Решение № 17341 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10209/2011 г.

Решение № 17341 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10209/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Бургас, против Решение № 844/20.06.2011 г. по адм. д. № 1638/2010 г. на Бургаския административен съд, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно доводите за неправилност на обжалваното решение са, че същото е постановено при отсъствие на предпоставките по § 4а, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за да бъде извършена оценка на имота по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Ответниците по делото Игнат Димитров Нанков и Анна Димитрова Нанкова, и двамата от гр. Бургас, не вземат становище по касационната жалба. Прокурора при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея доводи. Според него правилно административния съд е приел, че оспорената Заповед № 1956/13.07.2010 г. на Кмета на община Бургас, с която на Игнат Димитров Нанков и Анна Димитрова Нанкова, и двамата от гр. Бургас, в качеството им на наследници на Димитър Игнатов Нанков е отказано да придобият правото на собственост върху УПИ ХХIХ-89, в кв. 6, по плана на в. з. Боровете, землище кв. Банево, гр. Бургас с площ 598 кв. м. е незаконосъобразна и я отменил като такава. Според прокурора, са налице предпоставките на 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за трансформиране правото на ползване на жалбоподателите, в качеството на наследници на Димитър Игнатов Нанков в право на собственост по отношение на предоставения за ползване имот. Имотът е бил предоставен за ползване на наследодателЯ на жалбоподателите по реда на ПМС № 1/1981 г., което е от нормативните актове посочени в разпоредбата на § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. като акт, въз основа на който могат да бъдат придобити права по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Втората предпоставка е имотът да е общинска или държавна земя. От приложеният по делото АЧОС № 1564/02.12.1999 г. е установено, че имотът е частна общинска собственост и за него няма признато право на собственост на бивши собственици, което е последната предпоставка очертана в § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 1538/2010 г. на Бургаския административен съд е било образувано по жалбата на Игнат Димитров Нанков и Анна Димитрова Нанкова, и двамата от гр. Бургас, в качеството им на наследници на Димитър Игнатов Нанков, бивш жител на гр. Бургас, срещу Заповед № 1956/13.07.2010 г. на Кмета на Община Бургас, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е отказано да им признае правото да придобият собствеността върху УПИ ХХIХ-89, в кв. 6 по плана на вилна зона "Боровете", землище кв. "Банево", гр. Бургас, целият с площ от 598 кв. м. Твърденията в жалбата са били за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С обжалваното решение Бургаския административен съд е отменил като незаконосъобразна заповедта на Кмета на Община Бургас и е изпратил преписката на административния орган за възлагане извършването на оценката на имота по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. Приел, че материалноправните предпоставки за трансформация на правото на ползване в право на собственост върху земеделски земи предоставени за ползване имот по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се съдържат в нормите на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват правото на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерски съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. С оглед липсата на изградена постройка върху имота до 1 март 1991 г. административния съд с решението си е приел, че хипотезата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в случая е неприложима. По отношение разпоредбата на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ административния съд е приел, че трансформацията на правото на ползване в право на собственост е обусловена при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки - правото на ползвателя да е учредено по посочените в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове върху общинска или държавна земя, и собствеността върху тази земя да не е възстановена на граждани. Приел е, че първата предвидена предпоставка на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ е удостоверено с представеното Удостоверение № 138/26.12.1986 г. на Странджанския районен съвет гр. Бургас от което е видно, че на наследодателя на жалбоподателите е предоставено правото на ползване върху земеделския имот по реда на ПМС № 1/1981 г., което е измежду актовете предвидени в § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. Приел е, че с приложеният към преписката АЧОС № 1564/2.12.1999 г. е установена и втората кумулативна предпоставка по § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ - имота да е общинска собственост и за него не е признато право на собственост на граждани. Въз основа на това е направил извод, че са налице всички изискуеми предпоставки по § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на собственост върху ползвателския имот предоставен на наследодателя на жалбоподателите, поради което е отменил като незаконосъобразна заповедта на Кмета на Община Бургас и е върнал преписката на административния орган за извършване на оценка на имота по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. Обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. При обсъждане законосъобразността на заповедта на Кмета на Община Бургас административния съд се е задоволи единствено да изследва обстоятелствата заложени в разпоредбата на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без да обсъди и анализира всички законови и подзаконови разпоредби имащи отношение към законосъобразността на административния акт. С разпоредбата на § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидено още едно допълнително условие за трансформиране правото на ползване в право на собственост наред с тези предвидени в ал. 5 на същата разпоредба а именно, че за придобиване правото на собственост при изпълнение условията на § 4а и § 4б, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо ползвателите да заявят правото си пред общината в срок до 31. 01.1998 г. В конкретния случай молбата, с която наследодателя на жалбоподателите е заявил правото си пред Община Бургас, както и административния съд е приел в мотивите си към решението, е входирана в Община Бургас под № 0094Д-42 на 04.02.1998 г., т. е. след установения в § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ срок - до 31.01.1998 г. Към преписката липсват доказателства, от които да се установи, че този срок е спазен. Не е допустимо произнасяне по съществото на спора по искането при условие, че срока за депозиране на искането е бил пропуснат. Още нещо, с разпоредбата на § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е предвидено, че ползвателите които имат правата по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не са ги заявили, подават заявление до кмета на общината по местонахождението на имота в срок до 31 януари 1998 г. Освен крайния срок, до който могат да се подават заявленията, с цитираната разпоредба е установено и още едно изискване, а именно ползвателят до този момент да не е заявил своето право. Към административната преписка на л. 14 е приложена молба на Димитър Игнатов Нанков вх. № 2020/2.12.1994 г. до Кмета на Община Бургас, от която се вижда, че същият е направил искане за закупуване на предоставената му за ползване земеделска земя по ПМС № 1/1981 г. - нива с площ от 0,6 дка, кв. № 5, парцел № 19, находящ се в землището на с. Банево, м. "Боровете" като към молбата си е приложил писмени доказателства, в това число и Удостоверение № 18/26.12.1986 г. на Странджанския районен съвет гр. Бургас за предоставяне правото на ползване върху земеделската земя. От Приложеното на л. 13 по делото писмо изх. № 2020/16.03.1995 г. на Община Бургас до Димитър Нанков се установява, че му е отказано трансформиране правото на ползване в право на собственост върху горния земеделския имот. Следователно, ползвателя на земеделския имот още през 1994 г. е заявил искането си за трансформиране правото на ползване върху земеделския имот в право на собственост, поради което и в съответствие с разпоредбата на § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. е недопустимо повторното заявяване на това право при условията на ПМС № 456/1997 г. Цитираната разпоредба допуска тази възможност само по отношение на ползвателите, които до момента не са упражнили своето право. Бургаският административен съд с решението си като не е преценил изложените по-горе обстоятелства е постановил съдебният си акт в противоречие с материалноправните разпоредби на § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСЗЗ, което е основание за неговата отмяна, като вместо него Върховният административен съд постанови решение по същество като отхвърли като неоснователна жалбата на Игнат Димитров Нанков и Анна Димитрова Нанкова, и двамата от гр. Бургас, против Заповед № 1956/13.07.2010 г. на Кмета на Община Бургас. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение