Решение № 9224 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3915/2011 г.

Решение № 9224 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3915/2011 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Столична община-район "Подуяне", чрез пълномощника й - мл. юрисконсулт Алексиев, против Решение № 497/07.02.2011 г. по адм. дело № 8377/2010 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради необоснованост. Ответницата Светла Илиева Велинова-Петрова не се явява. От същата, чрез пълномощника й - адв. Стоянов, след приключване разглеждането на делото в съдебно заседание, е постъпила писмена защита, с която оспорва касационната жалба и прави искане за разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил мълчаливия отказ на главния архитект на СО, район "Подуяне" за издаване на скица за имот пл. № 654, попадащ в УПИ I - за "Училище", кв. 9, м."Суха река-Ботевградско шосе", по искане на Светла Илиева Велинова-Петрова, като незаконосъобразен и на основание чл. 173, ал. 3 от АПК е задължил органа да издаде този документ в 14-дневен срок. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че органът е бил длъжен да извърши поисканата административна услуга и да издаде съответния документ-скица, тъй като са налице материалноправните предпоставки за извършването й. Решението е правилно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е мълчалив отказ за извършване на административна услуга - издаване на скица, който съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК е индивидуален административен акт. Съгласно данните по делото правилни са изводите на съда, че оспорения отказ е незаконосъобразен, тъй като искането е било допустимо, а по същество и основателно, тъй като изхожда от лице с правен интерес и отговаря на материалноправните предпоставки за издаване на документа. Последното се удостоверява от представените доказателства за наличието на собственически права у това лице-ответника Светла Велинова-Петрова, върху имот пл. № 654. Ето защо, като е отменил оспорения отказ, като незаконосъобразен, съдът е постановил правилно и обосновано решение, което следва да се остави в сила. В тази връзка неоснователно се поддържа, че не е налице формиран мълчалив отказ по искането на ответника, тъй като искането е нередовно-липсва внесена такса за услугата, а с това и срока за произнасяне не е започнал да тече, съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от СО, в сила от 01.01.2007 г. По делото няма данни, че в образуваното административно производство по издаване на скица, искането е оставено без движение, като нередовно, на посоченото от касатора основание. Съгласно чл. 30, ал. 2 от АПК, касаторът е имал възможност да укаже на ответницата, че искането й не удоволетворява изискванията на визираната Наредба, приета от СО, за извършване на услугата срещу заплащане на съответна местна такса, като й даде 3-дневен срок за отстраняване на този недостатък. Ако беше извършил това процесуално действие, касаторът би могъл да се позовава на съответната разпоредба от цитираната Наредба, съответно на чл. 30, ал. 3 от АПК, но в случая това не е направено, поради което и оплакването е неоснователно. Независимо от този изход на делото неоснователно е искането на ответницата за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, в размер на 500 лева. Такива разноски се присъждат, ако страната е поискала това най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, по аргумент от чл. 80 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. В случая искането за такива разноски, с доказателства, че са направени, е постъпило в касационната инстанция след приключване на съдебното заседание на 07.06.2011 г., поради което и не се дължи присъждането им. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение