Решение № 2218 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15650/2014 г.

Решение № 2218 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15650/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Абел сервиз" ООД, гр. Благоевград, чрез процесуалния му представител - адв. Боянина, против Решение № 1721/24.10.2014 г. по адм. дело № 390/2014 г. на Административен съд - Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: кмета на община-Благоевград, чрез пълномощника му - юрисконсулт Лалев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Благоевград е отхвърлил жалбата на "Абел сервиз" ООД, срещу Заповед № 325/1.04.2013 г. на кмета на община-Благоевград, като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, спрямо извършителя - "Абел сервиз" ООД, е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Автомивка", състояща се от "Метален навес", "Масивно WC", "Складово помещение", "Два бр. канали", "Маслоуловител", "Канал за смяна на автомасла" и "Ревизионна шахта", находящ се в ПИ № 04279.626.72, кв. 38 по кадастралния план на ж. к. "Еленово-1", гр. Благоевград. Решението е второ по ред, след отмяна на първоначално постановеното решение по спора с решение по адм. дело № 1315/2014 г. на ВАС, второ отделение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. За да отхвърли жалбата и при съобразяване с указанията на Върховен административен съд в отменителното решение, съдът е приел за установени и доказани обстоятелствата за наличие на незаконен строеж, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, т. е извършен без необходимите строителни книжа, поради което и предвид издаване на заповедта от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответната форма, е приел, че е законосъобразна. Съдът е обсъдил наличните данни за започната и приключена, с влязъл в сила мълчалив отказ за узаконяване, процедура по § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г./, както и наличие на изричен отказ от узаконяване на строежа, който не е обжалван, като е приел, че поради тези влезли в сила актове, не са налице основания за уважаване на жалбата на това основание. Отделно е приел, че строежа не може да бъде определен и като "търпим" на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като строежа е извършен през 1992 г., а не до 7.04.1987 г. Решението е правилно по своя резултат. Правилни са изводите на съда, че с оглед описанието на строежа по съставените констативни актове и заключение на СТЕ, което не е било оспорено, същият отговаря по характеристика на "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. При непредставяне на редовно издадени строителни книжа, каквито се изискват за всеки строеж, на основание чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, законосъобразно е прието, че строеж: "Автомивка", като комплекс от сгради, описани в заповедта, е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което кмета на община-Благоевград е разполагал с компетентност да разпореди премахването му. Съдът е изложил мотиви, но липсват правни изводи за наличие на незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ - в несъотвествие с предвижданията на действащия ПУП, каквито изводи се съдържат в заповедта. Нарушението не е съществено и не води до неправилност на обжалваното решение, тъй като обосноваване законосъобразността на заповедта, само с едно от посочените в нея основаният по чл. 225, ал. 2 ЗУТ - това по т. 2, е достатъчно да предизвика този резултат, а именно премахването на строежа като незаконен. При съобразяване с указанията в отменителното решение на Върховен административен съд, при повторното разглеждане, съдът е отчел наличието на влязъл в сила мълчалив отказ за узаконяване на процесния строеж, към датата на приключване на устните състезания, по заявлението на касатора от 25.02.2013 г. на основание § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, както и наличие на изричен отказ от узаконяване, обективиран в становище № 22/20.03.2013 г. на гл. архитект на община-Благоевград, за който няма данни да е обжалван и също е влязъл в сила. Заповедта би била незаконосъобразна при наличие на акт за узаконяване на строежа или при положение, че строежа е "търпим" на някое от основанията по § 16, ал. 1-3 от ПР на ЗУТ или на основание § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./. В случая, предвид посочените по-горе откази, съдът правилно е отчел, че за строежа липсва акт за узаконяване. По въпроса за търпимостта обаче само крайните му изводи са правилни, поради това че е изследвана хипотеза на търпимост, която е неприложима за случая. С оглед годината на извършване на строежа - 1992 г., приложимата хипотеза на търпимост е тази по § 16, ал. 2 от ПРЗУТ, а не тази по ал. 1. За да е търпим строеж по § 16, ал. 2 ПРЗУТ, се изисква кумулативно: строежа да е изграден в периода 8.04.1987 г. - 30.06.1998 г.; да е допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ; както и да е деклариран от собственика му пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. за узаконяване; В случая по отношение на строежа е налице само първата предпоставка, но липсват останалите. Към 1992 г. действа ЗРП от 1990 г по който в парцел VI, кв. 8 / идентичен на УПИ XI кв. 38, ж. к. "Еленово 1", гр. Благоевград от 2009 г./ не се предвижда застрояване, като отреждането му е за "дейности по Указ № 56/1989 г." По сега действащия ПУП в сила от 2009 г., парцела е преотреден за "Обществено обслужване" като основно застрояване, което е реализирано /бензиностанция и автосервиз/, без допълващо застрояване, каквото се явява процесното строителство. Липсва и третата предпоставка за търпимост, а именно строежа да е деклариран от собственика до 31.12.1998 г. При тези данни крайният извод на съда, че строежа е нетърпим е правилен. Ето защо касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този резултат и направеното искане от ответника - кмета на община Благоевград, на общината следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 600 лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. Д. в. бр. 28/2014 г./. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение