Решение № 7821 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14605/2015 г.

Решение № 7821 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14605/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт И. К., в качеството й на процесуален представител на А. Г. Г., директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С., срещу решение № 6376 от 23.10.2015 г. по адм. дело № 800 по описа за 2015 г. на административния съд - С. град, постановено по реда на чл. 176 от АПК. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на искането, а именно допълване на решение № 4888 от 9.07.2015 г. по същото дело, с което е прогласен за нищожен ревизионен акт № 2251300403 от 21.05.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 2299 от 19.12.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. Ответната страна по касационната жалба - "Е. Е. Д." ООД оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по рея, по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от представляващия дружеството А. М. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор М. М. дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално недопустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд - С. град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2251300403 от 21.05.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 2299 от 19.12.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗКПО и ЗДДФЛ. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения от фактическо естество, а именно относно констатираните факти при осъществяване на първото административно производство и постановен ревизионен акт, както и при проведеното второ административно производство и постановен ревизионен акт от 21.05.2014 г. По повод преценката на съда относно законосъобразното определяне на задълженията на търговското дружество за ревизирания период и в изпълнение на законовото си задължение, е изследвал въпросът относно действителността на издадения административен акт. В решението си под № 4888 от 9.07.2015 г. административният съд е изложил подробни както фактически, така и правни изводи и е обосновал извод за нищожност на ревизионния акт. С диспозитива на решението той е прогласил тази нищожност. Срещу постановения съдебен акт няма постъпила касационна жалба, като в законовия срок по чл. 176 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, е направено искане за допълване на решението. Искането е насочено към допълване чрез вписване на указание за изпращане на преписката на съотвения компетентен административен орган със задължителни указания по прилагане на закона. В мотивите на постановеното в това производство решение под № 6376 от 23.10.2015 г. съдът е приел, че искането е допустимо като подадено в срок и от надлежна страна, но е неоснователно. Обосноваването му се основава на анализа на разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, в която са уредени правомощията на съдебната инстанция при осъществявания от нея съдебен инстанционен контрол, като в ал. 2 са конкретизирани. Съдът основно се е аргументирал с ал. 3 от правната норма, в която е посочено, че когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът следва да го отмени и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Другият аргумент се съдържа в ал. 4 от нея, а именно не се позволява прилагането на предходната алинея, когато се касае за ревизионни актове. Настоящият съдебен състав споделя тези правни съображения на първоинстанционния съд поради тяхната правилност и коректност. В мотивите на решението предмет на сегашния касационен инстанционен контрол е приет като втори основен аргумент този, свързан с характера на разпоредбата на чл. 173, ал. 1 и ал. 2 от АПК, респ. с това дали е налице препращане към тази норма по силата на § 2 от ДР на ДОПК. Изводът на съда е за специалния характер на разпоредбата на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК и общия такъв на тази от АПК. Според съда след като в специалния закон липсва правомощие съдът да върне преписката на органа издал акта в случаите, когато е прогласен за нищожност, то не може да се осъществи правоприлагане чрез препращане към други общи разпоредби, тези от АПК, което се осъществява при неуреждане на такива правомощия. Това се дължи преди всичко на уреждане на тези правомощия на компетентния съд изрично в специална норма от приложимия процесуален закон - Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Това уреждане е чрез изключване на категорията административни актове . ревизионни актове. Настоящият съдебен състав споделя изцяло и тези правни съображения на първоинстанционния съд, като следва да се посочи, че касационната жалба има като основно съдържание това относно анализа на чл. 173 от АПК и относимостта на тази норма към настоящия спор. Следва да се сподели и становището на представителя на ответната страна, изразено в отговора му по чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК, а именно, че нищожният ревизионен акт е издаден в едно незаконосъобразно развило се административно производство. Настоящият съдебен състав намира, че правилно съдът е приложим цитираните правни норми от ДОПК и при преценката за основателност на искането за допълване на решението е приел, че не са налице законовите изисквания затова. Налице е изцяло произнасяне по спора, с който е сезиран съда, формулиран по-горе в мотивите на настоящото решение, като за административния съд не съществува задължения да връща делото като преписка за разглеждане от компетентния орган със задължителни указания за прилагане на закона. Съдът е осъществил съдебния инстанционен контрол, като на първо място в него, по силата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, се разглежда въпросът относно валидността на акта и след като е констатирал допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и конкретно на материалноправните предпоставки по повод възлагането и издаването на ревизионния акт, то той няма задължения да тълкува закона и дава задължителни указания по прилагането му, което би следвало от изрично уредена правна норма. Законодателната техника в случая се свежда до изключването на такива правомощия на съда в посочените категории случаи. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат, понеже такива не са поискани. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение