Решение № 795 от 31.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10607/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. А. Д., чрез процесуален представител, срещу Решение 1631 от 17.09.2024 г., постановено по адм. дело 563/2024 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 251-ЧМИ от 29.08.2024 г. на Общинската избирателна комисия (ОИК) Мездра за предсрочно прекратяване на пълномощията му като кмет на кметство с. Крета, община Мездра. /Навсякъде в решението, първоинстанционната и касационната жалба се посочва решение 251-ЧМИ от 29.08.2024 г. на ОИК, доколкото касае частичните местни избори. Така е посочено и в протокола от заседанието на ОИК от същата дата. Номерът на решението по преписката обаче, не съдържа буквата Ч/. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и счита, че е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се твърдения, че жалбоподателят с оглед правилото на чл. 41, ал. 3 ЗМСМА е предприел всички възможни действия. Моли съдебното решение да бъде отменено. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от адв. Моллов, който поддържа касационната жалба. Ответникът Общинска избирателна комисия (ОИК) - Мездра, в представен писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба, счита решението за правилно. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд Враца е образувано по жалба на В. А. Д. срещу Решение 251-ЧМИ от 29.08.2024 г. на Общинската избирателна комисия Мездра. С атакуваното решение на основание чл. 87 ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 463 от Изборния кодекс, чл. 42, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА Общинска избирателна комисия - Мездра е прекратила предсрочно пълномощията му на кмет на кметство на село Крета. От фактическа страна е установено, че правомощията на жалбоподателя като кмет на село Крета вече веднъж са били прекратени с Решение 201-МИ/03.01.2024 г. на Общинска избирателна комисия Мездра на основание чл. 87, ал. 1, т. 1, вр. чл. 463 от ИК и чл. 42, ал. 3, вр. чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА. Това решение е потвърдено от съда. На 23.06.2024 г. са произведени частични местни избори, като с Решение 250-ЧМИ/23.06.2024 г. на ОИК Мездра, В. Д. е обявен за избран за кмет на село Крета. Положил е клетва на 27.06.2024 г. Установено е, че жалбоподателят е бил управител и едноличен собственик на капитала на две търговски дружества. Предприел е действия за освобождаване от длъжност като управител на дружествата и за прехвърляне на дружествените дялове на друго лице. Заличен е като управител, но прехвърлянето на дружествените дялове е отказано, поради запор на дяловете му в двете дружества - Запорно съобщение с изх. 36843 от 09.07.2024 г. и Запорно съобщение с изх. 36844 от 09.07.2024 г. С обжалваното понастоящем съдебно решение административният съд е отхвърлил жалбата на В. Д. срещу Решение 251-ЧМИ от 29.08.2024 г. на Общинската избирателна комисия Мездра. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Враца е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, изложени са фактическите и правни основания и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, решението е взето при наличие на изискуемия кворум и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Установил е, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал.1, т.5 от ЗМСМА и макар че в посочения месечен срок е предприел действия по заличаването му като управител на две еднолични търговски дружества с ограничена отговорност, е останал едноличен собственик на капитала и на двете дружества. По горните съображения административният съд е потвърдил решението на ОИК Мездра. Съдебното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати цитираните в касационната жалба пороци, които да съставляват касационни основания за отмяната му по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С постановения акт, решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, по която страните не спорят. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Правилен е изводът на Административен съд - Враца за законосъобразност на решението на ОИК - Мездра поради съответствието му с материалноправните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА във връзка с разпоредбата на чл. 41, ал. 3 вр. ал.1 от ЗМСМА. С разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА са уредени алтернативни хипотези на несъвместимост, всяка една от които съставлява самостоятелно основание за предсрочно прекратяване пълномощията на кмет на община. Изискването е строго формално, валидно е за целия период на мандата и е продиктувано от волята на законодателя да изключи всяка потенциална възможност за конфликт на интереси и злоупотреба със служебни права. В този случай съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА в едномесечен срок от обявяването на изборните резултати лице, което осъществява дейност или заема длъжност, посочена в ал.1, следва да предприеме необходимите действия за прекратяване на дейността или за освобождаване от заеманата длъжност и да уведоми писмено за това председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия. Неизпълнението на изискванията на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА води до предсрочно прекратяване пълномощията на кмета според изричната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА. По делото безспорно е установено, че касационният жалбоподател, макар и в посочения по-горе едномесечен срок да е предприел действия по заличаването му като управител на двете еднолични дружества с ограничена отговорност, е останал едноличен собственик на капитала и на двете дружества. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от ТЗ едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание (чл. 137, ал. 1 от ТЗ), за което съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма. С оглед на това и предвид тълкуването на понятието "търговска дейност" по смисъла на утвърдената съдебна практика, правилно е прието, че физическото лице- едноличен собственик на капитала на ЕООД, замествайки общото събрание на дружеството, извършва търговска дейност, като за това е без значение обстоятелството дали същият управлява дружеството лично или чрез трето лице (чл. 147, ал. 1 от ТЗ). Не може да бъде споделена тезата, че физическото лице съдружник, участвайки в дейността на общото събрание на търговското дружество, в което същото притежава дялове, не осъществявало търговска дейност в същинския смисъл на това понятие. Нещо повече дори да се приеме, че дейността по вземане на решения от компетентността на общото събрание на ЕООД не е същинска търговска дейност, то и в този случай по отношение на В. Д. е налице несъвместимост с кметската длъжност по смисъла на чл.41, ал.1 от ЗМСМА, неотстранена в предвидения в същия закон едномесечен срок. В качеството си на едноличен собственик на капитала на притежаваните от него две ЕООД, който по силата на изричния законов текст на чл. 147, ал. 2 от ТЗ решава въпросите от компетентността на общото събрание на дружествата, Д. участва в управителните органи на същите дружества по смисъла на чл.41, ал.1, последна хипотеза на ЗМСМА и няма значение дали търговското дружество извършва активна търговска дейност или не /В т.см. Решение 256/11.01.2023г. по адм.д. 6905/2022г. по описа на ВАС, Решение 8880 от 27.07.2021 г. по адм.дело 4099 от 2021 г., Решение 13672 от 16.12.2024 г. по адм.дело 7738 от 2024 г. /. Освен това, настоящата инстанция намира, че В. А. Д. не е предприел всички необходими действия, за да изпълни изискванията на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА по прекратяване на правното положение на несъвместимост. Още с издаването на първото решение на ОИК Мездра от 03.01.2024 г., обстоятелствата, които водят до несъвместимост на заеманата от жалбоподателя публична длъжност като кмет на кметство и качеството на едноличен собственик на капитала на търговско дружество, са били известни на Д.. Същите тези обстоятелства стават причина и за повторното предсрочното прекратяване на правомощията му като кмет с решението на ОИК, което е предмет на настоящата съдебна проверка. Д. е имал достатъчно време да организира и да изпълни необходимите действия, за да спази изискванията на закона. Действително, наложените запори на дружествени дялове са обстоятелства, които не зависят от волята на жалбоподателя, но това не го освобождава от отговорност да предприеме всички възможни действия, за да прекрати правното положение на несъвместимост като например изпълни задълженията си по наложените запори /дори и разсрочено/ и те да бъдат вдигнати, за да може прехвърлянето на дяловете да бъде вписано в Търговския регистър. Предвид съществуващата императивна правна уредба, задължение на всеки избран кмет е да се съобрази с нея и да я изпълни. Налице са предпоставките на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА за предсрочно прекратяване пълномощията на кмет не защото не са предприети действия, а защото предприетите от Д. действия не са били необходимите за освобождаване от несъвместимостта. Ето защо се прилага санкцията - предсрочно прекратяване на пълномощията му по силата на конститутивно решение на ОИК, което се приема в условията на обвързана компетентност. С оглед на изложеното, настоящият състав намира за законосъобразни изводите на АдмС - Враца, че Решение 251-ЧМИ от 29.08.2024 г. на Общинската избирателна комисия (ОИК) Мездра е законосъобразно. По отношение искането за спиране, настоящият състав на Трето отделение на ВАС, намира същото за неоснователно, доколкото Административен съд Враца се е произнесъл с Определение 1616 от 13.09.2024 г. по подобно искане, а касаторът не твърди настъпването на нови обстоятелства, които да налагат ново произнасяне на съда. По изложените по-горе съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение