Решение № 5332 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9193/2011 г.

Решение № 5332 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9193/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Джонов Каменчов срещу решение от 02.06.2011 г., постановено от Административен съд Монтана, трети състав по адм. д. № 204/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - кметът на община Монтана, не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Армин Иванов Захариев, с представено по делото писмено възражение, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Останалите заинтересовани страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 447 от 16.03.2011 г., с която кметът на община Монтана е разпоредил изземване по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ на новообразуван имот № 18.404 по плана на новообразуваните имоти за м. "Парта", землището на гр. Монтана от Георги Джонов Каменчов. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че са налице материално-правните предпоставки за постановяване на заповед за принудително изземване на имота, който се владее от адресата без правно основание. Съдът е приел, че имота е възстановен на наследници на Захари Иванов Младенов и се владее от Георги Джонов. По отношение на възражението, че имота са владее на правно основание, съдът е приел, че в хода на производството е установено, че за ползвателя не е признато право на трансформация на правото на ползване в право на собственост, поради което доводите в тази насока са преценени като неоснователни. На следващо място съдът е приел, че в хода на административното производство не могат да се установяват и разглеждат облигационни отношения във връзка с твърдението за право на задържане, на което бившия ползвател има право до изплащане на подобренията в имота. По тези доводи съдът е преценил, че жалбата е неоснователна и я отхвърлил. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати инвокираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. При тази законова разпоредба следва правния извод, че административният ред за изземване на земеделски имоти, по отношение на които собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, включва единствено изследване на законовите предпоставки за това. Тези законови предпоставки са да е възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците и това ползване да е без правно основание. Касационният жалбоподател не са оспорва факта, че именно той владее този имот към момента на издаване на оспорената заповед. Безспорно е установено наличие и на втората предпоставка за издаване на оспорената заповед - заявителите са се легитимирали като собственици със заповед № 1167 от 27.05.2010 г., с която е възстановено правото им на собственост на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Основния спор е по отношение на това дали е налице правно основание на което бившия ползвател владее имота. Настоящият състав не възприема доводи, че учредено право на ползване по реда на ПМС № 1/1981 г. съставлява правно основание за ползване на имота. Съгласно разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с приемането на този закон се прекратява правото на ползване по отношение на земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Предвиден е административен ред за трансформиране на право на ползване в право на собственост. От приложените съдебни решение е установено, че за касационния жалбоподател не е признато това право. При това положение не може да се приеме, че той владее имота на правно основание. На следващо място несъстоятелни са доводите, че той владее имота при условията на регламентираното в § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ право на задържане. Правото на задържане за правоимащите по § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, възниква от момента на одобряване на оценка на подобренията по реда на § 31, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Само по този административен ред се признават правата на бившите ползватели, съответно възниква задължение за бившия собственик да заплати подобренията във възстановения имот. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение