Решение № 3454 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13182/2020 г.
ВАСV отделение16.03.2021 г.докладчик Емил Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 991 от 07.10.2020 г., по адм. д. № 869/2019 г. на Административен съд София-област. ОСЪЖДА Н. Б. [ЕГН], да заплати Държавен фонд "Земеделие", сумата от 100 /сто/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3454 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13182/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Б., чрез процесуален представител, срещу решение № 991 от 07.10.2020 г., по адм. д. № 869/2019 г. на Административен съд София-област/АССО/, с което е отхвърлена жалбата на Б. против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/2291 от 08.05.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и молба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител в писмена молба оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССО е образувано във връзка с оспорване на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/2291 от 08.05.2019 г., издадено от Зам. ИД на ДФЗ, с което съгласно чл. 63, т. 1 във вр. с чл. 77, т. 4, б. "в" от Регламент(ЕС) № 1306 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, и в съответствие с чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. /Наредбата/, ДФЗ-РА прекратява поетия от Н. Б. ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност(ВПС-1). За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел за приложими разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. /в приложимата редакция/, според които агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичния ангажимент, а одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6 и ал. 7. АССО е счел за безспорно установено по делото, че процентът на припокриване на площите, заявени за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" през текущата кампания е 0%(по-малък от 90% спрямо одобрените през 2016 г. за подпомагане по същата мярка площи), и е достигнал до извод за доказаност по делото наличието на материалноправните предпоставки на чл. 18, ал. 3, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от Наредбата. Приел е за неоснователни доводите на жалбоподателя за наличие на форсмажорни обстоятелства, както и че административния орган в това производство няма задължение да изследва вината на лицето, а основанията за прекратяване на агроекологичния ангажимент, посочени в Наредбата. Решението е правилно. В процесния случай Н. Б. е подала заявление за подпомагане от 25.05.2015 г. с УИН 23.22.0615/77173, с приложение за кандидатстване по мярка 10 "Агроекология и климат" 2015, по което е одобрена за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност(ВПС) за кампания 2015 г., видно от Уведомително писмо за одобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. с изх. № 02-230-6500-468 от 16.03.2016 г. и приложена към същото таблица № 1 с одобрени площи общо 88. 38 ха. За кампания 2016 г. по това направление Б. е подала Заявление за подпомагане 2016 от 27.06.2016 г. с УИН2329061683502, като в приложението за кандидатстване по мярка 10 е отбелязано, че е заявление за плащане. Съобразно резултата от автоматичните проверки за въведените данни, по направление ВПС-1 не са декларирани същите площи, спрямо декларираните от предходната година, като разликата спрямо кампания 2015 г. е 40. 79 ха –декларирани с код на дейност АКП1. С Писмо Изх. № 01-6500/10178/07.12.2016 г. на Зам. ИД на ДФЗ, ЗП е уведомен, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от земеделския производител/ЗП/ през текущата кампания парцели, спрямо одобрените(референтните) парцели за участие по мярка ВПС-1 е под 90%, а в следствие на влезлите в сила изменения на ЗСПЗЗ и едностранно прекратени договори за наем на земи от общинския и държавния поземлен фонд на земеделски стопани с многогодишни ангажименти, свързани с изпълнение на дейности на постоянно затревени площи и в съответствие с чл. 47 от Наредбата, следва да представи доказателства в 15 дневен срок в ДФЗ за прекратяване договори за ползване земи от общинския или държавния поземлен фонд, с предупреждение за евентуално прекратяване на агроекологичния ангажимент съгл. чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата. С обяснение от 18.01.2017 г. до ДФЗ, ЗП е уведомил фонда за намалени едностранно от [община] площите на ползвани общински пасища за които има 5 годишен договор и от 2015 г. е поела ангажимента по мярка 10. В последствие с писмо от 18.12.2018 г. на Зам. ИД на ДФЗ, ЗП е уведомен, че за част от площите ДФР-РА е доказана невъзможност за спазване поетия ангажимент в следствие изменението на § 15 и чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ, които площи са изключени от ангажимента, като новата референтна площ е в размер на 0. 