Решение № 5187 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15367/2013 г.

Решение № 5187 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15367/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Гергана Иванова Бързева, действаща лично и със съгласието на нейната майка Теменужка Борисова Кичукова и Теменужка Борисова Кичукова, лично, и двете от гр. Пловдив, чрез проц. им представител адв. Иван Демерджиев, против Решение № 1732/1.08.2013 г., постановено по адм. д. № 2570/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Теменужка Борисова Кичукова против заповед № ДК-02-ЮЦР-146 от 22.05.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която на осн. чл. 225, ал. 1 ЗУТ, вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Надстройка на двуетажна съществуваща сграда", намираща се м УПИ VI-551, кв. 186, по плана на втора градска част, гр. Пловдив, с адм. Адрес: гр. Пловдив, ул. "Цоко Каблешков" № 1-1а, без одобрени строителни книжа и разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. Безспорно е установено по делото, че не е налице осъществяване на надстройка, както е определено в атакуваната заповед. В процесната сграда е имало таван и този тавански етаж е бил съществуващ, а не новопостроен. По това обстоятелство също не се спори. Сградата (ведно с таванския си етаж) е съществувала от преди 1980 г., когато е била актуван като държавен. От оспорения административен акт се установява, че административният орган изобщо не е изследвал въпроса с търпимостта на предмета на акта. Липсата на изложение в тази насока е самостоятелно основание за отмяната му. Това обстоятелство е от съществено значение за делото, тъй като органът, а при оспорване на заповедта и съдът, дължат произнасяне за наличие на материалноправните предпоставки на § 16 / в една от трите й хипотези по ал. 1, ал. 2 и 3/ от ПР на ЗУТ, доколкото при наличие на търпим строеж при условията на тази разпоредба, същият не подлежи на премахване. Поради това преценката за наличие на търпим строеж е част от преценката за материална законосъобразност на заповедта, като при липсата на данни и мотиви в заповедта за търпимост на разпоредените за премахване незаконни строежи, съдът също не би могъл да излага такива мотиви, а още по-малко да извърши проверка за законосъобразност на заповедта на това основание. Отделно от това процесната заповед е и необоснована и твърденията в нея са недоказани. Твърди се в заповедта, съотв. в констативните актове, че има промяна в покривните линии, а по делото липсват каквито и да било данни, а и заключението на вещото лице потвърждава обстоятелството, че за сградата липсват каквито и да е данни за проекти, по които вероятно е била изградена, както и за заснемането й. Логично - това заключение на административният орган е хипотетично и не се подкрепя от нито едно от приложените по делото доказателства. Нещо повече - свидетелката Лозанова, разпитана по делото, твърди, че покривът на процесната сграда не е променян от 1990 г., откогато тя има наблюдения за нея. Неоснователен е и приетият от съда извод, че се касае до основен ремонт, за който несъмнено се изисква съответното строително разрешение. Съобразно легалната дефиниция, визирана в § 5, т. 43 ДР ЗУТ, "текущ ремонт" е подобряването и поддържането в изправност на сградите, както и вътрешните им преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата и не се извършват дейности по премахване, преместване на вътрешни зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата. А съобразно чл. 151 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж при подмяната на "покривни материали" (ал. 1, т. 2), както и при вътрешни преустройства (т. 3), когато не се засяга конструкцията и не се променя предназначението и натоварванията. Изяснява се от вещото лице, че са подменени греди и керемиди, че няма изпълнена подпокривна плоча, променяща натоварването, че помещенията не са с определено предназначение. Останалите неспоменати дейности за мазилки, изолации, за които не се спори, че не изискват специално строително разрешение. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Постановеният административен акт е от компетентен орган, но е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната Заповед - отменена като незаконосъобразна и необоснована. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав