Решение № 4141 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8376/2010 г.

Решение № 4141 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8376/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сергей Юриевич Шереметиев, гражданин на Русия против Решение № 842/09.04.2010 г., постановено по адм. дело № 4638/2009 г. на Административен съд София град, 5 с-в, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЗДМ 1033/27.09.2007 г. на директора на Дирекция "Миграция", с която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "принудително отвеждане до границата на Република България". Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Миграция", редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Сергей Юриевич Шереметиев, гражданин на Русия, против Заповед № ЗДМ 1033/27.09.2007 г. на директора на Дирекция "Миграция", с която на основание чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ му е наложена ПАМ "принудително отвеждане до границата на Република България". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на Шереметиев са налице предвидените в чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ предпоставки за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) - чужденецът не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок, нито е предприел мерки за уреждане статута си за пребиваване. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 41, т. 2, предл. първо от ЗЧРБ, принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок. В конкретния случай е установено, че на жалбоподателя е било разрешено пребиваване в Република България от 22.03.2003 г. до 21.04.2003 г., от който момент до датата на издаване на оспорената заповед - 27.09.2007 г. г. последният не напуснал страната и не е придобил право да пребивава на територията на страната на законоустановено правно основание. При тези данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че действията на административния орган по издаване на обжалваната заповед са законосъобразни и извършени в съответствия с чл. 41, т. 2, пр. първо от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административният акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. По силата на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ в редакцията си от ДВ, бр. 42 от 2001 г. принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичането на разрешения му срок или в 7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване. Разпоредбата е императивна и при установяване на юридическите факти, попадащи в състава на изброените хипотези, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага ПАМ с цел да преустанови извършваното нарушение. С изменението на разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ в редакцията си от ДВ, бр. 36/15.05.2009 г., се въвежда задължение за административния орган при налагането на ПАМ по ЗЧРБ да преценява наличието на други факти /продължителност при пребиваване на чужденеца на територията на Република България, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето/. Цитираната по-горе разпоредба обаче не е действала към датата на издаване на обжалваната заповед - 27.09.2007 г. и следователно не може да се приложи в конкретния случай. Директива 2008/115/ЕО на Европейският парламент и съвета от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни/ транспонирана в националното законодателство с изменение на ЗЧРБ от ДВ, бр. 36/15.05.2009 г./, съгласно която прекратяването на незаконния престой на граждани на трети страни следва да се извършва по справедлива и прозрачна процедура и решения съгласно настоящата директива следва да се вземат индивидуално и въз основа на обективни критерии, което означава че незаконният престой не следва да е единственото обстоятелство, което трябва да се вземе предвид, влиза в сила на 13.01.2009 г. следователно също не е имала действие към момента на издаване на обжалваната заповед и не може да намери приложение в настоящия казус. По отношение на изложените в касационната жалба доводи, че майката на жалбоподателя живее в България и няма кой да се грижи за нея, както и обстоятелството че срещу касатора е образувано досъдебно производство, съдът намира същите за неотносими към предмета на настоящият процес - нямат пряко правопораждащо действие относно законосъобразното пребиваване на чужденеца в страната ни. Няма пречки административният орган да отложи изпълнението на заповедта при наличието на някоя от предпоставките по чл. 44, ал. 5 или чл. 44б ал. 1 от ЗЧРБ до отпадане на пречките за изпълнението и. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София град съответства на материалния закон, обосновано е и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение