Решение № 13885 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2082/2019 г.

Решение № 13885 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2082/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез юрк. Табакова срещу решение № 571/14.01.2019 година на тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 3897/2018 година, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 8121 К – 627/5.02.2018 г. Релевира касационния основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Приема за неправилни изводите на тричленния състав на Върховния административен съд в насока, че наличието на предпоставките по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване не могат да обосноват прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител. Предпоставките за възникване на право на пенсия били различни в зависимост от категорията лица, които придобиват това право. Специални категории лица, в това число и служители на Министерството на вътрешните работи придобивали право на пенсия при условията на чл. 69 КСО, която разпоредба попадала в приложното поле на чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на С. Топузов срещу заповед № 8121 К – 627/5.02.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в министерството на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по жалбата, С. Топузов чрез адв. Йорданова, оспорва жалбата като неоснователна. В писмени бележки на л. 7 по делото посочва като неоснователно възражението на касатора, че предпоставките по чл. 69 КСО могат да обосноват прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като основание за прекратяване на служебното правоотношение, като твърди, че последният текст изрично въвежда изискване за възраст, обстоятелство, което не се обхваща от нормата на чл. 69 КСО. Последната разпоредба създавала субективно право на държавните служители в МВР да придобият право на пенсия при определени условия, независимо от възрастта. Това право можело да бъде упражнено само веднъж, като в случая било упражнено. Прави искане за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, петчленният състав на Върховния административен съд приема същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на С. Топузов срещу заповед № 8121 К – 627/5.02.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в министерството на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). С обжалваното решение № 571/14.01.2019 година по адм. д. № 3897/2018 година, тричленният състав на Върховния административен съд е отменил като незаконосъобразна така оспорваната заповед, като е обосновал извод за материална незаконосъобразност. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, а по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не осъществява служебно контрол за правилност на обжалваното съдебно решение по чл. 208 АПК в частта относно съществуването на съществени процесуални нарушения, а само по наведени в жалбата пороци. По възраженията за нарушение на материалния закон и необоснованост: Фактите не се спорят между страните. Въз основа на анализ на събраните доказателствени средства, тричленният състав на Върховния административен съд е установил съответстваща им фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. С. Топузов е роден на [дата на раждане]. Като служител в МВР, на 15.08.2015 година същият е упражнил правото си на пенсия по чл. 69 КСО. На л. 8 по делото е приложено разпореждане № [ЕГН] от 28.01.2016 година на ТП на НОИ, видно от което на лицето е отпусната пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО по подадено от него заявление на 29.12.2015 година, считано от 15.08.2015 година. Касационната инстанция споделя становището на страните, в насока че съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО във вр. с § 50 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) лицата по чл. 69 от КСО, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. Съгласно § 49 от ПЗР на ЗИДКСО (в сила от 15.08.2015 г. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.) лицата по чл. 69, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират, без да се изисква освобождаване от служба, съответно уволнение или прекратяване на правоотношението. Именно на тези правно основания г-н Топузов е придобил и упражнил правото си на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО. За придобиване и упражняване на това право законът приема възрастта за ирелевантен спрямо фактическия състав за придобиване на правото факт. Към 2.02.2018 година г-н Топузов е заемал длъжността началник сектор "Планово-бюджетна дейност" към отдел "Административен" в Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" при МВР. Същият е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. С докладна записка рег. № 3186/2.02.2018 г. (л. 19 по адм. д. № 3897/2018 година по описа на ВАС) на Директора на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" (ДУССД) на министъра на вътрешните работи е предложено да бъде прекратено служебното правоотношение на С. Топузов – началник сектор "Планово-бюджетна дейност" към отдел "Административен" в същата дирекция на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като изрично в предложението е посочено, че лицето е придобило и упражнило правото си на пенсия по чл. 69 КСО. Въз основа на посочената докладна записка и на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл министърът на вътрешните работи прекратява служебното правоотношение на Топузов – началник на сектор "Планово-бюджетна дейност" към отдел "Административен" в ДУССД едностранно с едномесечно предизвестие, при придобито право на пенсия, считано от 5.02.2018 г. Със заповедта е разпоредено на жалбодателя да бъдат изплатени обезщетенията по реда на чл. 61, ал. 2 ЗДСл и § 71 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, както и такова за неспазения срок на предизвестието в размер на основната заплата на основание чл. 106, ал. 4 ЗДСл. Страните не спорят досежно компетентността на министъра на вътрешните работи да издаде обжалвания административен акт, както и относно спазване на формата и процедурата по издаване на заповедта. Спорът е относно приложението на материалния закон, като се свежда до това: Могат ли предпоставките по чл. 69 КСО да обосноват прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като основание за прекратяване на служебното правоотношение? Тричленният състав на ВАС е отменил обжалваната заповед, като е приел материална незаконосъобразност на същата именно поради това, че предпоставките по чл. 69 КСО не могат да обосноват прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като основание за прекратяване на служебното правоотношение, който извод се оспорва от касатора по делото. Петчленният състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е постановено при правилно приложение на материалния закон: Административният акт е издаден на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл в редакция към 19.01.2018 година. Съгласно разпоредбата, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно практиката на Върховния административен съд, в тази хипотеза правото на органа следва да се преценява съгласно общата разпоредба на чл. 68 КСО. Цитираната норма предвижда възникване на право на пенсия с навършването на определена възраст и при определен осигурителен стаж. В случая служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на посоченото основание - чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, считано от 5.02.2018 година, без да са осъществени посочените по-горе кумулативни изисквания. Към посочената дата жалбоподателят е на възраст 59 години, 0 месеца и 23 дни (съгласно представените доказателства същият е [дата на раждане] ), т. е. служителят не отговаря на изискването за възраст, предвидено в чл. 68, ал. 2 от КСО – 64 години и 2 месеца за мъжете. След като към датата на уволнението изискването за възраст, предвидено в кодекса не е осъществено, то правото на придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е възникнало, а следователно не са осъществени и материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, както правилно и приел и тричленният състав на ВАС. Касационната инстанция споделя мотивите на тричленния състав на ВАС, че наличието на предпоставките за пенсиониране по чл. 69 от КСО не могат да обосноват прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като основание за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като последният текст изрично въвежда изискване за възраст, обстоятелство, което не се обхваща от нормата на чл. 69 от КСО. Правото на пенсия по реда на последния текст е предвидено за определена категория лица и възниква при определени условия, независимо от възрастта. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Възражението, че веднъж възникнало и упражнено основанието за пенсиониране по чл. 69 от КСО, може да обоснове прекратяване на служебното правоотношение от всяка следваща длъжност, заемана от служителя, на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 КСО, също е неоснователно. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от КСО създава субективно право на служителите на МВР да придобият право на пенсия при определени условия, независимо от възрастта. Това право може да бъде упражнено само веднъж, като в случая това е направено. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, която изрично въвежда чл. 68 от КСО като основание за прекратяване на служебното правоотношение с лица, за които служебното правоотношение е възникнало след като същите са придобили и упражнили правото си на пенсия. Предвид гореизложеното и като споделя мотивите на тричленния състав на ВАС в насока, че в случая предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не са изпълнени, петчленният състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и като съобрази искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски по делото и представените доказателства за реалното им заплащане, съдът намира, че на основание чл. 143, ал. 4 АПК, на С. Топузов следва да бъдат присъдени разноски за касационна инстанция в размер на 800 лева. Петчленният състав на ВАС не споделя възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение като съобрази фактическата и правна сложност на спора. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалният кодекс, петчленният състав на Върховния административен съд