Решение № 2194 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13977/2019 г.

Решение № 2194 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13977/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Гависел" ЕООД, гр. София, подадена чрез адвокат Златева срещу решение № 1569/03.10.2019 г., постановено по адм. дело № 3429/2018 г. от Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 03- РД/2615/27.06.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която е отказано финансиране по заявление за подпомагане с ИД № 02/04/1/0.0.0281 по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства". В жалбата се излагат съображения, че съдебният акт е неправилен поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 137, ал. 1 вр. ал. 6 и ал. 8 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и не е изяснил правилно фактическата обстановка, приемайки че липсата на регистрация на животновъдния обект на името на ползвателя "Гависел" ЕООД - обуславя еднозначно, че дейността по отглеждане на животни се осъществява от името и за сметка на собственика на обекта - Бизнеспарк Маноле ООД. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което оспорената заповед бъде прогласена за нищожна, респективно отменена като неправилна и незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касация – Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез адвокат Байчева в подробни писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС – Бургас е заповед № 03-РД/12615 от 27.06.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 42, ал. 1, във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 4 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2, чл. 20 на Наредба № 9/2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014-2020 г. (Наредба № 9 или наредбата) и чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане на "Гависел " ЕООД, ИД № на проекта 02/04/1/0.0.0281 с предмет на инвестицията "Закупуване на оборудване, специализирана земеделска техника и внедряване на софтуерен продукт във ферма за гушене на патици порода "Мюлар", като проекта ще се осъществява в землището на село Славянци, община Сунгурларе. Стойността на инвестицията е 1 927 892 лева. Описаните в заповедта фактически основания за отказа се свеждат до: На първо място в неизпълнение на изискванията на чл. 137, ал. 1 ЗВМД и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9, доколкото кандидатът не разполага с регистриран животновъден обект, съгласно регистъра на БАБХ. Посоченият в анкетната карта за регистрация, като земеделски стопанин за стопанската 2016/2017 г., животновъден обект № 4137-0362 е регистриран на "Бизнес парк Маноле" ООД. За доказване на съответствие с изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. към заявлението за подпомагане е представен договор за изработка от 30.09.2016 г., сключен между "Бизнес парк Маноле" ООД (възложител) и "Гависел" ЕООД (изпълнител), като предметът на договора е изпълнителят да отгледа 1000 бр. патици, предоставени му от възложителя, в животновъден обект номер 4137-0362, регистриран на името на "Бизнес парк Маноле" ООД, находящ се в ПИ с идентификатор 47086.608.2 в землището на с. Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив. На второ място- с уведомително писмо № 2044, с изх. № 01-2600/7403 от 04.12.2017 г. ответника по касация е уведомил кандидата да представи доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 - реалното извършване на земеделска дейност, обяснителна записка за изпълнение изискванията на ЗВМД, както и анекс/скица към сключения договор за изработка с "Бизнес парк Маноле" ООД, в който/която ясно е отразено кои са наетите помещения от животновъден обект № 4137-0362, както и разходно - оправдателни документи, свързани със закупуването, отглеждането и реализацията на патиците. Въз основа на анализа на представени документи, и след извършена справка в регистъра на БАБХ, в хода на преценката по допустимостта на заявлението за подпомагане, административният орган е формирал извод, че представените счетоводни документи, допълнителното споразумение към договора за изработка и наличието на фактури за дохранване и клане от възложителя с получател дружеството-кандидат и съответно фактури по заплащане на вече отгледаните патета с получател възложителя- според ответника по касация- променят правния характер на договора, придавайки му белези на договор за покупко-продажба, тъй като изпълнителят е собственик на малките патета, отглежда ги на свой риск и ги предава като продукция на възложителя. Въз основа на това е направен извод, че "Гависел" ЕООД се явява ползвател на животновъден обект и като такъв следва да го регистрира по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, но кандидатът не е изпълнил това изискване. Отделно от това- с писмо, с изх. № 01-2600/7403-5 от 21.03.2018 г. до ОДБХ - Пловдив органът е изискал становище за съответствие със ЗВМД от кандидата "Гависел" ЕООД по подмярка 4. 