Решение № 1206 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14287/2011 г.
ВАСПетчленен състав24.01.2012 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 11717 от 21.09.2011 г. по адм. дело № 4799/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1206 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14287/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Бойка Кънчева Желева от гр. София против решение № 11717 от 21.09.2011 г. по адм. дело № 4799/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-14-0159/18.03.2011 г. на министъра на културата за прекратяване на служебното й правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДС. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на обжалваната заповед. Ответната страна Министър на културата оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в петчленен състав - II колегия намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, пето отделение приема заповедта за законосъобразна, без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че съгласно длъжностно разписание на МК, в сила от 9.03.2011 г. в Дирекция "Бюджет и финансово-счетоводни дейности", отдел "Бюджетно финансиране" са съществували 2 щатни бройки за длъжността "държавен експерт", а по новото длъжностно разписание, в сила от 18.03.2011 г. дирекцията продължава да съществува, но в отдел "Бюджетно финансиране" щатните длъжности са намалени от 9 на 8 и е съкратена една щатна длъжност "държавен експерт". Независимо, че функциите, задълженията и изискванията, утвърдени с длъжностната характеристика са запазени, те се изпълняват от един държавен служител, заемащ длъжността "държавен експерт". В този случай е налице реално съкращаване на длъжността - не фигурира в длъжностното разписание като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания. Запазването на идентични функции, задължения и изисквания, но изпълнявани вече само от един държавен служител, не променя факта на съкращаване на втората длъжност, заемана от Желева, както правилно е прието в обжалваното решение. Обоснован е и изводът за неотносимост на обстоятелството, че за втората длъжност "държавен експерт" е имало обявен конкурс от МК, три месеца преди съкращаването. Преценката за материална законосъобразност на административния акт се извършва спрямо фактите съществували към момента на издаването му и посочени като основания за това - чл. 142, ал. 1 АПК. Към момента на издаване на заповедта длъжността "държавен експерт" е само една щатна бройка по утвърденото длъжностна разписание, в сила от 18.03.2011 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на Желева. Законосъобразно и обосновано е прието от тричленния състав на ВАС, че за органа по назначаването липсва задължение за извършване на подбор при съкращаване на държавните служители. Това е законодателно разрешение и не представлява дискриминационно и неравноправно третиране на полагащите труд по трудов договор и тези по служебно правоотношение, както неоснователно се поддържа от касатора. Административният орган има право, в кръга на притежаваната от него компетентност, да реорганизира структурата си по начин, който осигурява рационалното й функциониране, което е решение по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. При този изход на делото, разноските са в тежест на касатора, но не следва да се присъдят в полза на ответната страна, защото липсват доказателства за направени такива в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,