Решение № 5476 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13163/2008 г.

Решение № 5476 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13163/2008 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иванка Киркова Пенкова, Румен Цветанов Пенков, Стефка Стоянова Маркова, Стоян Иванов Пенков, Стефан Славчев Симов, Стефка Йорданова Димитрова, Йордан Бориславов Симов, Теодора Бориславова Симова, Надя Георгиева Сергилова, Борис Иванов Симов, Мария Иванова Симова, всички от София, Стойне Стоянов Рангелов, от с. Кокаляне, обл. Софийска, Мария Иванова Вамброд и Борислав Петров Пенков, последните двама от София, против решението на Софийски градски съд от 2.02.2005 г. по адм. д. № 359/2001 г., с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретни основания за отмяна на съдебния акт поради нарушения на материалния закон, не се излагат. Твърденията за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила се обосновават с твърдението, че не всички касационни жалбоподатели са били конституирани като заинтересовани страни в производството пред първоинстанционния съд, поради което не им е била дадена възможност да се защитят. Твърдението за необоснованост на решението се мотивира с липсата на доказателства по делото, които според тях са от значение за правилното изясняване на спора. В подкрепа на това си твърдение представят нот. а. № 1, т. I, д. № 4/1999 г. и скица № 557/27. 11. 1997 г. на РС "Кадастър, геодезия и РНС" София. Кмета на район "Панчарево" при Столична община, не взема становище по жалбата. Ответника Олег Величков в съдебно заседание чрез процесуалният си представител и в писмената му защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображенията изложени в нея. Пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства, удостоверяващи наследодателя му Цветан Величков като правоимащо лице по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Налице е удостоверение по 21 ПМС от 1963 г., удостоверяващи правата на наследодателя му по § 63 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Към 1.03.1991 г. е била изградена постройка от 24 кв. м, отговаряща на изискванията на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Тези доказателства правят наследодателят му правоимащо лице по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което правилно и законосъобразна първоинстанционния съд с решението си предмет на касационната жалба е отменил като незаконосъобразна обжалваната пред него заповед на Кмета на район "Панчарево" при Столична община и го е задължил да извърши оценка на имота. Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения подробно изложени в съдебно заседание. Счита, че по делото не са събрани доказателства, обосновавани изводите на първоинстанционния съд, което прави решението постановено при неизяснена фактическа обстановка. Прави искане решението да бъде отменено а делото върнато на друг състав за ново разглеждане при съобразяване с тълкуванията на закона, дадени в решението на касационната инстанция. Касационната жалба е подадена в установения от закона срок и от надлежни страни, поради което е допустима. По същество е основателна. Производството по адм. д. № 359/2001 г. е било образувано по жалба на Цветан Божилов Величков от София, срещу Заповед № РД- 46- 368/19. 12. 2000 г. на Кмета на район "Панчарево" при СтО, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ му е отказано да придобие правото на собственост при условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 1775, кад. лист № г-13-5-Б, местност "Бяла нива", в землището на Кокаляне, с. Кокаляне, район Панчарево. Съображенията за отказа са, че не е бил представен документ за право на ползване въз основа на актовете по § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и това, че не са налице условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Въз основа на служебната бележка издадена от ТОА " Панчарево", Кметство Кокаляне на името на Цветан Величков по ПМС № 21/1963 г. и удостоверение на СГО № 94-Ц-37/12.06.1993 г., че жалбоподателят Величков фигурира в списъка на гражданите, получили места по ПМС № 21/1963 г. в м. "Бяла нива", землището на с. Кокаляне, обстоятелството, че върху имота е била построена сграда, за която страните не спорят и факта, че заявлението е било подадено в срока по § 61, ал. 1 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. - до 31.01.1998 г., СГС с обжалваното решение е приел, че са налице предпоставките по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост върху предоставената му за ползване земя, поради което е отменил като незаконосъобразна заповедта на Кмета на район "Панчарево" при Столична община и е задължил същият да извърши оценка на горния имот. Решението е неправилно. Същото е необосновано. Направените от съда изводи, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. При постановяване на решението си съдът не е съобразил, че оспорената пред него Заповед № РД- 46- 368/19.12.2000 г. на Кмета на район "Панчарево" при СтО е издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, след прогласяване на нищожността на предишна заповед № РД-09-1116/17.05.1994 г. на Кметския наместник на ТОА "Панчарево", с правно основание по § 5, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /в редакцията до 1992 г./, за оценката на имота и връщане на преписката за произнасяне по молба вх. № 23/18.05.1992 г. на Цветан Величков. Съдът не е съобразил обстоятелството, че молбата за отпочване на административното производство, не е приложена към административната преписка. Отделно от това, от фактическа страна съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице предпоставките по § 4а, ал. 1 от от ПЗР на ЗСПЗЗ за издаването на заповедта- предоставено му е право на ползване върху земя по ПМС № 21/1963 г., което е измежду актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвидени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, върху която е построена сграда до 1.03.1991 г. Изводите на съда, че сградата е построена до 1.03.1991 г. и, че не попада в обхвата на обектите предвидени в § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, т. е., не е стопанска постройка за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция; не е строеж, направен от фургони, вагони, контейнери, каросерии и гаражи, независимо от начина им на закрепване върху земята; не е обемно-сглобяем елемент непредназначен за постоянно, сезонно или временно обитаване, независимо от начина на закрепване върху терена и степента на завършеност на строежа са направени единствено въз основа на констатацията му, че страните по делото не спорят за характера на строежа, без да се съобрази с обстоятелството, че по делото са проведени общо седем съдебни заседания, като по шест от тях не е даден ход на делото поради нередовна процедура и единственото редовно е заседание е това от 23.11.2004 г., в което се е явил единствено синът на жалбоподателя а ответниците и заинтересованите страни, не са се явили и не са взели становище по жалбата. При условие, че в това единствено заседание ответниците и заинтересованите страни, не са се явили и по делото не е представено писмени становище, необяснимо е от къде съдът е стигнал до извода за безспорност обстоятелството за характера на строежа, за естеството на същия и това, че същият е изграден до 1.03.1991 г. Съдът не е съобразил факта, че тези обстоятелства се установяват въз основа на официални документи, ползващи се с материална и формална доказателствена сила. Първоинстанционният съд не е събирал доказателства в тази насока. Всичко това прави решението постановено при неизяснена фактическа обстановка. Това налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да изясни въпроса със статута на изградената постройка и времето на нейното построяване, като за целта ще следва да даде указания за представянето на писмени доказателства или да назначи съдебно-техническа експертиза. Приложеният към касационната жалба нот. а. № 1/1999 г. установява, че касаторите са собственици на съседен на процесния имот /№ 1775/, имот с пл. № 2415, поради което следва да се установи дали те са надлежните засегнати собственици на земята. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение,