Решение № 189 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1072/2009 г.

Решение № 189 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1072/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Р. Х. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр. д. № 2373/07 г. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по значимия за спора и за точното прилагане на закона процесуален въпрос: допустими ли са св. показания за установяване на твърдяното от ищеца - като трето за договора лице, съглашение на ответниците по чл. 152 от ЗЗД при изложени доводи, че със събирането и обсъждането им се заобикаля забраната на чл. 133, ал. 1, б. "в" и чл. 134 от ГПК, отм. за установяване на договори над определена стойност и за разкриване на симулация на договора от страните по него. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба В. В. я оспорва като неоснователна. Ответниците Д. и К. С. не изразяват становище по жалбата. ВКС на РБ, трето г. о., като разгледа жалбата, намира следното: С влязлата в сила част от въззивното решение е отхвърлен искът на В. В. срещу К. и Д. С. и Р. Х. с пр. осн. чл. 135, ал. 1 от ЗЗД - за признаване относителната спрямо ищеца недействителност на сключения с нот. акт № 136/19.05.05 г. между първите двама ответници като продавачи и третия като купувач договор за продажба на апартамент № 28, в [населено място], на [улица]. Прието е, че ищецът няма качеството кредитор на ответниците С. по сключения с тях, като обещатели предварителен договор за продажба на апартамента от 22.02.02 г., тъй като този договор, тълкуван във връзка с нотариално изповяданата на същата дата продажба на имота от В. В. на ответниците С. представлява забранена уговорка за обратно изкупуване на имота - чл. 209 от ЗЗД, нищожен е и не поражда права и задължения за страните. С обжалваната част от решението е уважен предявеният от В. В. срещу тримата ответници иск по чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 152 от ЗЗД - продажбата на апартамента между ответниците с нот. акт № 136/19.05.05 г. е призната за нищожна, като сключена в изпълнение на недопустима предварителна уговорка за удовлетворяване по различен от предвидения в закона начин на кредитора - физ. лице, предоставил паричен заем на ответниците С. за изплащане на техен дълг към О.. За установяване на вътрешните отношения между страните по договора за продажба, вкл. заемните такива, са събрани и обсъдени св. показания. По въпроса, по който е допуснато обжалването - забраната за установяване със св. показания по чл. 133 и чл. 134 от ГПК /според изрично посоченото в чл. 133, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, накрая/ е за страните по договора. Те участват в договарянето и могат да се снабдят с даващите по -голяма сигурност за истинността и съдържанието на волята им писмени доказателства, които законът изисква. Третите за договора лица принципно нямат такава възможност и затова за тях процесуалната забрана не важи. Третите за договора лица, обаче, могат да искат установяване нищожността на договора само доколкото имат интерес от това; интересът им е конкретен и произтича от възможността да осъществят претендирани собствени права върху предмета на договора. В този смисъл е трайната практика на ВКС - Р № 240 по гр. д. № 1582/69 г. на първо г. о., Р № 3315/96 г. по гр. д. № 4106/95 г. на четвърто г. о., Р № 299/12 г. по гр. д. № 1331/10 г. на второ г. о., Р № 551/11 г. по гр. д. № 359/09 г. на трето г. о., Р № 133/11 г. по т. д. 17/11 г. на първо т. о. и др. В случая твърдяното от ищеца качество и респ. права на кредитор спрямо продавачите по договора, скл. с нот. акт № 136/05 г. С. са отречени с влязлата в сила част от решението на ГС за отхвърляне на иска с пр. осн. чл. 135 от ЗЗД. Други права върху имота ищецът не твърди. Приетото в мотивите на въззивното решение - че договорът за прехвърляне на апартамента от В. В. на С., скл. с нот. акт № 26/22.02.02 г. е нищожен като част от забранената уговорка за изкупуване по чл. 209 от ЗЗД, също не сочи на интерес на ищеца от търсеното установяване. Ако ищецът е останал собственик, той може да се защити с иск за ревандикация срещу последващите приобретатели на имота; сключеният между първите и последващите приобретатели на имота договор за продажбата му е непротивопоставим на собственика, поради което той няма конкретен интерес да установи нищожността на този договор. В. решение по иска с пр. осн. чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 152 от ЗЗД е недопустимо, поради липса на правен интерес на ищеца от търсеното установяване. То следва да бъде обезсилено и да се постанови прекратяване на производството по иска. Поради изложеното и на осн. чл. 293 от ГПК ВКС на РБ, трето г. о.