Решение № 13608 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3478/2012 г.

Решение № 13608 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3478/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Председателят на Държавната агенция за бежанците е подал касационна жалба срещу решението от 3.01.2012 г. по адм. дело № 7177/2011 г. по описа на Административен съд - София град в частта, в която е било отменено издаденото от този орган решение № 398/1.08.2011 г. в частта относно постановения отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Ахмед Аббас Муса, гражданин на Република Ирак, и преписката е била върната на органа за повторно произнасяне по молбата на чужденеца. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено и върнато за ново разглеждане. В жалбата се съдържа оплакване за допуснато от съда нарушение на закона и в частта относно присъдените в тежест на Държавната агенция за бежанците разноски в размер на 200 лева. Председателят на Държавната агенция за бежанците е подал и частна жалба срещу постановеното по същото дело определение от 14.02.2012 г., с което съдът е оставил без уважение направеното от него искане за изменение на решението от 3.01.2012 г. в частта за разноските. Ответникът Ахмед Аббас Муса е поискал решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени с постановяването на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на Ахмед Аббас Муса. Частната жалба също е преценена като основателна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Ахмед Аббас Муса, гражданин на Република Ирак, подал молба № 709/7.06.2010 г. до Държавната агенция за бежанците за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. На 3.09.2010 г. с чужденеца било проведено интервю, на което той разказал, че през юли 2007 г. е бил отвлечен и изтезаван от членове на Армията на Махди, за да предаде местонахождението на брат си, Осман Аббас, който работел в системата на Министерството на вътрешните работи по времето на Саддам Хюсейн. След четири дни, при операция на американската и иракската армия, Ахмед Аббас Муса бил освободен. Терористите, които го отвлекли, били заловени. Ахмед Аббас Муса бил откаран в болница, където бил лекуван в продължение на няколко дни. Впоследствие, продължил да се лекува в къщи. Поради случая, престанал да излиза и да ходи на работа, напуснал училище. На 4.03.2010 г., заедно със семейството на брат си, легално напуснал Ирак, а на 12.04.2010 г. нелегално преминал през границата на Република България и Република Турция. С решение № № 398/1.08.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците бил постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Ахмед Аббас Муса. По отношение на искането на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут административният орган посочил, че изявленията му следва да бъдат обсъдени съобразно чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Според мотивите на решението, по отношение на Ахмед Аббад Муса не са налице обстоятелства, които могат да характеризират случилото се с него като тежко посегателство. Липсвали доказателства за отвличането и нанесения му побой през 2007 г. При положение, че той е напуснал страната след повече от две години, не би могло да се счете, че е причината за това е страх от изтезание. Макар на неговия брат и на семейството му да бил предоставен хуманитарен статут, това не било основание за приемане на същия вид решение и за него. Двамата братя не били членове на семейство по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците и молбата на Ахмед Аббас Муса следвало да се разгледа на индивидуален принцип. Към настоящия момент, поради подобряване на състоянието на сигурността в Ирак, както и с оглед отсъствието на проблеми за период от две години преди напускането на страната, не можело да се приеме, че при завръщането си Ахмед Аббас Муса би бил подложен на риск от тежки посегателства. Административният съд приел, че решението на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта, която е бил отказан хуманитарен статут на Ахмед Аббас Муса е незаконосъобразно, тъй като бежанската история на чужденеца съдържала убедителни сведения за наличието на тежка и лична заплаха за живота и здравето му вследствие на ситуацията на вътрешен въоръжен конфликт в Република Ирак, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. При положение, че административният орган възприел като достоверна бежанската история на брата на Ахмед, Аббас Муса, и при същите обстоятелства му е предоставил хуманитарен статут, въпросът за предоставянето на такъв статут и на жалбоподателя трябвало да се преразгледа. Поради това съдът отменил административния акт в частта, в която на Ахмед Аббас Муса било отказано предоставянето на хуманитарен статут и изпратил преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците за ново разглеждане. Решението е правилно. Административният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при установяването на обстоятелствата по случая, както се твърди в касационната жалба, тъй като фактическите му констатации изцяло съответстват на данните по административната преписка. Макар твърденията на молителя да не са подкрепени с доказателства, обясненията му основателно са били оценени като достоверни, като се има предвид подробния начин на описание и заключението на експертите от Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезание, че той е бил жертва на изтезание. Съдът не е допуснал нарушение и като е приел за относим факта, че братът на молителя, Осман Аббас Муса, е получил хуманитарен статут. Вярно е, както посочва касационният жалбоподател, че в неговия случай са били отчетени обстоятелства, които не са характерни и за Ахмед Аббас Муса и че преценката за наличието на сериозен риск от тежко посегателство е направено поради принадлежността му към БААС и към службите на сигурност. Тези обстоятелства обаче са повлияли върху личното положение на по-малкия брат и трябвало да бъдат внимателно обсъдени от административния орган. Данните по преписката сочат, че Ахмед Аббад Муса е живял в семейството на своя брат и е бил отвлечен и изтезаван от терористи именно, за да разкрие местонахождението му. Затова следва да се приеме, че административният съд е приложил точно материалния закон, като е отменил решението на председателя на Държавната агенция за бежанците и го е задължил да направи повторна преценка на възможните рискове за сигурността и здравето на чужденеца при завръщането му в Ирак, като се отчете семейната му връзка с бивш служител на службите за сигурност по време на режима на Садам Хюсейн и се вземе предвид актуалната ситуация в страната. При отсъствието на поддържаните касационни основания решението на административния съд тази част следва да се остави в сила. Решението следва да се бъде оставено в сила и в частта, в която Държавната агенция за бежанците е била осъдена да заплати на Ахмед Аббас Муса разноски за експертиза в размер на 200 лева. Съдът е спазил чл. 143, ал. 1 АПК, според който държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Приложението на чл. 143, ал. 1 АПК не се изключва от разпоредбата на чл. 92 от Закона за убежището и бежанците, която гласи, че производствата по реда на тази глава се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертизи. Текстът следва да се тълкува в смисъл, че лицата, подали искане за статут не дължат държавни такси и разноски в административното и съдебното производство, освен разноските за експертиза, които следва да бъдат внесени от тях, за да се изготви експертно заключение. Действително, чл. 92 от Закона за убежището и бежанците не предвижда възстановяване на този вид разноски на чужденците, направени в административното производство. Това обаче не се отнася до разноските в съдебното производство. Точното прилагане на процесуалната норма изисква да се разграничи задължението за предварително внасяне на определена сума за възнаграждението на вещо лице от възможността за възстановяване на направените пред съда разноски за експертиза и за възнаграждение на един адвокат, която възниква при отмяната на обжалвания административен акт. Подадената от председателя на Държавната агенция за бежанците частна жалба срещу определение от 14.02.2012 г. също е неоснователна и следва да се отхвърли. С това определение съдът е оставил без уважение искането на Държавната агенция за бежанците за изменение на решението от 3.01.2012 г. в частта за разноските. Всъщност, с искането за изменение на решението административният орган е имал за цел да постигне отмяната на решението в частта, в която на жалбоподателя са били присъдени разноски за възнаграждение на вещото лице. Поради това искането правилно е било отхвърлено. Както е посочил административният съд, възражението срещу присъждането на разноски следва да се направи чрез обжалване на решението в тази част, а не по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,