Решение № 205 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3828/2007 г.

Решение № 205 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3828/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Т. Г. от с. Ш. против въззивно решение № 35 от 9.03.2007 г. по в. гр. д. № 588 по описа за 2006 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 86 "д" от 18.05.2006 г. по гр. д. № 2150/2004 г. на Казанлъшки районен съд. Посоченото касационно основание е чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане до разпит на посочен свидетел и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и в зависимост от порока, който счете, че е налице или да реши въпроса по същество, като уважи предявения иск, или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда с указания да се допусне до разпит искания свидетел. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.), с който се оспорва жалбата и се иска да бъде оставено в сила обжалваното решение. В съдебно заседание страните не се явяват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение на КРС, с което е отхвърлен предявения от В. Т. Г. против П. А. Д., Ж. А. Д., И. Х. Б. и П. К. Б. иск за обявяване на недействителността на договор за продажба на недвижим имот-дворно място от 530 кв. м, находящо се в с. Ш., съставляващо УПИ ХХVI-66 в кв.42 по плана на същото село, с построените в него двуетажна жилищна сграда, гараж и селскостопански постройки като неоснователен и недоказан. Въззивният съд е приел, че в случая не са налице две от изискуемите се предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД - действие на длъжника, което да уврежда кредитора и знание на длъжника за увреждането при извършването му. Мотивирал се е с клаузата по т. 6 от сключения между страните предварителен договор, където страните са предвидили възможност да се откажат от продажбата. Съгласно чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Наведените доводи за неправилност на постановения въззивен акт поради нарушение на материалния закон са свързани със изводите на съда във връзка с клаузата по т. 6 от сключения между страните предварителен договор. Счита, че продавачите по предварителния договор не са имали право да се откажат от сключения договор след като са получили изпратената от купувача по същия договор телеграма, с която ги уведомява, че желае да внесе остатъка от дължимата сума и да бъде определена дата за сключване на сделката пред нотариуса. Доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила мотивира с това, че съдът не е допуснал в качеството на свидетел посоченото лице, а доводът за необоснованост на постановения съдебен акт не е мотивиран. Настоящият съдебен състав не споделя така изложените доводи на касатора. На 21.04.2004 г.страните по делото са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот-дворно място от 530 кв. м, находящо се в с. Ш., съставляващо УПИ ХХVI-66 в кв. 42 по плана на същото село, с построените в него двуетажна жилищна сграда, гараж и селскостопански постройки, по силата на който купувачът се е задължил да заплати цялата сума до 30.09.2004 г., а продавачите са се задължили в деня на получаването на цялата сума да прехвърлят собствеността върху имота. За тях е посочено, че нямат право в срок до 30.09.2004 г.да прехвърлят собствеността върху този имот на трети лица. В т. 6 от същия -страните са се договорили, че "ако продавачите или купувачите се откажат от продажба на имота", то "те дължат връщане на получената сума, както и неустойка в размер на 2 000 лв.". Касае се за постигнато между страните споразумение, което е валидно и подлежи на изпълнение. Така договорената клауза по т. 6 от сключения между страните договор- дава възможност на всяка една от тях, по всяко време докато трае договора -да се откаже от него (съответно да не дължи изпълнение на установените в него задължения) като срещу това следва да върне получената сума (ако има такава) и да заплати неустойка от 2000 лв. В случая - от правото по т. 6 от сключения договор са се възползвали продавачите, които с телеграма, изпратена на 24.09.2004 г.и получена от купувача на 27.09.2004 г. са го уведомили, че се отказват от договора, готови са да върнат получената сума от 15 000 лв. и да заплатят уговорената неустойка от 2 000 лв., като са налице доказателствата, че тези суми са били депозирани по сметка в полза на купувача. При тези факти- тезата на касатора, че след получаване на 22.09.2004 г. на изпратената от него телеграма, с която ги уведомява, че желае да внесе остатъка от дължимата сума и да бъде определена дата за сключване на сделката пред нотариуса - продавачите не са имали право да се откажат от сключения договор, е несъстоятелна. Клаузата по т. 6 е установена в полза и на двете страни и е валидна. Обстоятелството, че тя е по- благоприятна за продавачите по сключения договор, отколкото за купувачите-не води до друг извод, тъй като при подписването на договора-купувачите по него са се съгласили с нея и са я приели. По силата на тази клауза- предварителният договор от 21.04.2004 г. е бил прекратен на 27.09.2004 г. (датата на получаване на телеграмата, с която продавачите са уведомили купувача за намерението си). Презумираните с уговарянето на неустойката - вреди на кредитора-са били обезщетени със същата. При липса на валидно сключен действителен договор към датата на предявяване на процесния иск по чл. 135 от ЗЗД, придаващ на ищеца качество на кредитор и извършено увреждане от страна на длъжника- явно е, че предявеният иск е неоснователен. Изводите на въззивният съд в този смисъл са правилни. Неоснователен е и довода на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд. Последният правилно не е допуснал в качеството на свидетел -, който видно от приложения (на стр. 10 от гр. д. № 2150/2004 г.) договор за правна защита и съдействие - е бил пълномощник на ищцата в първоинстанционното производство. Съгласно чл. 135, ал. 2 от ГПК (отм., но приложим в случая) - е недопустимо поверениците на страните по делото да бъдат свидетели по същото. Фактът, че във въззивната инстанция-адвокат П. не е бил пълномощник на страната е без значение, тъй като производство, по което е бил повереник е висящо. Касаторът не излага мотиви, с които да обоснове тезата си за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Необосноваността е порок, изразяващ се в несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхваща грешките при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане на правила от неюридически характер- логическото мислене, опитни правила, казуалните връзки между явленията. В конкретния случай не е налице подобно несъответствие, като въззивният съд е формулирал правилни фактчески констатации, а въз основа на тях и верни правни изводи. С оглед изложеното и предвид липсата на наведено друго касационно основание, Върховен касационен съд, състав на III г. о.