84 ха. Същевременно след извършените административни проверки, включващи автоматично географско сравнение на референтните парцели по мярка 10 и заявените по направлението през текущата кампания в ИСАК процентът на припокриване площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо референтните е 0%. ЗП е възразил с писмо от 18.02.2019 г. до ДФЗ, в което е посочил, че със заявлението за подпомагане са заявени имоти № 53607-000-031 и 53607-013-051, които обаче са неправилно очертани, тъй като са съседни имоти на заявените, и ЗП не разполага с правно основание за ползването им, но се касае за техническа грешка, допусната от служители от ОСЗ при очертаване на имотите, която не може да бъде вменена във вина на Б. С писмо от 21.01.2019 г. на Зам. ИД на ДФЗ, ЗП е уведомен за референтната площ, за която не е доказал невъзможност да спази поетия ангажимент, пресичаща се кадастрални имоти, за които ЗП не е предоставил документи за прекратяване правото на ползване. Срещу констатациите в писмото ЗП е подал възражение то 14.01.2019 г. В процесния Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/2291 от 08.05.2019 г., е прието за установено предвид извършени административни проверки, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от ЗП през текущата кампания парцели, спрямо референтните парцели за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност(ВПС-1) е 0% видно от Приложение 1. Посочено е, че съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/24.02.2015 г., ДФЗ-РА прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. В резултат поетия агроекологичен ангажимент е прекратен на посочените по-горе правни основания. При тези факти настоящия състав споделя извода на АССО за законосъобразност на възприетото от АО правно основание за издаване на оспорения акт- чл. 18, ал. 3, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. В цитираната разпоредба е посочено, че Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 20, ал. 2 и 4. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредбата /в приложимата редакция/ Одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6 и 7. При определяне на процентното съотношение ДФЗ – РА, закръгля получения резултат до втория знак след десетичната запетая. В настоящия случай одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности за процесното направление на ЗП Б. по първоначалното й заявление е била 88. 38 ха. Както се посочи по-горе за кампания 2016 г. (видно от таблица за използваните парцели 2016 г., чието съдържание е удостоверено с подписа на ЗП на 27.06.2016 г.), Б. е заявила 4 бр. парцели с № по ИСАК 53607-91-9-1 с площ 2. 40 ха, 53607-91-10-5 с площ 12. 44 ха, 53607-210-3-2 с площ 5. 41 ха и 53607-214-5-5 с площ 20. 54 ха (обща площ 40. 79 ха), всички в землището на [населено място], включително по процесната мярка 10 с код АКП-1. В приложението за кандидатстване по мярка 10 за 2016 г., ЗП е декларирал, че през текущата година намалява площта, за която има поет агроекологичен ангажимент и спазва разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и/или ал. 4 от Наредбата, като към заявлението прилага обяснение, в което посочва причините за намаляване на площите. В обяснение от 27.06.2016 г. Б. е посочила, че по независещи от нея причини [община] е намалила общинските пасища, за които има договор с поет ангажимент от 2015 г. по процесната мярка и също така системата ИСАК не е позволила очертаване на повече от 40. 8 ха. Не е спорно по делото, че [община] е намалила площите на общинските пасища, ползвани съобразно договор с Б.-видно от приложения анекс към договор от 15.05.2014 г. за ползване на недвижим имот-публична общинска собственост( данни, относимо към датата на подаване заявлението на ЗП за подпомагане 2016 г., а именно 27.06.2016 г.), както и че в последствие с анекси площта на предоставените за ползване недвижими имоти по този договор е намалявана и същия е прекратен със заповед от 24.09.2019 г. на кмета на [община]. По конкретния казус релевантно за спора по делото е, че заявената площ за 2016 г., представляваща сбор от площите на 4 броя парцели, е преизчислена след изключване от общата заявена за кампанията площ, на частта от площите с доказана невъзможност за ползване за кампания 2016 г. предвид правилото въведено с ал. 6, § 15 ЗИДЗСПЗЗ /чл. 37м, ал. 5 ЗСПЗЗ/, получена е нова референтна площ от 0. 84 ха, т. е. за която се приема, че ЗП има поет ангажимент, като след извършените административни проверки безспорен е факта, че процентът на припокриване на площта на пресичане на заявените парцели за кампания 2016 г., спрямо референтните парцели (т. е. такива по см. на чл. 2, т. 25 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, а именно: географски разграничена площ, съдържаща уникална идентификация, регистрирана в системата за идентификация на земеделските парцели, посочена в член 70 от Регламент (ЕС) № 1306/2013) за участие по ВПС-1, е с получена стойност 0%. Иначе казано, в случая заявените 4 бр. парцели за кампания 2016 г. по направление основано на земеделска по площ по см. на чл. 4, т. 1, б. "д" от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на ЕП и на Съвета, не предполагат извършване на агроекологичната дейност при изискуемия от приложимите материалноправни норми идентитет, т. е върху една и съща площ за едни и същи блокове за периода на поетия ангажимент. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Видно от събрания по делото доказателствен материал причините за несъответствие в декларираната площ за 2016 г., включваща разликата в парцелите, площта и завения код на дейност в настоящия случай са извън твърдените от касатора форсмажорни или изключителни обстоятелства (по аргумент на § 1, т. 8 от Наредбата за такива не могат да се приемат погрешно въвеждане на данни), поради което неприложима е разпоредбата на чл. 18, ал. 5 от Наредбата. Противно на възраженията на касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССО е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително неоспореното от страните заключение на ВЛ Русков и показанията на разпитания по делото свидетел Божилов, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се определи възнаграждение за разноски в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 18, ал. 3