Решение № 385 от 16.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 392/2009 г.

Решение № 385 от 16.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 392/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по реда на глава тридесет и трета "Възобновяване на наказателни дела" от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор за възобновяване на в н о х д № 1721/2008 г. по описа на ОС-Варна и отмяна на постановеното по него решение № 285/23.12.2008 г., с което е потвърдена изцяло оправдателната присъда № 43 постановена по н о х д № 4170/2006 г., по описа на РС-Варна, 22 състав, с която Р. М. Е. е признат за невиновен в престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. В искането се твърди, че са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, като предпоставка за процесуална допустимост на възобновяването по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, с уточнението, че процесуалните нарушения са довели до неправилно приложение на закона. В искането са изложени многобройни аргументи за нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК, относно задължението на съдилищата да вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Сезиращият ВКС процесуален документ е структуриран в две части, на безспорни и спорни доказателства, като по отношение на втората част са изложени доводи, че съдът е нарушил посочения принцип по чл. 14, ал. 1, тъй като е взел решението на базата на непълнота на обсъдените обстоятелства, тъй като са обсъдени само гласни доказателства, а са игнорирани всички останали писмени доказателства. От това служебно може да се изведе и довод за допуснато нарушение на чл. 107, ал. 5 НПК. В искането се поддържа, че допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до ограничаване правата на обвинението - както на прокуратурата, така и на частния обвинител и неговите повереници, като страни във въззивното производство и те не са могли да постигнат осъждане на виновното лице по обвинение в престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. Направено е искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на ОС- Варна, с указания за отстраняване на процесуалните нарушения. Пред касационната инстанция, оправданият Р. Е. се явява лично и изрично изразява становище делото да се разгледа в отсъствие на защитника му, тъй като последният е изготвил писмено становище по въпросите поставени в искането на Главния прокурор, което той представя. В него са изложени аргументи за оставяне на искането без уважение, с поддържане на защитната теза от самото повдигане на обвинението спрямо Е. - липса като на субективни, така и на обективни предпоставки за наказателната му отговорност. В писмената защита се позовава на решение по гражданско дело № 4574/2004 г. на Варненския районен съд, образувано по иск на К., което към настоящия момент е висящо пред въззивна инстанция. Твърди, че в случая се касае за типичен гражданско правен спор, който следва да се реши по съответния ред, вместо да се използува наказателната репресия за цели различни от тези посочени в чл. 1, ал. 1 НК. Прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Гражданският ищец, редовно призован не се явява. Изпраща да го представляват двама повереници, упълномощени за производството пред ВКС - адв. П от САК. Те поддържат искането, като в пледоарията си пресъздават доводите изложени в техния сигнал до Главния прокурор, респ. в съобразителната частна искането. Настояват за отмяна на въззивното решение, по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е неоснователно. С атакуваното въззивно решение е потвърдена цитираната вече присъда на Варненския районен съд, с която оправданият Р. Е. е бил признат за невиновен в това, че в периода м. август 2001 г. до 30.04.2003 г., в гр. В., самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго - Х. Х. К. свое предполагаемо право - собственост върху недвижим имот № 3* по плана на КК "Чайка", като извършил доизграждане на ограда, малък басейн, фонтан, беседка, бар плот, бетонни алеи и др. съоръжения, като случаят е немаловажен - прест. по чл. 323, ал. 1 НК. Потвърдена е присъдата и в гражданско-осъдителната част, с която е отхвърлен приетият за съвместно разглеждане граждански иск. Законосъобразността на въззивното решение се оспорва от гледна точка на задължението на съда да формира вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивните доводи на частите обвинители са се свеждали до необоснованост на оправдателната присъда на районния съд и съставът на втората инстанция е дал убедителен отговор на всички възражения. Въпросът с липсата на съставомерност на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК, се споделя и от настоящия състав. Обоснован е изводът на проверявания съд, че преди инкриминирания период не е бил налице спор между Е, с предмет правото на собственост върху недвижим имот ПИ № 3* по плана на КК "Чайка"- гр. В. Такава претенция е заявена пред съда за първи път през 2004 г. Освен това, защитата на оправдания Е. е представила пред въззивния съд решение на граждански съд № 1265/2.05.2007 г., постановено Варненския районен съд по гр. д. № 4574/2007 г., образувано по искове на К. с правно основание чл. 108, 109 и 109а ЗС, които са отхвърлени. От една страна, по настоящето дело е установено, че Е. е закупил на 15.04.1999 г. имот, в границите на който се намира и парцел ****И № 3* с титуляр - собственик Х. К. установено е и това, че имота на К. не бил материализиран с граници, съществен белег за идентификация на недвижим имот, въпреки че е придобит през 1997 г. При това положение, създадено извън знанието на Е. и при положение, че не е бил уведомен за съществуването на друг имот в пределите на закупения от него, с площ над 7 дка, правилно е прието, че той е действал със съзнанието, че се разпорежда в своя собствен имот. От друга, в съдебната практика и доктрината не се спори, че разграничителният критерии между съставите по чл. 323, ал. 1 НК /каквото е обвинението по настоящия казус/ и по чл. 323, ал. 2 НК са: - по алинея първа, самоуправните действия на дееца са свързани със самоволно осъществяване на едно свое право, оспорвано от други лица, страни по едно имуществено правоотношение, което още не е разрешено от компетентните органи; - по алинея втора, обратното, спорът с недвижимия имот вече окончателно е решен от съд, но деецът въпреки че е отстранен от имота по надлежния ред отново го завземе. В случая, макар и след инкриминирания период, доколкото К. е търсил гражданско-правна защита на правата си на собственик, относно претендирания от него имот, представените по делото доказателства не потвърждават претенцията му. Не е основателно възражението поверениците на частния обвинител, за нарушение на процесуалните правила при анализа на доказателствата и по конкретно, че въззивният съд избирателно е обсъждал предимно гласни, а не писмените доказателства. Посоченото по горе и изложеното на л. 55 и 56 от съобразителната част на атакуваното решение, опровергават това твърдение. Поради изложеното настоящият състав приема, че решението на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена тезата на частното обвинение за съставомерност на деянието по чл. 323, ал. 1 НК, с автор оправдания Е., е взето при спазване на процесуалното изискване за формиране на вътрешното съдийско убеждение. Затова няма процесуално основание за отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена оправдателната присъда, по реда на възобновяване на наказателното производство. Ето защо, искането Главния прокурор следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение