Решение № 13670 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8666/2010 г.

Решение № 13670 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8666/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните чрез неговия пълномощник срещу решение № 6398/14.05.2010 г. по адм. д. № 16178/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд в частта, с която е отменено прекратяването на служебното правоотношение на Тодор Иванов Гюров за длъжността директор на Областна дирекция "Земеделие"-София град при Главна дирекция "Земеделие" при Министерството на земеделието и храните. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Тодор Иванов Гюров чрез своя представил намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Гюров срещу заповед № РД-15-913/13.11.2009 г. на касатора, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 от ЗДСл и Постановление на Министерски съвет № 265 от 10.11.2009 г., считано от 13.11.2009 г., е прекратено служебното му правоотношение за длъжността директор на Областна дирекция "Земеделие" - София град при Главна дирекция "Земеделие" при Министерството на земеделието и храните. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е оставил без разглеждане искането за възстановяване на заеманата на длъжност, като е прекратил производството в тази му част. Развил е следните доводи: С Постановление № 265 от 10.11.2009 г. за приемане на устройствен правилник на МЗХ и създаване на областни дирекции "Земеделие" е прието, че се създават посочените дирекции като специализирани териториални администрации към министъра на земеделието и храните чрез преобразуване на областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на МЗХ. Съгласно § 1, ал. 1 от ПЗР на посоченото ПМС трудовите и служебните правоотношения на служителите в областните дирекции "Земеделие" и в общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на МЗХ преминават към областните дирекции "Земеделие" по реда на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител. По делото, според решаващия съд, не се спори, че жалбодателят е имал качеството на държавен служител в областна дирекция "Земеделие" София-град, а съгласно правилото на чл. 87а от ЗДСл., при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. Следователно при предвидено по силата на посоченото ПМС преобразуване на областните дирекции "Земеделие" и общинските служби "Земеделие" в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на МЗХ в областни дирекции "Земеделие" като специализирани администрации към Министъра на земеделието и храните, служебното правоотношение на служителите от агенцията се запазва по силата на закона. Поради това заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Така постановеното решение необосновано: В този аспект съдът не е обсъдил всичките доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, поради което приетите за установени фактически констатации не се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е фактическата констатация на първоинстанционния съд, че след извършената структурна промяна служебното правоотношение за длъжността "директор" на областна дирекция "Земеделие" - София се е запазило. С ПМС № 265/10.11.2009 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните и създаване на областни дирекции "Земеделие" са създадени областни дирекции "Земеделие" като специализирани териториални администрации към министъра на земеделието и храните чрез преобразуване на областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на Министерството на земеделието и храните. Посочено е, че областните дирекции "Земеделие" са юридически лица на бюджетна издръжка, със седалище областните центрове, като дейността, структурата, организацията на работа и числеността на персонала на областните дирекции "Земеделие" се уреждат с устройствен правилник, издаден от министъра на земеделието и храните. В чл. 3 от ПМС № 265/10.11.2009 г. е предвидено, че областните дирекции "Земеделие" се ръководят и представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията. В мотивите си съдът не е обсъдил текста на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ПМС № 265/10.11.2009 г., който дефинира директора като орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗАдм, чието правоотношение възниква по силата на договор, който се сключва, изменя и прекратява от министъра на земеделието и храните. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗАдм предвижда, че ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт се считат за органи на изпълнителната власт. Поради това с влизането в сила на цитираното Постановление не е налице правна възможност Директор на Областна дирекция "Земеделие" да бъде държавен служител по смисъла на чл. 2 ЗДСл. Такава длъжност вече не съществува като позиция в длъжностното разписание на длъжностите, които се заемат по служебно или трудово правоотношение. Съгласно чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм директорите на областните дирекции "земеделие" се счита за органи на изпълнителната власт. Поради това е налице реално съкращаване на длъжността-като нормативно определена позиция в щатното разписание и като система от функции, задачи и задължения. След като релевантните за издаване на обжалвания административен акт юридически факти, с които правната норма свързва последицата на едностранното прекратяване на служебното правоотношение, са осъществени, административният акт е законосъобразен. Изводът на решаващия съд в обратния смисъл сочи на неправилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение в отменителната му обжалвана част следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата. В останалата му прекратителна част решението е влязло в сила като необжалвано. Воден от горното,