Решение № 289 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3615/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Г. Д. срещу решение 645 от 22.02.2024г. по адм. дело 753/2023г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлено искането на К. Г. Д. с правно основание чл. 256, ал. 2 от АПК да бъде разпоредено на началника на РУО да предостави достъп до преписката, образувана по жалба вх. 94-39-45/13.07.2023 г. Жалбоподателката поддържа, че решението е недопустимо, тъй като по искането й за предоставяне на информация от административния орган и за запознаване с документи, органът с произнесъл с акт, вместо да извърши фактическо действие, който акт като недопустим е довел и до постановяването на недопустимо съдебно решение. Твърди се и неправилност на съдебното решение, поради противоречие с процесуалния и материалния закон, по подробно развити съображения в касационната жалба. Иска се обезсилване на решението и предоставяне на защита по подаденото й искане по реда на чл.256 от АПК. Ответникът началник на Регионално управление на образованието (РУО) Велико Търново оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Поддържа, че не е налице неизвършване на фактически действия, които административния орган е задължен да извърши по силата на закона. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на съдебния акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна с правен интерес от оспорването, поради което е допустима. По същество на касационната жалба съдът намира следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искане на К. Д., с което на основание чл.256 ал.2 от АПК е поискала да бъде задължен началника на Регионална управление на образованието да предостави достъп до преписката, образувана по жалба вх. 94-39-45/13.07.2023 г., подадена от нея и още четири физически лица срещу лошото управление на Професионална гимназия по моден дизайн гр. Велико Търново. Съдът е установил, че по подадената жалба, след извършване на проверка от РУО Велико Търново, с писмо per. РД21-1405/15.09.2023 г. началникът на РУО - Велико Търново подробно е уведомил подателите на сигнала за резултатите от извършената проверка, което писмо е връчено по електронен път на г-жа Д. на 15.09.2023 г. и е изпратено отново на 04.10.2023 г. и на 09.10.2023 г. На 02.10.2023 г. К. Д. е поискала от ответната страна да й бъде предоставен достъп до всички документи по преписката, на основание чл. 34, ал. 1 от АПК, какъвто достъп й е отказан с писмо per. РД22-3053/05.10.2023 г. на началника на РУО - В. Търново, връчено на 06.10.2023 г. Достъп е поискан отново от К. Д. на 14.11.2023 г. и повторно е отказан от началника на РУО - В. Търново с писмо per. РД21 -1792/20.11.2023 г. Срещу този отказ е подадена жалба до министъра на образованието и науката, като с писмо per. 94-6586/30.11.2023 г. на гл. секретар на МОН, изпратено до РУО - В. Търново на 15.01.2024 г., същата е уведомена, че разпоредбата на чл. 81 от АПК не намира приложение в случая, а в АПК не е предвидена правна възможност за предоставяне на достъп до събраните във връзка с проверката документи. След подадено на 05.12.2023г. трето искане до РУО от К. Д. да й бъде предоставен достъп до цялата информация в производството по жалбата, за преглед на всички документи по преписката, за бележки и извадки по тях и за копия за нейна сметка, е последвало искането й до Административен съд Велико Търново, по което е и произнасянето с оспореното пред настоящата инстанция решение. Първоинстанционният съд е приел искането за процесуално допустимо, като направено от лице с надлежна процесуална легитимация, но неоснователно, тъй като липсва неоснователно бездействие на административния орган като основание за защита по реда на чл.256 от АПК, а се касае за производство по глава VIII от АПК, образувано за разглеждане на сигнал по чл.107 ал.4 от АПК, в което производство подателят на сигнала няма качеството на страна в административно производство, акта, с който се произнася съответният орган по чл. 119 от АПК, няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежи на обжалване, като за административния орган няма законово задължение да предостави достъп до преписката на подателя на сигнала, който не защитава свои права и интереси. При тези факти, правилно установени от първоинстанционния съд извода за допустимост на съдебното производство е направен в противоречие с материалния закон. Субект на правото на оспорване по чл. 256, ал. 2 АПК е всеки, който е сезирал с искане административния орган да извърши дължимо по закон фактическо действие. Релевантните факти за възникване на правото на оспорване са извършване на дължимо по закон фактическо действие, което рефлектира директно в правната сфера на лицето, а предмет на защитата по раздел II на глава Петнадесета от АПК е неизвършването на дължими от административния орган по силата на закона фактически действия. Както правилно е приел за установено първоинстанционният съд, касае се за подаване на сигнал от К. Д., по смисъла на чл.107 ал.4 от АПК, по който е извършена проверка и административния орган се е произнесъл с акт, който не подлежи на обжалване, съгласно чл. 124, ал. 2 АПК. Разпоредбите на чл. 15, ал. 2 и чл. 109 АПК дават право на всеки гражданин и организация да подават сигнали, но това право се ограничава само със сезирането на компетентния административен орган. Същото не обосновава наличието на правен интерес тези лица и/или организации да оспорват постановените решения по подадения от тях сигнал. От изложеното следва и, че административният орган, който се е произнесъл по сигнала, няма задължение за извършване на други фактически действия, освен действията, посочени в чл.108 ал.1, чл., чл.111 ал.2-3, чл.112 чл.116 от АПК, чл.121-123, чл.125 от АПК, сред които не е задължението да предоставя на подателя на сигнала възможност да се запознава с документи, сведения и обяснения, събрани при изясняването на сигнала, което е предпоставено и от вида и характера на производството по глава VIII на АПК. Поради това - искането на К. Д. неправилно е определено за допустимо в производство по реда на чл.256 ал.2 от АПК. Като се е произнесъл по недопустимо искане, вместо да го остави без разглеждане и прекрати производството, съдът е постановил и недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Водим от горното и на основание чл.221 ал.3 от АПК, Върховен административен съд, състав на Пето отделение,