производството по одобряване на инвестиционен проект, както и писмото от 29.10.2021) но както тя самата признава, не е сторила това. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 360.00 лева Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение