Решение № 270 от 8.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 885/2018 г.

Решение № 270 от 8.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 885/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски С касационна жалба от подсъдимия Т. А. Т. от Пловдив се обжалва решение № 187 от 25.06.2018 г., постановено по ВНОХД № 207/2018 г. от Пловдивския апелативен съд в частта му относно потвърдената с него присъда на Пловдивския окръжен съд за налагането му на наказание от 13 години и 4 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК с доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК с алтернативни искания за изменяне на решението и намаляване на размера на наложеното му наказание или за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Частните обвинители и граждански ищци М. И. Т. и Т. А. Н., чрез повереника си адв. Б. М. от АК-Пловдив и частният обвинител И. Д. Т. чрез повереника си адв. С. С. от АК-Пловдив оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение като неоснователна. Подсъдимият Т., лично и чрез защитника си адв. Кр. Е. от АК-Пловдив поддържа подадената жалба и моли да бъде уважена съобразно отправените в нея алтернативни искания. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл. 347 от НПК, като взе предвид следното: При проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК, с присъда № 14 от 01.02.2018 г. по НОХД № 1717/2017 г. на Пловдивския окръжен съд подсъдимият Т. А. Т. от Пловдив е признат за виновен в това, че на 30.01.2017 г. в Пловдив умишлено умъртвил М. М. Т. от Пловдив по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2-ро и 3-то вр. чл. 115 от НК, при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание от 20 години лишаване от свобода, намалено с 1/3-та на 13 години и 4 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. От размера на наказанието лишаване от свобода е приспаднат срокът на задържането на подсъдимия под стража както по реда на НПК, така и по ЗМВР, считано от 30.01.2017 г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата са уважени предявените от пострадалите М. Т. и Т. Н. граждански искове, като подс. Т. е осъден да им заплати по 100 000 лева на всеки един от тях за репариране на причинените им неимуществени вреди от деянието, като исковете в останалата им част до пълните предявени размери са отхвърлени като неоснователни. Разпоредено е с веществените доказателства по делото, част от които е постановено да бъдат унищожени като вещи без стойност, а други да се върнат на наследниците на убитата М. Т. и на подс. Т. В тежест на подсъдимия са възложени направените по водене на делото разноски общо в размер на 2 073, 25 лева, дължимата се държавна такса върху уважения размер на исковете в размер общо на 8 050 лева, както и възстановяване на направените от Методи Т. и И. Т. разноски за ползването на правна помощ в размер на 1 500 лева на първия и 1 000 лева на втория. Недоволни от присъдата са останали частните обвинители и граждански ищци М. Т. и Т. Н., които чрез повереника си адв. М. са обжалвали с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и искане за завишаването му до максимално предвидения в чл. 58а, ал. 2 от НК размер от 30 години. Присъдата е била обжалвана и от подс. Т. с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода с искане за неговото намаляване с ангажимент за допълване на доводите му след запознаване с мотивите на съда, което не е изпълнено. В съдебните прения пред въззивния съд защитникът адв. М. е изложил съображения само за явната несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание с искане за намаляване на размера му. С подложеното на касационна проверка решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил изцяло обжалваната присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за допустима, подадена в законоустановения срок, от страна с право на такава жалба и срещу подлежащ на основание чл. 346, т. 1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, като разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Обяснимо наведените от подсъдимия и от защитника му адв. Е. доводи са пределно кратки, без съдържателни съображения с оглед подробните мотиви на апелативния съд по развитите и пред него аналогични възражения, на които са дадени законосъобразни и убедително защитени отговори. Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се обосновава с преразказ от подсъдимия на развило се в миналото друго наказателно производство, в което той е бил пострадал от деянието и по което същият съдебен състав на апелативния съд се е произнасял по негова въззивна жалба във връзка с претендирано от него завишаване на размера на обезщетението за причинени му от деянието неимуществени вреди. В жалбата липсват наведени каквито и да е други съображения, относими към някое от основанията по чл. 29, ал. 1 и 2 от НПК за отвод на съдебния състав, нито са налице данни по настоящето въззивно производство, от които да прозира заинтересованост или предубеденост на състава на съда при разглеждане и решаване на делото в тази инстанция. Не е налице допуснато каквото и да е процесуално нарушение и не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 3 от НПК за намеса на ВКС с отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на съда. Не е налице и явна несправедливост на наложеното на подс. Т. наказание лишаване от свобода. Апелативният съд е отчел съобразно действителната им тежест всички относими към определяне на вида и размера на дължимата му се санкция обстоятелства на база на събраните по делото доказателствени материали. Съдът е приел, че деянието не носи белезите на "изключително тежко" по смисъла на чл. 38а, ал. 2 от НК, че се явява едно типично битово убийство, реализирало се между лица, злоупотребяващи редовно с алкохол и достигнали до сериозна деградация на личността им. Отчитайки наличните смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, допринесли за разкриване авторството и механизма на осъществяване на деянието, самооценката му за извършеното и изразената критичност към поведението му, причините за извършването му, въззивният съд с основание се е съгласил, че справедливото наказание на дееца следва да се определи по най-леката алтернатива на предвидените в чл. 116, ал. 1 от НК, а именно лишаването от свобода. Разкритите отегчаващи вината на подс. Т. обстоятелства обаче правилно са мотивирали двете инстанции да определят това наказание на максимума, предвиден в санкционната част на нормата, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е редуцирано с 1/3-та на 13 години и 4 месеца лишаване от свобода. Настоящият касационен състав също не намира основание за друга оценка на относимите към отговорността на подс. Т. обстоятелства и основание за намеса в исканата от жалбоподателя насока, липсва касираната явна несъответност на наложеното в този му размер наказание лишаване от свобода на обществената опасност на деянието и дееца и касационната жалба, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение