Решение № 14450 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6334/2020 г.

Решение № 14450 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6334/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Хидролок" ЕООД, от гр. София, срещу решение № 1335/26.02.2020 г. по адм. д. № 2843/2019 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът - директорът на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, чрез процесуалния си представител в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – А. Христов, чрез пълномощника си изразява становище за правилност на оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РА-29-01/15.01.2019 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с която предвид установените нарушения на разпоредбите на чл. 178, ал. 4 на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ е забранено ползването на строеж: "Преустройство и промяна на предназначението на интернет клуб в офис", находящ се в УПИ V-15, кв. 536, м. "ГГЦ-зона Г-12" по плана на гр. София, с административен адрес бул. "Янко Сакъзов" № 14, гр. София. Определен е 20-дневен срок за доброволното й изпълнение, включително и за вземане на мерки за обезопасяване на обекта и опразването му от всички малотрайни, пожароопасни, взривоопасни и др. продукти стоки и материали. Със заповедта е разпоредено и прекъсване на захранването с вода и електрическа енергия, както и поставяне на сигнални ленти за възпрепятстване на влизането в обекта. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазване на процедурата чл. 178, ал. 6 ЗУТ - констатирано нарушение по ал. 4 от разпоредбата, съставен констативен акт и издадена мотивирана заповед. Административният орган безспорно е установил, че обектът се ползва по различно предназначение по смисъла на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ във връзка с Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, без предварително да е въведен в експлоатация с променено предназначение. Оспореното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът е изложил обосновани мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. При нарушение от този тип на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Заповедта е издадена от компетентен орган в условието на предоставени правомощия със заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община. Аргументите на касатора в различна насока са неоснователни, доколкото т. 2. 4 от заповедта изрично определя в компетенциите на директора на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ с мотивирана заповед да забранява ползването на строежи и да разпорежда освобождаването им. Възраженията на оспорващия за липса на нов строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ и въобще на извършени строително-монтажни работи свързано с промяна на предназначението на сградата също не се споделят от настоящия състав, доколкото тези обстоятелства не оборват констатираното нарушение – използване на обекта не по предназначение. Изложените в тази насока оплаквания биха били относими към заповед по чл. 224 и чл. 224а ЗУТ за спиране изпълнението и забранява достъпа до строеж, която е различна от процесния акт по чл. 178, ал. 6 ЗУТ. Доколкото съдът е изследвал компетентността на административния орган, издал оспорената заповед и процедурата по нейното издаване, възраженията за съществени нарушения на съдопроизводствените правила изразяващи се в непроизнасяне по тези въпроси са неоснователни. Съгласно приложено по делото Удостоверение за ползване на строеж по предназначение № 34/18.04.2002 г. на кмета на район Оборище, Столична община, безспорно е установено, че процесният строеж e с предназначение "интернет клуб". При проверката е констатирано, че обекта се използва като "офис". Разпоредбата на чл. 178, ал. 6 ЗУТ е приложима при установяване на променено предназначение на процесния обект и неговото ползване по този начин. Фактът на ползването на обекта като офис е безспорно установен от приложени по делото писмени доказателства – договор от 28.05.2010 г. за наем на процесния обект на "Грей България" ЕООД и анекс към него от 2013 г., които изрично описват ползването на сградата като офис. В подкрепа на тези констатации е и заявлението от жалбоподателя за съгласуване на инвестиционни проекти за промяна на предназначението на сградата от интернет клуб на офис, неприети към издаването на заповедта. Възраженията в касационната жалба, релевиращи едновременно твърдения за недоказаност на използването на сградата за офис и промяна на предназначението само на част от нея, настоящата инстанция намира за противоречиви както на самите тях, така и на останалите доказателства по делото. По делото недвусмислено е доказано, че процесният обект не се ползва по предназначението му на интернет клуб, а като офис. Съгласно приложение № 2, таблица 3, т. 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, за обекти с предназначение "интернет клуб", доколкото попада в хипотезата на "друг вид самостоятелен обект" е предвиден код 690. За обект с предназначение "офис", наредбата предвижда код 660, т. е. безспорно е налице промяна на предназначението, независимо от възраженията на касатора за сходност на двете. Неоснователни са и оплакванията за неправилно използване посочените кодове от първоинстанционния съд, тъй като същите са относими към самостоятелни обекти в сграда. Доколкото наредбата е определила различни кодове за предназначението на самостоятелни обекти в сграда, същите са приложими и в хипотезите на промяна на предназначението на цялата сграда. След като безспорно е установено ползването на обекта не по предназначението му, разпоредбата на чл. 178, ал. 6 във връзка с чл. 178, ал. 4 ЗУТ изисква органът да забрани ползването на обекта. Нормата на чл. 223, ал. 1, т. 7 ЗУТ също налага да се забрани достъпа до строежи или до части от тях, които не се ползват по предназначението си съгласно издадените строителни книжа. В тази връзка са неоснователни възраженията за несъразмерност на наказанието, доколкото административния орган е действал именно в изрично предвидените в закона рамки. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано и материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на ответника по касационната жалба Столична община следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,