Решение № 7791 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3017/2020 г.

Решение № 7791 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3017/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Х. срещу решение № 39 от 06.01.2020 г., постановено по адм. дело № 10459 по описа 2019 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлено жалбата й срещу заповед № ЧР-Н-1423 от 21.08.2019 г. на председателя на Държавна агенция "Електронно управление", с която на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по същество на спора, а при условията на алтернативност да се върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на съдебни разноски с оглед на представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответната страна по касационната жалба – председателят на Държавна агенция "Електронно управление", чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Димитров, оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени наведените отменителни доводи и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № ЧР-Н-1423 от 21.08.2019 г., издадена от председателя на Държавна агенция "Електронно управление". С нея, на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от ЗДСл, във връзка с одобрен доклад № ЧР-З-355 от 20.08.2019 г. от Н. М., директор на дирекция "Информационни системи и оперативна съвместимост", е прекратено служебното правоотношение на Х., заемаща длъжността държавен експерт в отдел "Информационни системи", дирекция "Информационни системи и оперативна съвместимост", считано от 23.08.2019 г. В заповедта е посочено обезщетението, което следва да се изплати на лицето, а именно за неизползван годишен отпуск за 2019 г. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, като в същия е посочено и правното основание за издаването му - чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Актът отговаря на изискванията на чл. 108, ал. 1, изр. първо от ЗДСл, понеже съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Според съда при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът съдържа мотиви, като в обстоятелствената му част има позоваване на правнорелевантните факти, а удостоверяващите ги доказателства са приложени към административната преписка. Изложени са фактически предпоставки за извършената преценка, както и правното основание, което е позволило да се извърши контрол за законосъобразност на волеизявлението на административния орган при проверката за законосъобразност на акта, поради което е отхвърлена жалбата на П. Х. срещу процесната заповед като неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че съдебно решене е правилно постановено. С оглед приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото, Административен съд - София град е извел правилни изводи относно законосъобразността на оспорената, пред него, заповед за прекратяване служебното правоотношение на П. Х., издадена на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от ЗДСл. Спорът по делото е правен и се свежда до прилагането на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл., респ. тълкуването й при това прилагане. С изречение първо от нея законодателят е приел, че когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. При тълкуване на изречение първо на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл се налага изводът, че е установено самостоятелно основание за едностранно прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител от страна на органа по назначаването. С тази разпоредба се предоставя правна възможност на органа, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В разглеждания случай, правилно първостепенният съд е приел, че П. Х. е била назначена за първи път на държавна служба по смисъла на ЗДСл, въз основа на заповед № ЧР-Н-1054 от 28.09.2018 г., и конкретно за държавен служител на посочената длъжност в посочените отдел и дирекция на ДА "Електронно управление". Служебното правоотношение на жалбоподателката попада в хипотезата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, с която се дава възможност на органа по назначаването да го прекрати без предизвестие или в срока за изпитване. Налице са въведените от законодателя в чл. 12, ал. 1, изр. първо от ЗДСл, задължителни предпоставки – лицето да е назначено за първи път на държавна служба и прекратяването да е осъществено в посочения срок (лицето е назначено на посочената длъжност, считано от 01.10.2018 г. и считано от 23.08.2018 г. е прекратено служебното му правоотношение). И двете посочени материалноправни предпоставки са налице при издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, поради което и извършеното прекратяване на същото, на посоченото правно основание, е осъществено законосъобразно, до който извод е достигнал първоинстанционният съд. Следва да се посочи, че той подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателката, които са повторени и като касационни доводи (виж решение № 6175/17.05.2017 г. по адм. дело № 2185/2016 г.). Съдебен контрол върху съображенията на органа по назначаване при издаване на актове по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл не се осъществява. При постановяването му не са осъществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат на касатора, както и на ответната страна понеже тя не е поискала това. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,