Решение № 10453 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5639/2011 г.

Решение № 10453 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5639/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Лазарина Ангелова Ганева от гр. Бургас, подадена срещу решение № 2479/17.02.2011 г., постановено по адм. дело № 4782/2010 г. на Върховния административен съд - седмо отделение. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК, съдът като обсъди посочените в жалбата пороци на съдебното решение и служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 14, ал. 2 във вр. с чл. 64 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), образувано по жалба на Лазарина Ангелова Ганева, е упражнила контрол за законосъобразност на решение № 208/5.03.2010 г. КЗК, постановено по преписка № КЗК-947/28.10.2009 г. в частта, в която е установено, че е извършила нарушение по чл. 29 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4 пр. първо от ЗЗК и наложена глоба в размер на 500 лв. При проверката за законосъобразност на оспореното решение на КЗК съгласно чл. 146, ал. 1 АПК и на основанията за отмяна, поддържани от жалбоподателката, и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, жалбата е неоснователна. Съдът е приел за установено, че жалбоподателката за периода от 2002 до 2009 г. е изготвяла срещу заплащане договори, проекти на нотариални актове, декларации, извършва регистрации на фирми на граждани, документи за прехвърляне на МПС и застрахователни услуги. Анализирайки реално осъществяваната от жалбоподателката стопанска дейност като физическо лице под формата на услуги от различен характер съдът е приел, че същата има характер на адвокатска професия по Закона за адвокатурата (чл. 24, ал. 1) и Наредба № 1/9.07.2004 г., което представлява нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 29 ЗЗК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 4 от Закона за адвокатурата. При установените обстоятелства по делото съдът законосъобразно е приел, че жалбоподателката като физическо лице е осъществявала срещу заплащане услуги, които са присъщи на адвокатската професия, посочени в чл. 24 от ЗА и чл. 6, т. 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г. Тази дейност обаче е осъществявана от лицето при липса на изискванията, предвидени в чл. 3 и чл. 4 от ЗА, наличие на висше юридическо образование с юридическа правоспособност, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия. За констатираното нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4, пр. първо от ЗЗК съдът е изложил подробни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Безспорно е установено в производството пред КЗК и с постановлението за отказ на районна прокуратура - Бургас, че жалбоподателката е предлагала услуги от различен характер като е изготвяла срещу заплащане договори, проекти на нотариални актове, декларации, извършвала е регистрации на фирми на граждани, изготвяла е документи за прехвърляне на МПС. Фактическото предлагане на тези услуги, които са присъщи за адвокатската професия по смисъла на чл. 24 3А, поставят жалбоподателката в конкурентни отношения с адвокатите внесли жалба до районна прокуратура - Бургас. По изложените съображения решението е правилно и следва да се остави в сила. На ответната страна - КЗК следва, да се присъди минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,