Решение № 472 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2057/2015 г.

Решение № 472 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2057/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по подадена от Т. П. А. и А. Н. А., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1550/5.11.2014 г., постановено по в. гр. дело № 1159/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на двамата молители срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 31.10.2013 г. по изп. дело № 20127110400950 на ЧСИ Д. П. -Я. с рег. № 711. В молбата (предвид и уточнението й) се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Поддържа се, че молителите - длъжници по изпълнителното дело, вследствие нарушаване на правилата на чл. 428, ал. 1 и ал. 2 от ГПК - не получили покани за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, били лишени от възможност да участват в производството по делото. Ответниците по молбата за отмяна [фирма] и [фирма] излагат становища и съображения за неоснователност на молбата, а първият от тях - и за недопустимост на същата. Както е прието и в определение № 148/24.04.2015 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяната е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съдебното производство, по което е постановено атакуваното от молителите решение № 1550/5.11.2014 г., е такова и се е развило по процесуалния ред за обжалване действията на съдебния изпълнител. Окръжният съд е приел за разглеждане жалбата по чл. 435, ал. 3 от ГПК на молителите и я разгледал в открито съдебно заседание, за което те са били редовно призовани и в което са били представлявани от упълномощен от тях адвокат. С това правото на участие на молителите в съдебното производство е било осигурено и надлежно упражнено. Дори и да е било допуснато, соченото в молбата за отмяна, нарушение на правилата на чл. 428, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, изразяващо се в невръчване или в нередовно връчване на молителите на покани за доброволно изпълнение и на съдебната заповед за изпълнение, то същото би засегнало правото им на участие в изпълнителното производство, но по никакъв начин не е довело до лишаване от възможността им да участват в съдебното производството по делото, по което е било постановено - по реда на чл. 435 - 438 от ГПК, решението, чиято отмяна те искат. С оглед всичко гореизложено, - тъй като обективно не е налице наведеното от молителите основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, молбата им за отмяна на влязлото в сила съдебно решение следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, молителите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбата за отмяна [фирма], претендираните от последния разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на минималното адвокатско възнаграждение, което, определено съгласно чл. 9, ал. 4, изреч. 1 - in fine от Нар. № 1/9.07.2004 г. за МРАВ на ВАдвС, възлиза на сумата 300 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение