Решение № 14643 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13300/2012 г.

Решение № 14643 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13300/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Красимир Николов Янчев, подадена чрез процесуалния му представител адв. Георгиев, против решение № 5074 от 21.09.2012 г., постановено по адм. дело № 329 от 2010 г. от Административния съд - София-град. Претендира отмяна на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че направеното прихващане на дължимата сума с платеното обезщетение по чл. 106, ал. 2 и чл. 106, ал. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е незаконосъобразно, тъй като те се дължат на друго правно основание. Първото е с цел да се подпомогне държавният служител, докато си намери друга работа, а второто е за недадено предизвестие. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че тези две обезщетения са платени на отпаднало основание - поради отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Изложени са доводи, че обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и 4 от ЗДСл са дължими, като обезщетението по чл. 106, ал. 2 е дължимо, независимо дали заповедта за прекратяване на служебното правоотношение ще бъде отменена или не, а второто обезщетение е за неспазено предизвестие, тъй като ако то бе спазено, държавният служител би получил възнаграждение за срока на предизвестието. Иска се отмяна на решението в тази му част, както и в частта относно неприсъдените разноски. Ответникът по жалбата - Агенция "Митници", в писмено становище оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна и излага подробни съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд въз основа на доказателствата по делото намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Красимир Николов Янчев сумата от 5028,40 лв., представляващи обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие прекратяване на служебното му правоотношение, като за разликата до предявения размер от 7212 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлено е и искането за присъждане на разноски. За да постанови този резултат, съдът от първата инстанция е приел за установено от фактическа страна, че със заповед № 8597 от 18.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници" е било прекратено служебното правоотношение на Красимир Янчев, като с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 13472 от 2010 г. на пето отделение на Върховния административен съд заповедта е била отменена като незаконосъобразна. При тази фактическа установеност съдът е приел, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа вследствие на прекратяване на служебното му правоотношение, е основателна, т. е. за 10-те месеца, през които Янчев е останал без работа. Съдът е приел, че на ищеца се дължи обезщетение в размер на брутната му заплата към момента на признаване на уволнението за незаконосъобразно, а именно за 10-месечен период, определен от нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в редакцията й, действаща преди изменението на закона (ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.). Съдът е приел още, че през този период Янчев не е престирал труд другаде и съгласно заповед № 5075 от 26.10.2011 г. брутната му заплата е 580 лв. основна заплата + 24% за прослужено време, затова обезщетението следва да бъде в размер на 7212 лева. Размерът на обезщетението, изчислен на базата на представените доказателства по делото, не е оспорен от страните. При това положение съдът е счел, че исковата претенция е доказана по основание и размер. Няма спор по делото и относно факта, че на Янчев са платени обезщетението по чл. 106, ал. 2 ЗДСл в размер на две брутни заплати - 1442,40 лв., и обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 721,20 лв. за неспазено предизвестие за прекратяване на служебно правоотношение. Във връзка с направено възражение за прихващане съдът е извършил същото, като е приел, че искът е основателен и доказан до размер на 5028,40 лв., в какъвто размер го е уважил. Мотивите на съда са в смисъл, че след отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца платените от ответника обезщетения на основание чл. 106, ал. 2 и по чл. 106, ал. 4 ЗДСл се явяват платени на отпаднало основание. Счетено е, че предвид отпадането на основанието за изплащането на платените на ответника обезщетения те стават изискуеми от момента на поискването им, направено с отговора по исковата молба. Решението е неправилно единствено в частта относно извършеното прихващане на дължимото обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Видно от касационната жалба, спорният по делото въпрос се свежда до извършените прихващания на платените от ответника по касационната жалба - Агенция "Митници", обезщетения по чл. 106, ал. 2 и 4 от ЗДСл. Приспадането на изплатените обезщетения по реда на чл. 106, ал. 2 от дължимите от административния орган обезщетения във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е обсъждано в множество актове на Върховния административен съд и практиката в това отношение е еднозначна - такова приспадане е основателно, тъй като това са плащания, произтичащи от едно и също фактическо основание - прекратяването на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа. Разликата се явява единствено на плоскостта на законосъобразността на административния акт, с който е прекратено служебното правоотношение: в случаите, когато правоотношението е прекратено законосъобразно, дължимото от работодателя обезщетение е в размер на две месечни заплати; когато то е прекратено незаконосъобразно и актът, с който е извършено това, е отменен, дължимото обезщетение е в размер на 10 брутни месечни възнаграждения до изменението на закона. По отношение обаче на изплатените по реда на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл суми за неотправено предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение и дължимото от работодателя обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от същия закон, т. е. за времето, през което служителят е останал без работа, прихващане не може да се направи, тъй като не става въпрос за ликвидни, изискуеми и почиващи на едно и също правно основание насрещни вземания. Основанието за изплащане на обезщетение по реда на чл. 106, ал. 4 е неизпълнение на законово регламентирано задължение да се отправи предизвестие за прекратяване на служебно правоотношение, докато предпоставката, обуславяща приложимостта на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, е наличието на влязло в сила съдебно решение, с което се отменя заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Това е така, тъй като ако той бе спазен, държавният служител щеше да получи трудово възнаграждение за този период, докато в конкретния случай, поради неспазването му, държавният служител е бил лишен от възможността да получи това трудово възнаграждение. Това е и целта на законодателя - да санкционира органа по назначаването при неспазване на закона. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд. По отношение на наведените в жалбата твърдения за неправилност на решението в частта, с която не е уважено искането на ищеца за присъждане на разноски по делото, същите се явяват неоснователни. По делото, включително и в касационното производство, не са представени доказателства, че такива действително са направени, поради което не са налице основание за промяна на направените от първоинстанционния съд изводи относно неоснователността на това искане. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,