Решение № 10182 от 7.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4679/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности [населено място], Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП срещу решение 258/01.03.2021 г., постановено по адм. дело 2572/2020 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което по жалба на БУЛ-ИТ ГЛАС ООД гр. Аксаково, Област Варна е отменена заповед 345 ФК/10.11.2020 г. на началника на посочения отдел запечатване на търговски обект цех за производство на стъкло, находящ се в гр. Аксаково, Южна промишлена зона и забрана за достъп до него за 14 дни на основание чл. 186, ал.1, т. 1, б. а ЗДДС. В касационната жалба не се сочат конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението й може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът се позовава на чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., както и че от събраните доказателства е констатирано нарушение по чл. 25, ал.1, т. 1 от същата наредба неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба. Твърди се, че при такова нарушение, административният орган действа при обвързана компетентност и налага съответната принудителна административна мярка. Излага доводи, че неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на приходи от продажби чрез фискално устройство безспорно засяга държавни интереси, свързани с отчитането на приходи от задължените лица и плащането на данъци върху действително реализирани обороти. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се потвърди заповедта за принудителната административна мярка. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за държавна такса. Ответникът по касация БУЛ ИТ ГЛАС ООД гр. Аксаково, Област Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отмени оспорената от БУЛ-ИТ ГЛАС ООД заповед за принудителна административна мярка запечатване на търговски обект цех за производство на стъкло, находящ се в гр. Аксаково, Южна промишлена зона и забрана за достъп до него за 14 дни на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС е приел, че мотивите на административния орган за продължителността на наложената мярка са общи констатации, без от тях да са направени релевантни за мярката изводи. Според съда липсват фактически констатации, които до обосноват извод, че търговецът има трайно поведение към неспазване на установения правов ред, а също и не са изложени констатации относно организацията на дейността на обекта, която да е различна от нормалната организация и които да установят, че тази именно (неустановено каква) организация на дейността да бъде променена и за това необходимо време. Съдът е приел също така, че не е ясно и как се отнася целта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения към продължителността на този срок. Изложените общи съображения относно фискалната дисциплина и изброяването на всички задължения на данъчнозадължените лица по чл. 118 ЗДДС според съда нямат връзка с определения срок на мярката, а изложените факти, че обектът е цех и, че се намира в гр. Аксаково, сами по себе си не означават нищо, нито препращат към правила или установена практика, която да степенува срока на принудата според местонахождението или вида на обекта. Съдът е счел и, че липсват конкретни мотиви относно необходимостта от административната принуда и специфичната нейна цел в случая, като не било ясно кое от констатираните обстоятелства е мотивирало административния орган да достигне до извода, че дружеството е въвело организация, която няма за цел спазване на данъчното законодателство, съответно тези твърдения са недоказани и не могат да обосноват необходимостта от принуда. От доказателствата по делото относно отчетените от дружеството приходи от продажби за периода от 01.01.2020 г. до 25.11.2020 г. в размер на 6 079 110,02 лв., съпоставени с внесения ДДС само за месец октомври 2020 г. и размера на неотчетената продажба от 136 лв., съдът е посочил, че не следва извод за трайно поведение към неспазване на установения правов ред. В тази връзка според съда при издаване на процесната заповед административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, закрепен в чл. 6, ал. 5 АПК, а също и, че заповедта не отговаря на специфичните цели на ЗДДС. Посочено е от съда, че в случая заповедта за принудителната мярка е издадена преди да бъде издадено наказателно постановление, както и преди дружеството да е привлечено към административнонаказателна отговорност с издаване на АУАН, както и че неиздаването на наказателно постановление предотвратява прилагането на чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. В отменената от първоинстанционния съд заповед за ПАМ като факти и обстоятелства, установени от административния орган е посочено, че на 06.11.2020 г. приходните органи са извършили проверка в процесния цех за производство на стъкло, като е констатирано, че дружеството като търговец в качеството на лице по чл. 3 от Наредба Н-18813.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от обекта си чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в него и в експлоатация фискално устройство на 17.09.2019 г. Принципно в съответствие с чл. 186, ал.1, т.1, б.а ЗДДС и чл. 25, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. са мотивите в отменената от съда заповед за принудителна административна мярка, че неиздаването на фискална касова бележка при продажба на стоки и услуги, е в нарушение на посочените материалноправни разпоредби. В процесния случай обаче проверката на приходните органи не е свързана с извършена от тях контролна покупка, а по сигнал от 21.08.2020 г. за продажба на закалено стъкло. Анонимният сигнал не е равнозначен на извършена от проверяващите на посоченото в заповедта нарушение чрез контролна покупка. В заповедта не е посочено кое е лицето, което е подало сигнала, въз основа на който е издадена процесната заповед, а посочването на името на главния счетоводител, който е дал писмени обяснения, не санират допуснатото от приходните органи нарушение за недоказване на фактите и обстоятелствата, посочени в заповедта и от които е формирана наложената принудителна административна мярка. В случая не е подкрепено с необходимите писмени доказателства извършеното нарушение чрез неиздаване на фискална касова бележка при осъществена на 21.08.2020 г. продажба от неизвестен клиент. Съдържащия се в административната преписка сигнал за данъчно нарушение е от електронната поща на НАП (без данни за субекта, който го е подал), като в него е описана извършена от обекта на дружеството продажба на закалено стъкло в размер на 136 лв., без да е издаден фискален касов бон. Анонимността на подателя на сигнала не удостоверява извършеното нарушение, макар да е подкрепено с декларация от З. Захариева на длъжност главен счетоводител, тъй като и в нея е посочено, че е изработена и предадена на 04.09.2020 г. и платена на 21.08.2020 г. поръчка на стъкло на клиент, без да сочи неговото име. При така установените обстоятелства не е доказано по категоричен начин описаното в процесната заповед нарушение по чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС. Затова анонимният сигнал, получен по електронната поща до органите на НАП не може да бъде основание за налагането на принудителната мярка. Приложеният към преписката приходен касов ордер 186 без дата за авансово плащане в размер на 41,60 лв. от П. Караиванов не е достатъчно, за да се установи по безспорен начин твърдяното от приходните органи нарушение, довело до издаването на заповедта за принудителната административна мярка на БУЛ-ИТ ГЛАС" ЕООД, нито е доказано, че това е лицето получило и платило изработеното му стъкло на стойност от 136 лв. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че е недопустимо налагането на принудителна административна мярка преди издаването на наказателно постановление. Двете производства административното производство по издаване на ПАМ и административнонаказателното производство по издаване на наказателно постановление са различни и между тях не съществува преюдициалност на едното спрямо другото, но така направения от съда извод сам по себе си не води до неправилност на обжалваното му решение. Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, цитирана от решаващия съд е относима към изпълнението на принудителната административна мярка, а не към нейната законосъобразност. С оглед гореизложените мотиви в настоящето решение обжалваното решение като краен резултат е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки направеното искане за разноски, на касационния жалбоподател такива не се дължат предвид изхода на делото. На ответника по касация също не се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани и няма данни да са направени в касационното производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение