Решение № 11535 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5602/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Л. Андреев от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Димитрова, срещу решение 2092 от 31.03.2021г., постановено по адм. дело 170/2021г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РА 30 283 от 25.08.2020г. на Главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: Бетонна алея с площадка, изградена около обща за имота водомерна шахта, намиращ се в имот идентификатор 68134.4236.9087 по кадастралната карта /КК/ на гр. София, УПИ XVIII 87, кв. 60, [местност] по плана на гр. София, с административен адрес [улица] като извършен без строителни книжа. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди на първо място, че е неправилен извода на съда, че спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ като излага подробни съображения защо счита, че не представлява строеж. Алтернативно твърди, че дори да се приеме, че спорният обект е строеж, то за изграждането му не се изисква издаване на разрешение за строеж, тъй като попада в хипотезата на чл. 151 ал. 1 т. 4 ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на Главния архитект на СО. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Главният архитект на СО с представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно, а касационната жалба е основателна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение Административен съд София - град (АССГ) е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му с представени по делото заповеди на кмета на СО правомощия и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ЗУТ в качеството му на благоустройствено съоръжение, трайно прикрепено към земята, което изменя субстанцията й, което пък благоустройствено съоръжение е приел, че подлежи на разрешителен режим. Приел е, че спорният обект не е част от вертикалната планировка на изградената в имота сграда близнак, тъй като по вертикалната планировка е предвидено изграждането на площадка пред цялата къща и алея към улицата, а в случая е изпълнена площадка само пред вилата откъм частта на единия близнак, собственост на жалбоподателя, която продължава като алея към улицата. По тези съображения е приел наличието на строеж, който е извършен без строителни книжа и предвид периода на извършването му след 31.03.2001г. е приел, че същият е незаконен строеж, не е търпим такъв и съответно подлежи на премахване. По тези съображения е отхвърлил оспорването на заповед РА 30 283 от 25.08.2020г. на Главния архитект на СО. Решението е неправилно. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, като въз основа на събраните доказателства са направени обаче неправилни изводи. Правилен е изводът на съда, че спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, но не и от категорията на благоустройствените съоръжения, тъй като не попада в нито една от хипотезите по чл. 64 98б от глава IV на ЗУТ. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, според която разпоредба незаконен е строеж или част от него, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В разпоредбата на чл. 151 ЗУТ подробно са предвидени изключенията, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж, а в ал. 1, т. 12 са посочени и градински и паркови елементи с височина до 2,5 м над прилежащия терен. От описанието на спорния строеж е видно, че се касае за изпълнена бетонова алея с площадка с дебелина от 25 см., дължина 20м. и ширина 4 м., изградена от лицето на недвижимия имот в неговите рамки до основното застрояване в него и изградена до съществуваща в имота подпорна стена, служеща за терасиране на имота и оформяне на тревна площ, с височина от 0,80 до 1,0м. над нивото на прилежащия терен. От така даденото описание на спорния строеж и установено като параметри от приетата по делото СТЕ, е видно, че спорната алея с площадка, по съществото си представлява градински елемент в рамките на двора с оглед и установеното терасиране на същия с обособяване на тревни площи, а не представлява съоръжение на техническа инфраструктура или благоустройствено такова, за което да се изисква издаване на разрешение за строеж. С оглед изложеното, процесната "Бетонна алея с площадка, изградена около обща за имота водомерна шахта" попада в обхвата на изключенията по чл. 151 ЗУТ и в частност на това по ал. 1 т. 12, за изграждането на които не се изисква разрешение за строеж, доколкото представлява вид градински елемент в рамките на двора на жалбоподателя. Предвид цитираната по горе разпоредба на чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ незаконен е строеж или част от него, когато е извършен без строителни книжа, но само в случаите, когато такива се изискват от закона. В настоящия случай за спорния строеж законът не изисква издаване на разрешение за строеж, тъй като същият попада в рамките на изключенията по чл. 151 ЗУТ, поради и което не е било налице правното основание за издаване на заповедта. В тази връзка оспорената заповед като издадена в противоречие със закона е незаконосъобразна. Като е достигнал до обратен извод АССГ е постановил оспореното съдебно решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед на Главния архитект на СО. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно не следва да бъде уважено. Неоснователно е и възражението на ответника по касация за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на касатора, тъй като видно от представените доказателства същото е договорено и заплатено в размер на 360 лв. с ДДС за всяка инстанция, много под минималното такова за представителство по дела по ЗУТ, предвидено в размер на 900 лв., по Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение