Решение № 59 от 10.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 286/2010 г.

Решение № 59 от 10.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 286/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на Ц. В. Т. от [населено място], община - Р. против решение № 8 от 14.01.2009 г. по т. д. 461/08 г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 40/08.07.2008 г. по гр. д. 401/07 г. на Разградски окръжен съд, в осъдителната му част - за разликата над 52000 до 59000 лв. - съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, дължими по покрит застрахователен риск по застраховка "гражданска отговорност", по същество е отхвърлен иска в същата част. Касаторът, в допуснатата до касационно обжалване част е поддържал оплаквания за нарушение на процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация- [фирма] - [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. Ответникът по касация - Т. Н. Т. от [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение № 739 от 09.11.2010 г. на ВКС, I т. о., въззивното решение е допуснато до касационно обжалване само в частта, с която след отмяна на решение № 40/08.07.2008 г. по гр. д. 401/07 г. на Разградски окръжен съд, в осъдителната му част - за разликата над 52000 до 59000 лв. - съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, дължими по покрит застрахователен риск по застраховка "гражданска отговорност", по същество е отхвърлен иска в същата част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С решението си, в допуснатата до касационно обжалване част, въззивният съд е мотивирал неправилност на изводите на състава на окръжния съд, във връзка с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Този извод е обоснован с това, че качвайки се в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, пътниците са могли и са били длъжни да допуснат вероятността от настъпване на нежелан пътен инцидент. Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия е определено на 30% и с толкова е било намалено присъденото от първостепенния съд обезщетение. С оглед основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е поставен като релевантен въпрос- този относно това: налице ли е съпричиняване на вредата от пострадалия, който е бил пътник в автомобил, управляван от употребил алкохол водач, реализирал ПТП. С решение на ВКС, ТК, II т. о. по т. д. 525/08 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК и поради това съставляващо задължителна практика е разрешен поставения правен въпрос. С обсъждания съдебен акт е прието, че за да бъде намалено обезщетението за вреди, увредения следва да е допринесъл за тяхното настъпване, като този принос, за да е налице съпричиняване, следва да бъде конкретен - изразен в определено действие. Сам по себе си факта, че увредения е пътувал в автомобил, участвал в ПТП не обосновава извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. Сочената практика, обективирана в решението на ВКС, съдържа задължително тълкуване по поставения въпрос и след като въззивният съд го е разрешил в противоречие с нея, е налице и основание за касиране на обжалвания съдебен акт в обсъжданата част. Изложеното налага извод за това, че състава на Варненски апелативен съд неправилно е отменил решението на първостепенния съд, в частта, с която е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата между 52000 и 59000 лв. на основание извършена от него преценка за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, с оглед обстоятелството, че същият е пътувал с водач употребил алкохол. Решаващият състав необосновано, при фактическите данни по делото е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като не е било доказано, пострадалия със свои действия да е станал причина за настъпване на вредите, които се претендират. Приносът на друго лице - в случая управлявалия автомобила за настъпване на ПТП, винаги е личен и не може да обуслови автоматично принос и на пътуващите в същия автомобил. Или, след като не е било дори индицирано действие на загиналия в пътнотранспортното произшествие наследодател на ищцата по иска, то и не е налице съпричиняване на резултата от него. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК постановеното въззивно решение, в частта, с която след отмяна на решение № 40/08.07.2008 г. по гр. д. 401/07 г. на Разградски окръжен съд, иска е бил отхвърлен в осъдителната му част - за разликата над 52000 до 59000 лв. - съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, следва да бъде отменено, а по същество иска и в тази част следва да бъде уважен. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени и направените в касационното производство, съразмерно с уважената част от жалбата разноски в размер на 140 лв По тези съображения и на основание, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение