Решение № 2734 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 271/2015 г.

Решение № 2734 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 271/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София, представлявано от Жанна Пехливанова и Петър Баран, в качеството им на членове на Управителния съвет, чрез адвокат пълномощник Антон Кръстев, срещу решение № 13661 от 14.11.2014 г. по адм. д. № 11648/2013 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, чрез пълномощника адвокат Славов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е оставена без разглеждане жалбата на "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София, срещу т. II, т. 1 от решение № Ц-25/29.07.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и е прекратено производството по делото в тази му част; отхвърлена е жалбата на "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София, срещу т. IV. 4 и т. IV. 4.1 от решение № Ц-25/29.07.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и е осъдено "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София, да заплати на Комисията разноски по делото в размер на сумата 1280 лева. Спорът по делото е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В първата част решението не засяга пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, защото се отнася единствено до "НЕК" ЕАД, които е и адресат на акта, и затова правилно поради липса на правен интерес на основание чл. 159, т. 4 от АПК, жалбата в тази й част е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Във втората част решението подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и затова правилно в тази част жалбата е разгледана по същество. Неоснователен е доводът, че е налице противоречие на решението с материалноправните разпоредби и целта на закона. Разпоредбите на чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от ЗЕ сочат на общите и специфичните принципи на ръководство на ДКЕВР при изпълнение на регулаторните й функции и правомощия. При изяснена фактическа обстановка, правилно съдът е приел, че утвърдените от ДКЕВР цени са формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители, и създаване на стимули за ефективна дейност. Съдът е ценил заключението на назначената по делото икономическа експертиза в съответствие с чл. 202 от ГПК, като е съобразил изводите си с нормативно вмененото задължение на регулаторния орган за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите и правото му да определи обема и разсрочи компенсирането на разходите. Неоснователен е и доводът, че е налице противоречие на решението с административнопроизводствените правила и необоснованост. При осъществения пълен и обективен съдебен контрол правилно е прието, че допуснатите нарушения не са съществени, тъй като не са могли да се отразят на съдържанието на акта до степен, че да бъде различен от постановения. Като е съобразил горното и поради липса на основания за оспорване по чл. 146 от АПК, съдът обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата на "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София, срещу т. IV. 4 и т. IV. 4.1 от решение № Ц-25/29.07.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касационния жалбопадател не се дължат. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, I-ва колегия,