Решение № 11024 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7144/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Кюстендил, чрез процесуалния представител юрк. Цекова, срещу Решение 129 от 29.04.2021 г., постановено по адм. дело 82/2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменена заповед РД-00-204/11.02.2021 г. на кмета на Община Кюстендил и е изпратена преписката за ново произнасяне на административния орган, както и е осъдена Община Кюстендил да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи изцяло относно законосъобразността на оспорената заповед. Твърди се, че главният архитект на Община Кюстендил е извършил преценка и е установил, че предложението за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация /ПР/ не е целесъобразно. Възразява се още, че процесният УПИ I за геолого-геофизичен комплекс, кв. 329а, е извън обхвата на Общия устройствен план /ОУП/ на Община Кюстендил, като същевременно се сочи, че от доказателствата по делото се установява, че предложеният проект за ПУП ПР не е съобразен с действащия ОУП, приет с Решение 291 по Протокол 13/29.09.2016 г. на Общински съвет Кюстендил. Претендира се отмяна на съдебното решение и оставяне в сила на заповедта, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът К. Васев, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Йовчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. Васев срещу заповед РД-00-204/11.02.2021 г. на кмета на Община Кюстендил, с която на основание чл. 124б, ал. 5 и чл. 135, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е отказано да се изработи проект за изменение на действащия план за регулация на гр. Кюстендил по заявление вх. УТ-20-889/13.07.2020 г., съгласно представените задание и скица предложение в обхвата на част от УПИ I за геолого-геофизичен комплекс, кв. 329а. В мотивите на заповедта е посочено, че липсва мотивировка и документация съответна по обем и съдържание на изискванията на чл. 125 от ЗУТ и на Раздел IV от Глава VII на ЗУТ във връзка с Раздел III от Глава VII на ЗУТ. В заповедта административният орган се е позовал и на становище на главния архитект на Община Кюстендил по чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, съгласно което процесното предложение за изменение на ПР не е целесъобразно и са налице законови основания за допускането му на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Заповедта е постановена във връзка със заявление вх. УТ-20-889/13.07.2020 г. на К. Васев за разрешение за изработване на проект за ПУП в обхвата на имот с идентификатор 41112.503.2395, с приложено задание за проектиране и скица предложение за изменение на ПУП - ПР, както и във връзка с влязло в сила определение 56/20.01.2021 г. по адм. дело 568/2020 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отменен изричен отказ на кмета на Община Кюстендил за разглеждане по същество на заявление вх. УТ-20-889/13.07.2020 г. и преписката е изпратена на органа за произнася по същество на искането. За да отмени оспорената заповед Административен съд Кюстендил е приел, че административният орган, преповтаряйки становището на главния архитект на Община Кюстендил, без да сочи допълнителни мотиви към него, неизяснявайки всички факти и обстоятелства от значение за случая, в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК е постановил един незаконосъобразен акт. Прието е още, че в процесния случай административният орган не е направил дължимата преценка за съответствие на предложението по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населението, ако такъв е наличен, както и не посочил никакви конкретни документи, които заявителят не е представил, съгласно чл. 125 от ЗУТ. Според административния съд наличието на становище на главния архитект, което се установява, че съдържа и вътрешно противоречие, не изпълнява дадените указания от съда в определение 56/20.01.2021 г. по адм. дело 568/2020 г. на Административен съд Кюстендил, както и не отговаря на истината соченото в становището, че последното изменение на действащия ПР е одобрено със заповед от 1999 г., като служебно известно е на съда, че последното изменение е със заповед от 2018 г., както и че е налице ОУП на гр. Кюстендил, приет с Решение 291 по Протокол 13/29.09.2016 г. на Общински съвет Кюстендил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Процедурата, регламентирана в чл. 135 от ЗУТ предхожда тази по одобряване на проекти за изменение на ПУП. В хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗУТ кметът на общината разрешава или отказва да разреши изработване на проект на изменение на вече одобрен ПУП. Процедурата започва по заявление на лицата по чл. 131 от ЗУТ, като в случаите на изменение на ПУП се представя скица с предложеното изменение /чл. 135, ал. 2 от ЗУТ/, без да е необходимо посочване на конкретно основание по чл. 134 от ЗУТ. В това производство органът извършва преценка за съответствие на предложението с правилата и нормативите за устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако има такъв. В случая административният съд законосъобразно и обосновано приема, че не е налице фактическото основание за постановения отказ да се издаде разрешение за изменение на ПУП ПР, съгласно представената от заявителя скица - предложение. Процесният отказ е мотивиран единствено с липсата на мотивировка и документация съответна по обем и съдържание на изискванията на чл. 125 от ЗУТ и на Раздел IV от Глава VII на ЗУТ във връзка с Раздел III от Глава VII на ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, че в процедурата по чл. 135 от ЗУТ няма изискване за представяне на задание по чл. 125 от ЗУТ към заявлението за изработване на проект за изменение на ПУП. Доколкото е направено искане за изменение на ПУП, то към това искане, съгласно чл. 135 от ЗУТ, се прилага само скица с предложение за изменението, но не и такова задание. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че в процесния случай административният орган не е направил дължимата преценка за съответствие на предложението по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а в съответствие с ал. 2 на разпоредбата когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, като в тази процедура не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В тази процедура се проверява налице ли е искане по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ или служебно задание по ал. 5 на разпоредбата, представена ли е скица предложение по ал. 2 на разпоредбата, както и се прави преценка за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че в конкретния случай е направено искане по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ с представена скица предложение по ал. 2 на разпоредбата, като единствената преценка на компетентния орган е следвало да бъде за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП, ако има такъв за съответната община в случая Община Кюстендил. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт или да се откаже да се изработи проект за изменение на плана, но само при констатирано несъответствие по представената скица предложение. Видно от съдържанието на оспорената заповед, мотиви досежно тези единствено релевантни за законосъобразността на заповедта факти административният орган не е изложил, както и не е събрал доказателства в тази насока. Такива не се съдържат и в становище на главния архитект на Община Кюстендил, на което се е позовал кметът на Община Кюстендил. Както и правилно е приел административният съд, преповтаряйки становището на главния архитект на Община Кюстендил, без да е направил дължимата преценка за съответствие на предложението по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ, административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, като не са изяснени относими към искането факти и обстоятелства, както и не са събрани служебно доказателства досежно последният действащ регулационен план и наличието на ОУП на гр. Кюстендил, установен служебно по делото от административния съд. Правилен е и извода на съда, че наличието на становище на главния архитект по чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, което се установява, че съдържа и вътрешно противоречие, не изпълнява от страна на административния орган и дадените задължителни указания от съда с определение 56/20.01.2021 г. по адм. дело 568/2020 г. на Административен съд Кюстендил. При така обективираните факти, като е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му, а липсата на такива е било несъмнено установено в хода на проведеното съдебно производство. При постановяване на съдебното решение не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника К. Васев за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 900 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,