Решение № 14854 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12118/2013 г.

Решение № 14854 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12118/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Али Кимал Аликанов от гр. Сърница срещу решение № 399 от 01.07.2013 г., постановено по адм. дело № 807/2012 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъдат отменени оспорените административни актове. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пазарджик, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - Пазарджик е отхвърлена жалбата на Али Кимал Аликанов против решение № Ж - 116#1/29.10.2012 г., издадено от директора на ТП на НОИ (РУСО) - гр. Пазарджик и потвърдените с него задължителни предписания № К-3965 от 08.10.2012 г. на инспектор по осигуряването. Със задължителните предписания са дадени указания на касатора: 1. да внесе дължимите осигурителни вноски по ДОО за всички осигурителни рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица за периода 1.01.2011 г. - 08.05.2012 г. и 2. да подаде РОЛ за същия период с декларация обр. 1 в ТД на НАП, гр. Пловдив, офис Пазарджик за всички осигурителни рискове без посочените в т. 1. За да постанови този резултат, съдът е направил извод, че оспорените решение и потвърдените с него задължителни предписания са издадени от компетентни органи, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и неговата цел. Съдът е приел, че за периода 1.01.2011 г. - 8.05.2012 г. жалбоподателят е имал задължението да се осигурява, тъй като на 9.01.2008 г. е декларирал упражняване на дейност като земеделски производител, избрал е съответния вид осигуряване, а прекъсването на дейността и осигуряването е декларирано на 28.05.2012 г., поради което е обосновал заключение, че до тази дата Аликанов не се е възползвал от правото си да не се осигурява в качеството на пенсионер. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че първата, подадена от Аликанов декларация в ТД на НАП - Пазарджик е с № 1300000266 от 09.01.2008 г. и с нея касационният жалбоподател декларира начална дата, от която упражнява дейността си като земеделски производител - 01.10.2007 г., като е заявил, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. На 08.05.2012 г. жалбоподателят е декларирал упражняване на дейност "счетоводни услуги и консултации като едноличен търговец", считано от същата дата, като е посочил, че е пенсионер и не желае да се осигурява. С декларация № 130431200105907 от 28.05.2012 г. Аликанов е декларирал прекъсване на дейността като земеделски производител, считано от 01.01.2009 г., като е посочил също, че е пенсионер и не желае да се осигурява. Няма спор, че с разпореждане № 8307183640/05.03.2012 г. на касатора е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 08.03.2011 г. до 01.03.2012 г., а с последващо разпореждане № 8307183640/27.07.2012 г. му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 02.03.2012 г. със срок на инвалидността до 01.01.2014 г. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО инспектор по осигуряването при РУСО - Пазарджик е издал посочените задължителни предписания, които са оспорени от Аликанов пред директора на РУСО - Пазарджик, който с решение № Ж - 116#1/29.10.2012 г. е потвърдил същите. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че обстоятелството на придобитото право на пенсия на 8.03.2011 г. не се отразява на задължението на Аликанов да се осигурява. На 9.01.2008 г. същият е декларирал упражняване на дейност като земеделски производител, избрал е и съответния вид осигуряване. До 28.05.2012 г. не се е възползвал от правото си да не се осигурява в качеството на пенсионер, а декларирането на нова дейност от 08.05.2012 г. - извършване на счетоводни услуги и консултации и заявлението, че няма да се осигурява от този момент, не влияе на задължението му за осигуряване до тази дата като земеделски производител. В чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е регламентирано правомощието на контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ. Съгласно чл. 6, ал. 7 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 (регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители) са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е дадена легална дефиниция на понятието " осигурено лице" - физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО задължава осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично да представят в Националната агенция за приходите данните, посочени в т. 1 и т. 2 от нормата. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица задължението за осигуряване за изброените лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от Кодекса за социално осигуряване, вкл. и за регистрираните земеделски производители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. По силата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата самоосигуряващите се лица сами определят вида на осигуряването с подаване на декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП. По делото е установено, че за жалбоподателя не са внесени дължимите осигурителни вноски съобразно избрания от него вид на осигуряване като земеделски производител и не са подадени декларации обр. № 1 с данни относно вида на внесените осигурителни вноски, в какъвто смисъл са дадените задължителни предписания. Макар с декларацията си от 28.05.2012 г. касаторът да е декларирал прекъсване на дейността като земеделски производител от 1.01.2009 г., то правилно съдът е приел, че такова деклариране с обратно действие е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, съгласно която при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. В случая прекъсването на дейността като земеделски производител е направено от касационния жалбоподател с подаването на декларация от 28.05.2012 г. Като е достигнал до извод, че оспорените задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и решението, с което са потвърдени, са издадени от компетентни органи при спазване на процесуалния и материалния закон, Административният съд - Пазарджик е постановил съдебен акт в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда са направени при точно установена фактическа обстановка и при правилно прилагане на относимите материалноправни норми. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което е и доводът за необоснованост на съдебното решение. Настоящият състав не констатира и допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на защита на Аликанов не е нарушено и няма данни да е бил ограничаван при осъществяване на процесуалните си права в първоинстанционното производство, в какъвто смисъл са твърденията в касационната жалба. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени изложените от него възражения, като изводите на съда са съответни на доказателствата по делото. Цитираното в касационната жалба адм. дело № 781/2012 г. на Административен съд - Пазарджик е с предмет оспорване на други административни актове и решението по него е постановено при различна фактическа установеност, поради което доводът за идентичност в случаите е неоснователен. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,