1, а именно: допустимо ли е да се извършва земедел-ска дейност, свързана с отглеждане на животни в животновъден обект, регистриран на името на възложител по договор за изработка. Отговорът е-дружеството "Гависел" ЕООД няма регистриран животновъден обект на територията на ОДБХ - Пловдив и съответно не подлежи на официален контрол, като следва да се има предвид разпоредбата на чл. 13б, ал. 4 от Закона за животновъдството, а именно: "Селскостопанска дейност от една ферма се извършва от едно лице". Освен това е посочено, че императивната забрана на чл. 139, ал. 1, т. 3 ЗВМД забранява транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, каквото "Гависел" ЕООД не притежава на свое име. На следващо място административният орган е приел още, че инвестиционното предложение на "Гависел" ЕООД не отговаря на изискването за безвъзмездно подпомагане съгласно разпоредбата на чл. 26 от Наредба № 9, съгласно която "дейностите и инвестициите по проекта, за които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване на дейността /инвестицията съгласно българското законодателство, се подпомагат само ако са представени съответните лицензи, разрешения и/или документ, удостоверяващ регистрацията. " Като допълнение е посочено, че съгласно правилото на чл. 13, ал. 5 от Закона за животновъдството животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми и се регистрират по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Дружеството-кандидат осъществява животновъдна дейност по отглеждане, угояване, на патици, което води до необходимост да има собствена регистрация на животновъдния си обект. Противно на посоченото изискване кандидатът няма регистрация на животновъден обект по чл. 137 от горепосочения закон. При това положение е счетено, че дейността по отглеждане и угояване на патици от дружеството не е извършена съобразно изискванията на ЗВМД и не може да послужи за доказване на минималният стандартен производствен обем на земеделското им стопанство. На последно място се сочи, че е извършена и административна проверка, установяваща съответствие на заявената инвестиция от "Гависел" ЕООД – с разпоредбите на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и Закона за водите /ЗВ/, съгласно правилото на чл. 20 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. В тази връзка на отправено запитване РИОСВ – Бургас е уведомила административния орган, че инвестиционното намерение на "Гависел" ЕООД попада в обхвата на вече издадено становище, а именно че инвестиционното намерение на кандидата се отнася единствено до закупуване на техника- машини и оборудване, без извършване на строително монтажни дейности /СМД/, за които не се кандидатства за финансиране. Съгласно бизнес планът от проектната документация – тези разходи са неделима част от цялостния обект на инвестицията и без тях обектът не може да бъде завършен и/или функционира самостоятелно. Отговорено е и, че включването на СМД в проекта на "Гависел" ЕООД ще му даде недопустим приоритет пред останалите кандидати. За установяване на фактите по спора съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, чието заключение е прието като неоспорено от страните и обективно. Вещото лице е установило, че в периода м. октомври – м. декември 2016 година, при жалбоподателя е осчетоводена фактура № 2000000019/30.09.2016 г., с предмет на доставка "патици, мъжки"- 1000 броя, единична цена 8. 00 лева, данъчна основа 8 000 лв., ДДС 1 600 лева и обща стойност- 9 600 лева. Осчетоводена е доставка на фураж- 1 300 лева. Съгласно първични счетоводни документи- с фактура № 2000000019/30.09.2016 г., издадена от "Бизнеспарк Маноле" ООД на "Гависел" ЕООД – с предмет на доставка "патици, мъжки" - 1000 броя, единична цена 8. 00 лева, данъчна основа 8 000 лв., ДДС 1 600 лева и обща стойност- 9 600 лева. С фактура № 0000000002/01.11.2016 г., издадена от "Гависел" ЕООД на "Бизнеспарк Маноле" – с предмет на доставката "охранени патици" - 1 000 броя, единична цена 15, 00 лева, данъчна основа - 15 000, 00 лева, ДДС 0, 00 лева и обща стойност - 15 000, 00 лева. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства съдът е приел от правна страна следното: Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния административен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържаща посочването на фактическите и правни основания, мотивирали отказа при обсъждането на събраните в хода на административното производство доказателства в съотвествие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. На първо място, в подкрепа на този си извод съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от сочената по-горе Наредба № 9 предвижда, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане минималният стандартен производствен обем на земеделското стопанство на кандидата трябва да е не по-малко от левовата равностойност на 8 000 евро - обем установим по ред, подробно описан. От "Гависел" ЕООД – е представена декларация за изчисление на минималния стандартен производствен обем- отглеждане на 1 000 броя патици, отглеждани в животновъден обект № 4137-0362, който е регистриран на името на "Бизнеспарк Маноле"ООД, като страните не спорят, че кандидата не разполага със собствен регистриран животновъден обект. От клаузите на договор за изработка между "Бизнеспарк Маноле" /възложител/ ООД и "Гависел" ЕООД / изпълнител/за отглеждане на 1 000 броя патици в животновъден обект 4137-0362, регистриран на името на възложителя. Липсата на договореност къде ще се отглеждат патиците и предаване владението и/или държането на недвижим имот, респективно преотдаването му под наем- обуславя правилността на извода на административния орган, че дружеството "Гависел" не отговаря на изискванията за безвъзмездно подпомагане. Също така според съда установената в хода на извършваните проверки от административния орган промяна в обхвата на инвестиционните намерения, заявени пред РИОСВ-Бургас, спрямо обхвата та информационните намерения представени пред ДФ "Земеделие", целят да дадат приоритет на "Гависел" ЕООД пред останалите кандидати при извършване на оценка по критериите за подбор. Според съда- редовно воденото счетоводство и наличието на съответните счетоводни записи/установени в съдебно- счетоводната експертиза /-не са относими към спазването на нормативните изисквания на чл. 137 ЗВМД и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 – чието нарушение мотивира административния орган да постанови оспорвания отказ на финансиране. Накрая, съда сочи, че не намира правна и житейска логика в действията на дружеството жалбоподател, поради което заключава, че се касае за целенасочено поведение – "комбинация" и създаване на привидни предпоставки за финансиране от държавата и европейските фондове. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Неоснователно е касационното възражение за нищожност на административния акт, като издаден от орган, който не е носител на материалната компетентност. Съгласно нормата на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители, Разплащателна агенция е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. Нормата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП регламентира, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, и я представлява, а чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. изрично предвижда, че Изпълнителният директор на РА се произнася със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. Неправилно съдът е приел, че в нарушение на чл. 35 АПК административният орган е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, а изводът му че дейността по отглеждане и угояване на патици от дружеството не е извършена съобразно изискванията на ЗВМД и не може да послужи за доказване на минималният стандартен производствен обем на земеделското им стопанство е необоснован. Този извод, възприет и от първоинстанционния съд, е базиран единствено на факта, че дружеството-кандидат осъществява животновъдна дейност по отглеждане, угояване, на патици, което води до задължителната необходимост да има собствена регистрация на животновъден обект. Настоящата инстанция не споделя този извод. Както се сочи по- горе -за да откаже финансирането по проекта на дружеството, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", се е мотивирал, че не е спазено изискването на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. Съгласно посочените текстове от Наредбата "земеделските стопани към датата на подаване на заявлението за подпомагане трябва да отговарят на следните условия – минималният стандартен производствен обем на земеделското им стопанство е не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба минималният стандартен производствен обем на земеделското стопанство се доказва със: 1. регистрация на обработваната от кандидата земя и отглежданите животни в Интегрираната система за администриране и контрол и декларация /по образец/ за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване; или 2. документ за собственост или ползване на земята или заповеди по чл. 37в, ал. 4, 10 и 12 ЗСПЗЗ, която участва при изчисляването му, и декларация (по образец) за изчисление на минималния стандартен производствен обем/СП0 на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване; или 3. анкетните формуляри от анкетна карта/анкетни карти на земеделския стопанин, издадени по реда на наредбата по § 4 ПЗР ЗПЗП за създаване и поддържане на регистър на земеделски стопани, и декларация по образец за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване". Действително, с представената декларация за изчисляване на минималния СПО от жалбоподателя е посочено, че в стопанството му се отглеждат 1000 бр. патици, които съгласно представените анкетни формуляри са в животновъден обект № 4137-0362, регистриран на името на "Бизнес парк Маноле" В отговор на уведомително писмо № 2044, с изх. № 01-2600/7403 от 04.12.2017 г. управителят на "Гависел" е представил исканите документи и е дал пояснения във връзка с животновъдния обект. В настоящият случай, от представените по делото писмени доказателства, се установява, че е бил сключен договор за изработка между жалбоподателя и "Бизнеспарк Маноле", по силата на който "Гависел" ЕООД е отглеждал патици, предоставени му от възложителя, в животновъден обект регистриран на името на "Бизнеспарк Маноле". Касае се за животновъден обект надлежно вписан в регистъра, с издадено удостоверение за регистрацията му със ползвател "Бизнеспарк Маноле". Регистрацията на животновъдния обект е безсрочна съгласно изричната и недвусмислена разпоредба на чл. 137, ал. 8 от ЗВМД. В представеното към административната преписка удостоверение за регистрация на животновъден обект се установява, че животновъдния обект е действащ и в него се отглеждат животни, както и неговия капацитет – 39 000 броя патици; фермата е със 79 производствени халета. Представения договор за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо /в случая да отгледа 1000 бр. патици/, съгласно поръчката на другата страна, което да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение - арг. от чл. 258, чл. 261, ал. 1 от ЗЗД. Извън компетентността на административния орган е да цени и оценява клаузите на договора и въз основа на това да приеме, че се касае не за договор за изработка, за за покупко- продажба. Неправилен е извода на административния орган, че представения към административната преписка договор за изработка, съдържа в себе си белези на договор за покупко-продажба. Напротив, установява се в хода на административното производство, че възложителя по договора е собственик на патета, животновъдния обект е регистриран на негово име. Настоящата инстанция приема, че "Гависел" ЕООД не е следвало да се регистрира самостоятелно, като ползвател на животновъдния обект. Съгласно разпоредбата на чл. 13б, ал. 4 от Закона за животновъдството "селскостопанска дейност в една ферма се извършва от едно лице". Понятието "ферма" е дефинирано в чл. 13, ал. 5 от Закона за животновъдството като "животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни", а животновъдните обекти подлежат на регистрация по реда на ЗВМД /чл. 13, ал. 3 от ЗЖ/, което е било направено от възложителя по договора за изработка "Бизнеспарк Маноле". Съгласно клауза от договора за изработка е посочено, че патиците следва да бъдат отгледани в животновъдния обект на възложителя, като птиците са и остават собственост на възложителя, което обстоятелство се потвърждава и от чл. 3. от договора т. е. няма прехвърляне на собственост и жалбоподателя не се явява ползвател на животновъден обект, а с договора само се задължава на свой риск да изработи нещо/да приеме и отгледа 1 000 броя патици /, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. А както, изрично приема и първоинстанционния съд, въз основа на експертно заключение, изработката/ отглеждането на патици/ е осчетоводена при "Гависел", съобразно изискванията на Закона за счетоводството. В чл. 264, ал. 1 от ЗЗД е регламентирано задължението на поръчващия да приеме изработеното и да заплати уговореното възнаграждение. Настоящия състав приема, че касатора е доказал наличието на минимален СПО в размер на 8000 евро с оглед посочените по горе обстоятелства и отговаря на условията заложени в чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9., единственото основание на административния орган да откаже финансовото подпомагане. При тази фактическа установеност, при неправилно прилагане на материалния закон, необоснован е самостоятелният извод на съда за липсата на житейска и правна логика в действията на дружеството, а за целенасочено поведение свързано със злоупотреба с финансови средства. Такова твърдение липсва при самия административен орган. Мотивиран от горното, Върховния административен съд намира, че оспореното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорената заповед бъде отменена, като преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява основателна и такива следва да му се присъдят, но не в посочения в списъка размер. Претендира се адвокатско възнаграждение, в общ размер от 36 756 лева/ по 18 378 лева за всяка инстанция/. Приложимата за случая Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., е издадена на основание чл. 9а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната помощ. В конкретния случай се извършва проверка на законосъобразността на извършения от административния орган отказ за финансиране на заявлението за подпомагане на кандидата "Гависел" ЕООД. След като по този вид съдебни производства е неотносим размера на претендираната сума по инвестиционното предложение и е без значение каква част от исканата финансова помощ е уважена или отказана, то спорът е административноправен, но без конкретен материален интерес. Допълнителен аргумент за това, че делото не е било с материален интерес се извлича и от последвалото изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., според което в чл. 8, ал. 2, т. 7 изрично, като без определен материален интерес са посочени административните дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, с минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие - 500 лева. Преди тази нормативна промяна, за възнаграждението за процесуално представителство по дела по Закона за подпомагане на земеделските производители безпротиворечиво се прилагаше нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, а именно минимално възнаграждение като за неоценяеми искове - 300 лева. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаеща процесуално представителство по дела с определен материален интерес, не намира приложение. При направено от страните възражение за прекомерност на претендираните разноски на ответната страна, с правно основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), касационният състав намира заплатените разноски за адвокат за прекомерни, тъй като делото не е с материален интерес и според фактическата и правна сложност на делото разноските следва да се намалят на по 6000 лв. за всяка инстанция. Към тези суми следва да бъдат присъдени и разноските по приложеният списък за заплатени държавни такси, в размер на 370 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение